Заеми и лихви в евро: Ще намалеят ли задълженията на българите в еврозоната?

Много хора се притесняват какво ще се случи с парите им, след като България се присъедини към еврозоната. Опасенията им са свързани с всичко – от спестяванията и заплатите, през пенсиите, до застраховките и взетия заем за апартамент.

Анкета на Economic.bg, посветена на притесненията около въвеждането на единната европейска валута, с близо 9000 респонденти, потвърди тези страхове. Допитването на медията показа, че всеки десети „има много неясноти“ около еврото. От друга страна обаче почти 20 на сто казват, че са „за“ единната валута, а само 7.2% отговарят, че не са притеснени от нея, защото четат и се информират.

Основният проблем е, че обществото е разделено. Информационната кампания за еврото очевидно закъсня и хората нямат информация“, каза Стоян Якимов, заместник-председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.

По време на дискусия, посветена на съдбата на личните финанси след въвеждането на еврото, Якимов изтъкна, че България „като правна рамка, институционално и като технически критерии“ покрива изискванията за присъединяване, но проблемът остава липсата на подготвена общественост вследствие на пропагандата и хибридната кампания срещу Европа.

Той обаче успокои, че според правилата, записани в Закона за въвеждането на еврото в България, не може да се влошава материалното състояние на длъжника, ако има необслужван кредит. „Има специални правила за финансовите институции и не може променливият лихвен процент при кредити да бъде увеличен след еврото“, каза Якимов.

Думите му бяха потвърдени и от Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания (АУС).

Дълговете ще се запазят. Нищо няма да се промени, защото няма нито икономическа, нито бизнес причина това да стане“, каза Димитрова.

Тя добави, че фирмите за вземания също се регулират от БНБ и следват строги правила.

Автоматично – ключова дума за превалутирането

По време на дискусията, която обедини представители на различни браншове, стана ясно, че българският потребител не трябва да прави нищо, за да превалутира своите сметки в евро.

Готовността на банковата система е много висока и преминаването към еврото е естествена стъпка“, каза Александър Димитров, изпълнителен директор в tbi bank.

Той обясни, че в сравнение с деноминацията от края на миналия век, когато страната страдаше от хиперинфлация, в момента България се намира в една по-добра ситуация поради факта, че голяма част от парите са електронни.

Това, което трябва да направят хората, е максимално да вложат парите си в банките, които автоматично ще бъдат превалутирани“, добави Димитров.

Веселин Рашин, член на Съвета на директорите на застрахователя „Феникс Иншуранс“‘, посочи, че застрахователният сектор е с готови за еврото системи. Той добави, че автоматичното превалутиране се отнася и за застрахователните продукти, премии и суми.

Тоест гражданите нищо не трябва да правят – нито ще се промени застрахователната премия, нито сумите или рискът“, категоричен е Рашин.

Според Гергана Тенекеджиева, изпълнителен директор на „АДРЕС Недвижими имоти“, недвижимото имущество е помощ в преминаването към еврото. Причината е, че и сега цените на имотите у нас са в евро и „гражданите са свикнали“.

Ще се променят ли лихвите по вече взети кредити?

Димитрова от АУС обясни, че всяка лихва има два компонента – един фиксиран и един променлив, за който тя предвиди, че може да бъде променен след еврото.

Изпълнителният директор на tbi bank обаче контрира, че това не е точно така.

По думите му сборът от фиксираната и плаващата компонента, дори да бъдат променяни, отново трябва да бъде равен на този в лева.

Договорните отношения не се променят. Това е договор между двете страни и за да бъде променен, трябва да има желание от двете страни. Банката не може да задължи клиента да подпише условия, които са само в неин интерес“, каза Димитров.

Тенекеджиева изрази мнение, че уеднаквяването на банковите продукти и лихвите в България с тези в еврозоната е тенденция, която ще се случи независимо от еврото. Димитров обаче и тук посочи, че процесите, стоящи зад числата, са различни.

Причината да са ни ниски лихвите по кредитите е ликвидността на банките, нека да не се плашим“, каза банкерът.