Служебният кабинет зачерква мегапроекта за батерии на Асен Василев

Служебният кабинет на президента Румен Радев обмисля да се откаже от най-полемичния проект, заложен в българския План за възстановяване – комплексът с батерии в Маришкия басейн. Мегаструктурата беше изрично искана от бившия финансов министър Асен Василев, който дори беше готов "да плати" с държавни пари евентуалната санкция от ЕК заради първоначално недобре подготвения проект.

Сега идеята на служебното министерство на енергетиката е батерийният комплекс да бъде заменен с подземни помпени станции, за които разказа ресорният министър Росен Христов в парламентарната комисия. Разговори по темата вече са водени и с Европейската комисия.

Христов изрази редица критики към проекта на стойност 1.53 млрд. лв., както и към бившето правителство на Кирил Петков. Той бе категоричен, че в министерството на енергетиката няма информация за проведени анализи за проекта, нито технологична и икономическа обосновка.

Нашите анализи показаха, че център с такъв обем в световно ниво не е правен. Това е огромно количество батерии. Няма анализ откъде тези батерии могат да бъдат доставени“, коментира енергийният министър.

Той изрази предположение, че могат да бъдат внасяни от чужбина, като от разговорите му с българските пристанища става ясно, че те трудно биха поели такъв обем.

Припомняме, че идеята на Асен Василев бе батериите да се произвеждат в страната. От опозицията тогава изтъкнаха, че това заплашва да донесе евросанкции на България, тъй като представлява дискриминация и изключва други компании от Европейския съюз.

По думите на министър Христов проектът не е ефективен и по друга причина – цикълът на живот на тези батерии е между 6 – 7 до 10 години, а рециклирането им в момента е сериозен проблем.

„Повдигнахме въпроса пред ЕК, като предложихме алтернативи за съхранение на електроенергия на база на препоръки на учени. По-конкретно това са помпени електростанции, които в световен мащаб осигуряват около 95% от капацитета за съхраняване на електроенергия. Те работят чрез сгъстяване на въздух и други технологични решения, които съхраняват електроенергия чрез топлинен обмен и някои по-иновативни технологии“, коментира министърът.

Той допълни, че от Европейската комисия са отвърнали, че проектите в Плана за възстановяване могат да се преразглеждат, ако се представят „в срок доказани технологии“.

Процесът е доста сложен и тромав, но осъществим и те (бел. р. – Европейската комисия) ни окуражиха да представим нашите проекти, за да могат те да ги разгледат и да ни помогнат“, поясни министърът.

По всяка вероятност променен напълно или частично ще бъде и проектът за геотермална централа с бюджет от 350 млн. лв., която да произвежда електричество. Според министъра геотермалните ресурси не са достатъчни за производство на електричество, но са достатъчно за отопляване.

Ако анализите покажат, че няма капацитет за геотермална електроцентрала, може да преминем към геотермални топлоцентрали, чиято топлина да се използва от детски градини, малки общини и училища“, заяви Христов.

Недоволство от ЕБВР

Проектите по Плана за възстановяване в частта за енергетиката, които са на стойност над 3 млрд. лв., по всяка вероятност няма да се изпълняват в партньорство с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както бе по план. По думите на министъра служебното правителство отказва да приеме споразумението с банката за консултант в това направление. Според него предложеният от банката документ включва „неизгодни за нас условия и отказ на поемане на всякаква отговорност“.

След като ние заплащаме сериозни суми на банката, следва тя да носи някаква отговорност. Договорът, който беше предложен, е изключително едностранен. Ясно изтъкнахме всички недостатъци и дадохме шанс на банката да си коригира предложението“, посочи министърът.

Официален отговор от нейна страна няма, но от Европейската комисия са получили съобщение, че банката не изявява желание да работи с нас по този проект.

Това е разочароващо, защото България все пак е член на тази институция. Би трябвало да се отнасят към нас като пълноправен партньор. Няма как ние да приемем нещо, което не е изгодно за България“, подчерта Христов.

Той уточни, че вероятно ще бъдат използвани консултантските услуги на Световната банка или на Европейската инвестиционна банка.