Скритите ефекти на ESG мерките

Ще спасим ли Земята чрез ESG (Еnvironmental, Social and Governance) законодателство, мерки и отчетност, ще има ли конкурентоспособен бизнес в ЕС и в България и задава ли се опасност добрите намерения за зелен преход да се превърнат в средство за масово поразяване на производствените компании – на тези въпроси отговаря доц. д-р Милена Ангелова:

ESG отдавна присъства в бизнес практиката под формата на корпоративната социална отговорност. С ускоряването на климатичните промени се създадоха три стълба – опазване на околната среда и осигуряване на устойчивост и управленски процеси, които да ги гарантират. Мнозина се питат реални ли са климатичните промени. Изследванията потвърждават, че от 1850 г.  досега температурата на Земята се е повишила с 1,5 градуса. Но учените регистрират, че такъв процес на затопляне тече и на множество планети от структурата на нашата галактика. Това поставя въпроса дали само човешката дейност влияе върху климата и доколко нашите интервенции биха могли да преобърнат тези процеси. Отговорите ще бъдат известни в далечното бъдеще, когато ние ще сме далечно минало. Със сигурност оставяме

отпечатък върху Земята

и е редно той да не нанася вреди. Човечеството няма да се върне в пещерите, въпросът е как да поддържаме сегашния си начин на живот, като обаче активно се грижим за околната среда. Това е безспорна необходимост, но не на цената загуба на конкурентоспособност в Европа, която е отговорна за едва 7% от световните въглеродни емисии. Време е Европа чрез климатичната дипломация да договори мерки, които да ангажират целия свят в този процес. В рамките на Зелената сделка виждаме тенденция да се инсталират слънчеви панели, да се купуват електромобили с батерии, които след това много трудно се рециклират. Така генерираме сериозен бъдещ проблем, но даваме и ръст на  външни за ЕС икономики, като китайската. На практика

изнасяме въглеродния отпечатък

към други държави за сметка на конкурентоспособността на европейските производители.

Европа прие акта за контрол на въглеродните емисии на своите граници (СВАМ), но прилагането му е свързано с множество проблеми и поставя риск от икономически войни.

Новото законодателство въвежда подробна система от показатели, които да подпомогнат компаниите да станат устойчиви, като  включат и мерки за намаляване на екоефекта от стопанската дейност и за ефективно ползване на ресурсите под формата на кръгова икономика. Всичко това е разписано в Директива 2022/2464 на ЕС, свързана с

нефинансовото отчитане

От тази година тя е в сила за големите компании и поетапно от 2025 г. ще навлиза за дружества, листвани на борсата, после за средния бизнес, а средните и малките предприятия може да отлагат прилагането до 2028 г. Но въпреки възприетия поетапен подход, лидерите на вериги за доставки вече изискват от поддоставчиците си, независимо от техния размер, да отчитат своята бизнес устойчивост. Много средни и малки компании получават обемисти въпросници, които оценяват тяхната устойчивост дори и за миналата година и изискват да се предоставя и доказателствен материал. Ако не съберат необходимия брой точки според лидера на веригата за доставки – или им се дава срок, в който да отстранят несъответствията, или получават предупреждение, че партньорството с тях се прекратява. Липсата на готовност от страна на компаниите да са в крак с ESG отчитането се наказва с

отпадане от пазара

Регулатор на този ESG процес са европейските и държавните органи, които трябва да основат новите изисквания на пълна оценка на въздействието, което не е направено. Европейската комисия изчислява, че до 2030 г. в рамките на ЕС трябва да се осигурят над 700 млрд. евро допълнителни инвестиции годишно за зеления преход – за отчитане, целеполагане, назначаване на допълнителни експерти, включително в общо 24,3 млн. малки и средни предприятия в общността. Тази сума е съпоставима с годишния общ размер на френския и белгийския пазар на облигации. Засега процесът се финансира от МСП основно със собствени средства или кредити. Затова българските и европейските работодатели настояваме

Зелената сделка да бъде преразгледана

за да стане възможна за изпълнение и да не води до загуба на конкурентоспособност. Задача на публичните органи е да осигурят достъпни, прости, лесни и евтини за въвеждане инструменти, чрез които всяка компания да следи и да оптимизира разхода на енергия, въглеродния и водния отпечатък.

Нефинансовите стандарти на  отчитане изискват информация по 1100 показатели, придружена с доказателствен материал. Всички компании от ЕС ще трябва да се отчитат два пъти – по нефинансовите и по международните счетоводни стандарти. В предприятията някой трябва да организира действията, които после да бъдат отчетени – да ги планира и осигури с ресурси, да ги пусне в ход, те да работят, да ги документира и едва тогава да ги отчете, като в същото време се грижи да изпълнява основната си дейност. Загубят ли конкурентоспособност, много от компаниите, ще стигнат до фалит.

Някои с ентусиазъм припознават ESG като

новото модерно

и навярно това са консултанти, търсещи начини да спечелят. Не съм видяла нито една компания, ентусиазирана от частта „Отчитане“. Според здравия разум усилията трябва да са насочени към инвестиции в нови технологии и опазване на околната среда, а не към твърде обемисто и неефективно отчитане. То подтиква към „грийн уошинг“ практики, прикриващи нанасяните вреди върху природата с кампанийни рекламни послания и показни, но неефективни действия. Засега няма стратегия как да се противодейства на това опасно залитане, нито има яснота за прилагането на стандартите, липсват насоки за развитието на добри практики при масовото въвеждане на новите изисквания. Евросъюзът се представлява от огромна безлика администрация и с нея трудно се поддържа обратна връзка за всичко, което тя налага за изпълнение. Намирането на решения става бавно, а дотогава бизнесът е оставен да се справя сам с кризите и нарастващите предизвикателства.

Брюкселският балон продължава да се надува. Европа изостава поради законодателната инфлация, която настана с безпрецедентното количество нови нормативни актове, приети през изминалия мандат – в повечето случаи без пълна оценка на тяхното въздействие върху конкурентоспособността и без тест за тежестта им върху малките и средните предприятия. Това повече не бива да се допуска.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.