Спасението на КТБ минава през трудно осъществима рекапитализация

Кипърската банкова криза по своите мащаби и значение за икономиката се различава значително от казуса с Корпоративна търговска банка, но мерките по разрешаването й може да предоставят ценен опит за институциите, които имат отношение към случая КТБ и разрешаването му.

Предисторията:

До присъединяването й към Европейският съюз и еврозоната Кипър успя да се наложи като една от водещите зони с преференциален данъчен режим и висока степен на банкова тайна. Тази характеристика на страната е в основата на привличането на огромни капиталови потоци, която тенденция се запазва и след приемането на страната в ЕС през 2004 г. В резултат, към края на 2012 г., банковите активи съответстват над 700% от годишния БВП на страната, докато кредитите за нефинансовите фирми и домакинства възлизат на 72.5 млрд.евро, или над 400% от БВП. Кредитите за резидентния нефинансов сектор (нефинансовите фирми и домакинства) възлиза на 304% от БВП, докато кредитите предоставени на нерезидентния сектор (основно гръцки контрагенти) възлиза на над 100% от БВП. Кредитите на нефинансовия сектор се финансират с депозити на нефинансовия сектор, съответстващи на 400% от БВП, като повече от 40% тези депозити са собственост на нерезиденти, т.е. на чужденци. Тези числа превишават два до четири пъти, а в някои случаи повече, средните аналогични индикатори за ЕС.

Тази моментна снимка на кипърската икономика към края на 2012 г. ни разкрива, само едно, че Кипър е високо задлъжняла страна, с натрупани вътрешноикономически и външноикономически дисбаланси, като лесно се влияе от динамиката в местната и международната икономика, като финансовият сектор, който е доминиран на над 95% от банковия сектор, е ключов за развитието на страната. Кредитната експозицията на кипърските банки към гръцки фирми и домакинства надвишава 100% от БВП, като към това ако се прибави и притежаваните гръцки правителствени облигации на стойност над 7 млрд.евро (над 42% от БВП за 2012 г.) то предпоставките за кипърската криза са налице.

Банковата криза в Кипър:

Заради операциите на гръцките поделения и заради притежавания гръцки правителствен дълг, още заради забавянето на икономиката в Кипър и заради забавянето на икономиките в Източна Европа, в които кипърските банки имат поделения, се отваря огромна капиталова и ликвидна дупка в кипърския банков сектор. Кризата в Гърция и отписването на по-голямата част от номиналната стойност на притежаваните гръцки държавни облигации са двата най-основни фактора за кипърската банкова криза. В допълнение от това институциите в Кипър, съответно Централната банка, президентът и парламентът действат нерешително бавно, изборите за президент през 2013 г. и политическата несигурност. В резултат загубите за гръцкия банков сектор надхвърлят 10 млрд. евро, като до 2015 г. банките ще се нуждаят между 6 и 9 млрд. евро допълнтелен собствен капитал, с който да абсорбират загубите.

В резултат на горните събития двете най-големи банки в страната, Bank of Cyprus (наричана в текста Банк ъф Сайпръс) и Cyprus Popular Bank Public Co Ltd, наричана още Laiki Bank (нарична в текста Лаики Банк), съответно първата и втората според размера на активите и операциите си банки, се нуждаят от многомилиардна ликвидна и капиталова подкрепа. Те са от системна важност, тъй като активите им формират около половината от всички банкови активи в Кипър. Капиталовият недостиг към средата на 2012 г. е 1.8 млрд. евро за  Лаики Банк и 1.6 млрд. евро за Банк ъф Сайпръс” (Bank of Cyprus”). Ликвидните нужди на двете банки прехвърлят 10 млрд. евро, заради влошеното качество на активите и заради вълната от тегления на депозити.

Втората най-голяма банка в Кипър Лаики Банк изпада в състояние на неплатежоспособност най-вече в резултат на милиардни еврови заеми отпуснати към гръцки контрагенти, както и в резултат на преструктурираният гръцки дълг, притежаван от кипърските банки и гръцките им поделения. На групата на Лаики Банк й се налага да отпише 2.3 млрд.евро от стойността на гръцките облигации, в които е инвестирала, като загубите към последното тримесечие на 2011 г. надхвърлят 3 млрд. евро. Ликвидността на банката също се изчерпва заради масови тегления на депозити в гръцките й поделения, предизвикани от политическата несигурност в Гърция и призивите за напускането на еврозоната.

Към края на 2011 г. мениджърите на Лаики Банк не успяват да намерят инвеститори, които да капитализират банката с 1.8 млрд. евро, колкото е капиталовият недостиг. В резултат  кипърското правителство капитализира банката със същата сума, като в размяна става собственик на 84% от капитала на банката.

Междувременно кредитният рейтинг на страната е понижен до неинвестиционен, което не позволява кипърските държавни облигации да бъдат приемани от Европейската централна банка като обезпечение по предоставени заеми от ЕЦБ на Лаики Банк. Същата е съдбата и на обезпечените гръцки правителствени облигации, които гръцките поделения на Лаики Банк притежават, и които не могат да бъдат приемани като обезпечение от ЕЦБ срещу отпуснати кредити на Лаики Банк.

В резултат на капиталовата неадекватност и невъзможността банката да предоставя обезпечения,  срещу които да получава ликвидна подкрепа се решава Лаики Банк да бъде поставена под особен надзор. На 23 март 2013 г. е решено Лаики Банк да бъде разделена на добра и лоша банка, като депозитите до 100 000 евро на фирми и домакинства (както е по директива) са на 100% гарантирани и платими.

