Градският транспорт на София има спешна нужда от пари, за да работи

Столичният градски транспорт се нуждае от спешни 15 млн. евро, за да бъдат осигурени заплатите на служителите, както и разходите за електроенергия и горива през следващите три месеца. Без това целево финансиране системата е изправена пред риск от сериозно разреждане на графиците и невъзможност за изплащане на възнагражденията още през месец февруари.

Общата финансова дупка в бюджета на градския транспорт се очаква да достигне около 50 млн. евро за годината.

Критичното състояние на сектора бе очертано от кмета на София Васил Терзиев в интервю за Mediapool. Ситуацията е резултат от комбинация между натрупани задължения, забавени държавни субсидии и липса на приет национален бюджет, което ограничава възможностите за маневриране.

Ако средствата не бъдат осигурени, ще се наложи намаляване на услугата, защото системата не може да поддържа разписание и километраж без тези пари. А това означава по-малко линии, по-нарядко.“

Според данните на кмета, Столична община е поискала от държавата 78 млн. евро (153 млн. лв.) субсидия, като градът е готов да участва със собствено финансиране в размер на 83 млн. евро (163 млн. лв.).

Това са парите, необходими за нормалното функциониране на транспорта, но сигнали за отпускане на допълнителни средства от държавния бюджет засега няма“, коментира Терзиев.

Възможен изход е отпускането на заем от общинския бюджет, но това е затруднено от законовите ограничения за разходване на средства при липса на нова финансова рамка.

Системни проблеми и контрол

Освен недостига на средства, в интервюто се акцентира и върху начина, по който се формира икономическата рамка на транспорта. В момента тя се планира година за година, което пречи на дългосрочното прогнозиране на инвестициите.

Кметът посочва и сериозни пропуски в поддръжката на техниката в общинските дружества („Автотранспорт“, „Електротранспорт“ и ЦГМ). Той дава примери за порочни практики, при които стари части се изписват като нови, което води до по-бързо амортизиране на скъпите превозни средства. Тъй като принципал на тези дружества е Общинският съвет, контролът върху тяхното управление остава извън преките правомощия на кметския екип, което налага търсенето на по-голяма прозрачност и одити чрез натиск от страна на общинските съветници.

Припомняме, че миналата година, след протести на транспортните работници, бе гласувано увеличение на заплатите в сектора с 15%. Тази стъпка, макар и необходима за справяне с недостига на кадри (в момента не достигат около 300 шофьори), увеличи оперативните разходи на транспортните дружества.

В резултат на общественото напрежение и необходимостта от спешно овладяване на ситуацията, правителството отпусна 15 млн. лв. субсидия, предназначена да подпомогне Столичната община при покриване на необходимите средства за заплати. Тази помощ обаче бе само частично решение на проблема, тъй като не гарантираше устойчиво финансиране на системата.

Столичният общински съвет прие икономическата рамка на обществения транспорт, която включваше поисканото увеличение на възнагражденията. Въпреки това, решението бе прието без достатъчно политически консенсус и с неясни параметри относно дългосрочното обезпечаване на разходите, особено след изчерпване на правителствената субсидия.

Заради тези резерви кметът Вaсил Терзиев върна рамката за ново обсъждане. В мотивите си той посочи, че документът не предлага реално решение на структурните проблеми в транспорта, включително кадровия недостиг, остарялата техника и липсата на дългосрочен финансов ресурс. В крайна сметка рамката бе окончателно приета, като политическият натиск да не се допуска стачка в транспорта надделя над исканията на кмета за по-дълбоки структурни реформи.