Скришом кабинетът отпусна 50 млн. лв. за транспортния бранш

Българският транспортен бранш ще получи 50 млн. лв. помощ заради войната в Украйна и влошената икономическа обстановка. Новината бе обявена първо от Камара на автомобилните превозвачи в България с прессъобщение до медиите. Изпълнителният директор Димитър Димитров коментира за Economic.bg, че превозвачите за първи път едва сега получават подобни средства. И всичко щеше да е приемливо, ако обаче въпросните пари не бяха отпуснати тихомълком от кабинета.

Следобед Регионалното министерство, което ще управлява помощта, съобщи в прессъобщение за мярката, най-вероятно от кумова срама и защото медиите започнаха да публикуват информацията на КАПБ. Когато обаче друг, а не институциите, съобщават новини за отпускане на огромни суми към даден бранш, остава усещане за прикритост и непрозрачност.

Проверка на екипа на Economic.bg показва, че средствата са отпуснати с правителствено постановление с дата 23 февруари (петък). Официалното заседание на кабинета обаче бе ден по-рано – в четвъртък, 22 февруари – и в предоставената официална информация за дневния ред и приетите след това решения, никъде не фигурира подобна точка.

Прозрачност?

Дори да приемем, че документацията се качва в Правно-информационна система на Министерски съвет с известно техническо забавяне и заради това посочената дата е 23-ти, то отново остава въпросът защо точката за отпускане на парите не фигурира в дневния ред от 22-ри и в решенията, взети от този ден.

В телефонен разговор от пресцентъра на Министерския съвет посочиха за Economic.bg, че решенията се извеждат в системата не в зависимост от това на кое заседание са приети, а кога са оформени административно. Казано накратко - ако решение е прието на 22 февруари, следващите няколко дни започва административното му обработване, за да стане видимо в Правно-информационната система.

Попитахме защо подобна точка липсва в дневния ред от 22-ри, а и след това в решенията, които традиционно се разпращат до медиите. От Министерски съвет заявиха, че някои решения се приемат неприсъствено „на подпис“, т.е. необходимите подписи се събират от министрите. Допълниха, че това не е прецедент и че всички решения, дори приетите "на подпис", се качват в правната система.

На въпрос на какъв принцип едни решения се приемат присъствено, а други "на подпис", от пресцентъра отговориха, че най-вероятно това се случва заради периода, в които трябва да се оформят чисто административно. Ако са оформени, влизат на заседанието, а ако не са - приемат се "на подпис".

Конкретно за решението и постановлението за отпускане на помощта за превозвачите, отговориха, че има два варианта да фигурират с дата 23-ти. Единият е, че или са приети на 22-ри и административно са изведени ден по-късно, или официално са приети на 23-ти с подпис. От пресцентъра обещаха да проверят конкретно кога и на какъв принцип са приети.

И тук отново остава въпросът защо все пак помощ в размер на 50 млн. лв. не е съобщена официално от Министерския съвет, когато е приета, независимо дали това е станало на 22-ри или на 23-ти.

Въпросната мярка е обнародвана в Държавен вестник във вторник, 27-ми февруари.

Действията на кабинета

Справка в Правно-информационна система на Министерски съвет показва, че кабинетът е приел няколко стъпки за отпускане на парите, и ако се съди по датите, това е станало в един и същ ден.

В системата фигурира Решение № 127 от 23 февруари 2024 г. за одобряване на схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България“. Реално парите са одобрени с постановление на кабинета. В системата то фигурира под номер 30 отново от 23 февруари.

Въпросното решение е придружено с приложение, в което подробно се описват мотивите, с които кабинетът трябва да приеме помощта.

Този сектор, който е жизненоважен за поддържането на търговията и индустриалната дейност, е засегнат от глобалните промени в търговските пътища и логистичните вериги. Основните последици от тези промени са значителното увеличение на цените на горивата и необходимостта от преориентиране на транспортните маршрути, което води до повишени оперативни разходи“, се посочва в документа.