Кипърският фонд за гарантиране на влоговете обаче е събрал едва 125 млн. евро, когато Лаики Банк губи възможности за всякаква допълнителна ликвидна и капиталова подкрепа, и когато гарантираните депозити само в Лаики Банк са на стойност от над 6 млрд. евро.

За предоставяне на спасително финансиране на Кипър в размер от 10 млрд. евро ( над 55% от БВП за 2012 г.) Европейският стабилизационен механизъм (9 млрд. евро) и Международният валутен фонд (1 млрд. евро) Еврогрупата и Кипър се договориха на мерки по налагане на данъци върху депозитите, с които да се гарантират част от средствата по предоставената помощ.[1] Първоначалното решение за спасяване на гръцката банкова система, в частност за разрешаването на кризата с Лаики Банк, съгласувано с Еврогрупата бе да се наложи данък от 9.9% върху всички негарантирани депозит над 100 000 евро и да се наложи данък от 6.75% върху гарантираните депозити до 100 000 евро. По този начин щяха да се осигурят над 6 млрд.евро за справяне с кризата в банковата система.  Правителството в Кипър обаче отхвърля този вариант и се преминава към алтернативния план за справяне със ситуацията.

Преминава се към алтернативното решение- разделянето на Лаики Банк на две. Банката е разделена на добра и лоша банка. Добрата банка се влива в Банк ъф Сайпръс с добрите й активи и с всички депозити до гарантирания максимум от 100 000 евро, както и някои др. задължения на Лаики банк. За лошата банка, ефективно това е Лаики банк, започва процес на ликвидация. Притежателите на негарантирани депозити в Лаики Банк, както и тези със стойност над гарантирания максимум получават 18% от акционерния капитал на Банк ъф Сайпръс‘

След като капитализирането на Лаики Банк със средства на държавата не успява да я спаси, то решението за най-голямата банка в Кипър е да се капитализира без публични средства. Най-голямата търговска банка в Кипър в Бан ъф Сайпръс (Bank of Cyprus”) също има капиталови проблеми, само че акционерите и облигационерите както и трансформацията на 47.5% от негарантираните депозити (над 100 000 евро) в обикновени акции капитализират банката, така че съотношението на капитала от първи ред към рисково-претеглените активи е около 12%.

Изводите:

Използването на публичен ресурс за спасяването на неспособна да съществува сама банка, която е с отрицателен капитал, не е разумно, по-добре да се пристъпи към рекапитализирането на банката чрез превръщането на част от задълженията, като негарантираните депозити, облигациите и другите задължения в капитал, така че банката отново да стане капиталово адекватна. По такъв начин се капитализира Банк ъф Сайпърс.

Казусът КТБ:

Капиталовата дупка от над 4 млрд.лева на Корпоративна търговска банка, която се дължи най-вече на липсата на обезпечения по отпуснатите кредити, както и заради невъзможността да се оцени платежоспособността на кредитополучателите, определено подсказва, че капитализирането на банката чрез публични средства е безсмислено.[2] Ако, разбира се, частни инвеститори все още имат интерес да капитализират банката, което също е възможно да се комбинира и с конверсията на негарантираната част от депозитите в акции, то може да се направи опит за запазването на банката витална.

Старо правило от сферата на финансите е, да не се влагат свежи пари в губещи проекти, а да се съумее да се отрежат загубите, т.е. да се признае, че проектът е безперспективен, и че допълнителното му финансиране със свежи пари ще е като да се хвърлят пари в бездънна яма. Това е още една причина да не се използват свежи пари на данъкоплатците. Ако няма ново увеличение на капитала със свеж частен финансов ресурс и ако кредиторите на банката не успеят да се споразумеят за конвертирането на част от надгарантираните депозити и други негарантирани задължения да се конвертират в акции, то изходът е ликвидация на активите на банката, като кредитор от първа инстанция ще е фондът за гарантиране на влоговете, който ще изплати гарантираните до 100 000 евро влогове.

Оказва се, че голяма част от средствата в КТБ са отпуснати в разрез с правилата, не само към свързани лица (реално или прикрито), но и са отпускани към фирми, без необходимата дейност и обезпечения затова. Тези фирми са изпълнявали ролята на посредници, които са кредитирали трети лица, вече по абсолютно свое усмотрение. Може да се окаже, че голяма част от активите са възстановими, но трябва да се разчита на добросъвестността на фирмите посредници и на крайните кредитополучатели, че няма да прехвърлят активите на компаниите в др. дружества, и че няма да оставят кухи фирми по веригата, които имат само дългове.

Заслужава да се прочетат одиторските доклади към одитираните индивидуални и консолидирани отчети на КТБ за 2013 г., в които заверяващият одитор на банката КПМГ България ООД (KPMG) няма особено мнение относно стойността на активите и пасивите, представена в отчетите. Девет месеца по-късно трите одитора „Делойт България” ООД, „Ърнст енд Янг Одит” ООД и „АФА” ООД, наети от БНБ обаче отписват над 60% от стойността на банковите активи. Тепърва ще хвърчат обвинения, поне през медиите, относно вината на институциите, одитора и отделни физически лица, но ще е интересно да се чуе мнението и на заверяващият одитор КПМГ, който е в Топ 4 в света, с над 150 хиляди служители и с над 23 млрд.$ годишни приходи.

*Текстът е писан за Агенция "Икономика"
**Петър Пешев е управител на ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД