„Стабилността е крехка“: Конфликтната зона на Балканите, в която мирът не е гарантиран

Докато вниманието на Европа е насочено към продължаващата война между Русия и Украйна, мирът и стабилността далеч не са гарантирани в друга конфликтна зона на континента, твърди водещ дипломат от ЕС, цитиран от CNBC.

Отношенията между Сърбия и Косово, които са повод за притеснение след бруталния конфликт между двете държави през 90-те години, остават деликатни година след предварителното споразумение за нов път към нормализирането им.

Стабилността е крехка. Не можем да считаме мира и стабилността за даденост”, каза Мирослав Лайчак, специален представител на ЕС по диалога Белград-Прищина и Западните Балкани.

Диалогът Белград-Прищина е поредица от разговори, подпомогнати от ЕС, които имат за цел да облекчат враждебните действия между двете съседни държави.

През февруари 2023 г. Сърбия и Косово договориха път за нормализиране на отношенията, което бе сериозна стъпка напред за отдавнашните противници, чийто конфликт е съсредоточен основно върху териториални спорове и етническо разделение. Този напредък впоследствие бе помрачен от възобновяването на насилието в Северно Косово, в това число и смъртоносната престрелка между тежко въоръжени етнически сърби и полицията на Косово в село Банска.

Без път назад

В Северно Косово има общини със сръбско мнозинство, а от Белград настояват, че това е южна провинция на Сърбия. В Косово като цяло 93% от населението са етнически албанци, а Прищина обяви независимост през 2008 г.

На фона на продължаващия с години конфликт, Европа е силно разделена относно бъдещите стъпки, като няколко страни членки на ЕС - в това число Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция, както и други съседи извън ЕС - оспорват независимостта на Косово.

Лайчак обаче твърди, че споразумението за нормализиране на отношенията е придвижило напред ситуацията “както никога досега” и отбелязва, че фокусът сега е върху прилагането му. Мерките за нормализация включват развитието на “нормални, добри междусъседски отношения” и въздържането от “заплахи за използване на сила” при бъдещи спорове.

Няма път назад”, казва той.

И ЕС, и САЩ имат сериозно участие в нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово, въпреки че се борят и с другите бързо развиващи се международни конфликти Израел - “Хамас” и Русия - Украйна.

Часовникът обаче тик-така. На фона на предстоящите избори за Европейски парламент това лято и президентските избори по-късно през годината в САЩ, напредъкът в преговорите за нормализиране на отношенията ще бъде от решаващо значение, преди въпросът да мине на заден план.

Това, което започне преди ЕС и САЩ да влязат в изборна обстановка, ще продължи и през целия изборен процес. Съмнявам се обаче, че ако нещо не е започнало преди изборите, ще започне след това”, заяви Лайчак.

По-вероятно е съпротивата респективно да дойде от лидерите на Сърбия и Косово - Александър Вучич и Албин Курти - които трябва да успокояват своите националистически бази. Залогът е висок и за двете страни. Предвид стремежите на Сърбия и Косово за влизане в ЕС, Лайчак казва, че това би могло да предостави на Съюза коз за стимулиране на мира между двете държави.

В момента Сърбия е в разгара на преговори за присъединяване към ЕС, след като получи статут на кандидат през 2012 г., докато Косово има статут на потенциален кандидат, въпреки че и двете държави ще трябва да осъществят сериозни реформи, за да бъдат приети в Съюза.

Успехът на процеса по нормализация също така ще зависи от това колко директно и тясно свързан е с европейския път на Косово и Сърбия. Това е най-силният лост за влияние, с който разполагаме”, заключи Лайчак.