Скрита безработица в Европа: Кои страни отчитат най-голям застой на пазара на труда?

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Към второто тримесечие на 2025 г. 13.3 милиона души на възраст 15 – 74 години в Европейския съюз са официално безработни. Това число обаче нараства до 26.8 милиона, когато се включи така наречената „скрита безработица“, тъй като стандартното определение за заетост е много ограничаващо. То изключва три ключови групи, пише Euronews:
- хора, които са на разположение за работа, но не търсят активно работа;
- недостатъчно заети лица, работещи на непълно работно време;
- хора, търсещи работа, но не са веднага налични.
Според Евростат тези групи, заедно с безработните, съставляват така наречения „недостатъчен капацитет на пазара на труда“. Но в кои европейски страни работната сила е недоизползвана?
В ЕС недостатъчният капацитет на пазара на труда е бил 11.7% през второто тримесечие на 2025 г. Това число съчетава 5.8% безработица, 2.6% хора, които са на разположение за работа, но не търсят активно работа, 2.4% недостатъчна заетост и 0.9% от тези, които търсят работа, но не са веднага налични.
В 33 европейски страни незаетостта на пазара на труда варира от 5.1% в Полша до 25.8% в Турция, което се откроява като изключение. Двете скандинавски страни, Финландия (19.5%) и Швеция (18.8%), се нареждат сред първите три, следвани от Испания (18.6%).
Тази „скрита безработица“ е висока и в Босна и Херцеговина (17.1%), Франция (15.4%) и Италия (15%).
Полша (5.1%), Словения (5.3%), Малта (5.4%) и България (5.5%) регистрират най-ниските нива на незаетост на пазара на труда в Европа.
Сред четирите най-големи икономики в ЕС, Германия има най-ниската незаетост на пазара на труда (7.8%) – единствената под средното за ЕС. Другите три – Франция, Италия и Испания – са в горния клъстер, с нива 15% или повече.
Четирите променливи, които съставляват общият показател на незаетостта на пазара на труда, може леко да се различават в различните страни в базата данни на Евростат поради закръгляване, а в някои случаи и поради сезонни корекции.
Двигатели на разликите в незаетостта между страните
Доротея Шмит-Клау, ръководител на отдела за заетост, пазар на труда и младежи в МОТ в Женева, обясни, че четири основни фактора обуславят значителните разлики в незаетостта на пазара на труда в различните европейски страни.
Един от тях са постоянно високите нива на безработица, които обезкуражават хората да търсят работа. Често те не се доверяват на системата, за да им помогне да намерят подходяща работа.
Десетилетия висока безработица създадоха усещането, че търсенето е безсмислено. Когато хората вярват, че има малко шансове да намерят подходяща работа, те често спират да търсят, дори ако все още желаят и могат да започнат работа“, каза тя.
Друг фактор са неефективните системи за подкрепа, като например ограничените възможности за семейни грижи и потискащите социални норми.
Това обяснява голяма част от разликата по отношение на участието на работната сила между северноевропейските страни и южноевропейските“, каза тя.
Следващата възможна причина е липсата на висококачествени работни места и позиции, които отговарят на стремежите и нуждите на търсещите работа.
В допълнение към това, несъответствията между търсените и предлаганите умения могат да останат бариера дори за работниците, които инвестират в образованието и обучението си.
Те трябваше да разберат твърде късно, че уменията им не съответстват на това, което търсят предприятията, което е сериозна причина да се откажат от надеждата“, каза Шмит-Клау.
На разположение за работа, но не търсят активно: Защо?
След безработните, вторият по важност фактор за спада на пазара на труда в ЕС са тези, които са на разположение за работа, но не търсят активно. Тази група показва значителни вариации в различните държави, вариращи от едва 0.3% в Чехия до 12.3% в Турция.
Турция е единствената страна, където делът на хората, които са на разположение за работа, но не търсят, надвишава процента на безработица (8.6%).
Този процент е сравнително висок и в Италия (6.6%) и Швеция (4.4%). За разлика от това, в Испания той е само 2.8%, въпреки че Испания има най-високия процент на безработица в ЕС.
Непълно заети лица, работещи на непълно работно време
По-високите нива на непълно заети лица, т.е. работещи на непълно работно време, също допринасят значително за общия спад на пазара на труда в няколко страни. Нидерландия (5.1%), Финландия (4.8%) и Ирландия (4.7%) формират челната тройка, но делът е над 4% и в Швейцария, Турция и Испания.
Една трета от спада се дължи на безработицата в четири страни
Безработицата представлява приблизително една трета от общия спад на пазара на труда в четири страни: Нидерландия и Турция (и двете по 33%), и Ирландия и Швейцария (36%). Това предполага, че има много голям брой хора без работа, освен тези, обхванати от нивата на безработица, което подчертава значението на разглеждането на данните за спада.