Разяснява се, че заради войната в Украйна оперативните разходи в сектора са скочили значително. Увеличението е не само в резултат на директните ефекти от войната, като повишените цени на горивата, но също така от необходимостта превозвачите да търсят алтернативни и по-скъпи маршрути за доставка.

В този контекст, предоставянето на подпомагане/компенсация за товарния транспортен сектор е от съществено значение. Еднократна, временна помощ от страна на държавата би осигурила необходимото финансово облекчение.“

Допълва се, че мярката има за цел да запази продължаването на дейността на бенефициерите, като предлага само частично възстановяване на увеличените разходи. Основната идея е преодоляване недостига на ликвидност, пред който са изправени предприятията. Прави се извод, че „това е от ключово значение за поддържането на икономическата стабилност и за предотвратяване на потенциално отрицателни ефекти върху българската икономика като цяло.“

Следват статистически данни и анализи за промени в обема на извършената работа от транспортните компании в подкрепа на помощта.

Подробно са разписани и правилата, по които ще се отпускат парите. Те са одобрени като допълнителни разходи към бюджета на МРРБ и се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите и трансфери по централния бюджет за 2024 г.

Как ще действа схемата?

Парите се предоставят под формата на преки безвъзмездни средства на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари. Общият размер на помощта е до 50 млн. лева и до 4 млн. лева на предприятие.

Помощта се определя на базата на пропорционално разпределение, съобразено с общия лимит до 50 милиона лева за сектора, като за база се използват платените през 2023 година тол такси за магистрали и пътища от I и II клас на територията на Република България, чийто размер е индикатор за обема на извършените превози и ще служи за основа за определяне на размера на държавната помощ.

Транспортните предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари подават до Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството ѝ на администратор на помощта, в което включват информация за общата сума на платените от тях тол такси за календарната 2023 г.

След крайния срок за подаване на заявленията, същите се разглеждат по допустимост и след това за основателност, за да се определи броят на предприятията, отговарящи на критериите за отпускане на държавна помощ.

Полагащата се помощ за всяко предприятие се изчислява с помощта на получения коефициент за процентен дял, съотнесен към общия размер на държавната помощ до 50 млн. лв. и коригирана съобразно ограничението до 4 млн. лв. на предприятие. В случай, че при извършване на разпределението на общата сума останат свободни средства, същите се преразпределят между всички допуснати предприятия.

Помощта се прилага след постановяване на положително решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи“, изрично е записано в документа, а и в прессъобщението на МРРБ.

Записано е, че схемата ще се прилага до 30 юни 2024 г.

Има нотификация от Европейската комисия. Очакваме до 2 месеца реално средствата да стигнат до бранша“, обаче коментира изпълнителният директор на КАПБ за Economic.bg.

До момента не е ясно коя е истината – одобрена ли е мярката от ЕК или не.

Предисторията

На 17 януари в ресорната комисия в парламента регионалният министър Андрей Цеков съобщи, че Европейската комисия не одобрява тол бонусите за големите транспортни компании в България във вида, в който правителството ги предложи през лятото на 2023 г.

Идеята на ведомството беше колкото повече километри изминава един камион, и съответно руши повече пътищата, толкова по-голяма да е отстъпката му от дължимите тол такси. Цеков заяви, че по този повод се водят преговори с ЕК за видоизменени бонуси, свързани с тол таксите, за да получат все пак транспортните фирми обещаните отстъпки.

Именно тогава министърът заяви, че се работи по схема за държавна помощ, която да подпомогне бранша. По онова време, т.е. преди около месец, помощта не бе утвърдена, но по думите на Цеков, тя

ще даде възможност на всеки превозвач на база заплатените тол такси да получи някаква форма на държавна помощ.“

Оттогава до момента нито кабинетът, нито МРРБ са коментирали темата или са съобщавали официална информация по нея. По думите на Димитров, изпълнителният директор на КАПБ браншът води преговори с кабинета от деня на встъпването му в длъжност.

Отстъпките не се одобриха, но продължава диалогът“, заяви Димитров.

Допълни, че се водят преговори за промяна на тол тарифите за второкласна пътна мрежа, но това ПМС за разлика от днешното, ще трябва да премине през обществено обсъждане.