Скулптурата и нейното човешко присъствие

Когато творя, времето спира и това е висша форма на медитация. Моделирането е най-приятният творчески процес в скулптурата, тогава от парче кал създаваш образ и се чувстваш като продължение на Божиите ръце.

Вдъхваш живот. Държиш между пръстите си малка вселена, която може да променяш. После може да имаш и контакт с хората, тъй като чрез своите възприятия те влизат в твоя свят. Скулптурата не е конкретно послание, а е въздействие - така Евгений Лагутèн обяснява защо за него изкуството е времеви континуум.

Път

Роден е в Брянск, но от 5-годишен Евгений Лагутен пребивава основно в България, като в определени периоди е живял, учил и работил в чужбина. От 8 години се е заселил в с. Локорско край София, където си е направил удобно ателие. Важен за него житейски факт е, че през 90-те години прекарва известно време в Лихтенщайн при именития барон Едуард фон Фалц-Фейн, братовчед на неговата баба. От този аристократ, който е изтънчен ценител и колекционер, получава представа за голямото изкуство,  но и тласък да поеме в такава посока.

Информационната матрица

„Колкото по-навътре в изкуството навлизам, толкова повече не разбирам съвременното „изкуството“, което предизвиква когнитивен дисонанс и обърква зрителя, то не просто „провокира“, а изкривява представите за красота, изящество, хармония и баланс. Прави се подмяна на информационната матрица и вкарване в „Прозорец на Овертон“, твърди Евгений Лагутен. Чрез онова, което той създава, би искал да възстанови за днешния човек рухналите мостове на истинската връзка с изкуството: „ Много неща се наричат „изкуство“, тази дума губи стойност, тъй като всичко важно вече е казано и отдавна е направено. Но в съвременната супердинамика на тази празна стена не се появяват класически образи. Свръхпредлагането на арт произведения обърква и формира в човешките глави калейдоскопични възприятия и няма как по правилен начин да свържат парчетата и да градят обща картина в представите си“. В противовес на това му се иска „да забие пирони“, на които да закачи своето изкуство.

Територия

Скулптурата е класически занаят, който буквално е мръсен. Някои се опитват да му придадат възвишена нотка, други – романтичен нюанс, но в същината си това е тежка къртовска работа. Авторските произведения на Евгения Лагутен са леко деконструирани, имат форма, текстура, ритъм, пластичност. Образът не е напълно завършен и зрителят може да го довърши чрез въображението си: „Скулптурата е голяма отговорност и се чудя на автори, които надценяват възможностите си и поемат поръчки за монументални произведения, които ще са на публични места. Парите застанаха в изкуството като главна движеща сила. Сега най-голямото „изкуство“ на всеки български автор е да оцелее поради липсата на пазар“.

Потокът

Евгений Лагутен не е автор, добил популярност чрез медиите. Намерил е обаче своя ниша - прави скулптури по поръчка на клиенти, без да му се налага да приема компромиси със занаята и с добрия вкус. Учил как се създава изкуство не в художествена академия, макар че има и такова време в неговия живот, а в ателиетата на двама най-добри леяри, работил е с известни български автори и е развил професионализъм от висока класа. По образование е финансист, има и специализация по банково дело, тъй като „скулптура къща не храни“.  Затова така добре познава и задкулисието в целия процес на търговията с изкуство. Той е от стар род и за него има понятия като чест, достойнство, респект. Ето защо не иска да се позиционира на пазара по какъв да е начин: „Променям се и помъдрявам с годините. Разбирам, защо нищо не е, каквото е било. „Големият поток“ е встрани от България, но и тук под слънцето има място за хора, които създават своите визии за изкуството и за живота. Скулптурата е занаят, който и в дигиталната ера ще има своето човешко присъствие“.

Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.