Стартъп създава храна от дървени стърготини

Когато става въпрос за дървени стърготини, консумацията им вероятно е последното нещо, за което се сещате, но това може би ще се промени благодарение на естонска стартъп компания. Основаната през 2022 г. ÄIO е разработила начин за производството на мазнини и масла от промишлени отпадъци, пише Euronews.

Това, което разработихме, е сходно на варенето на бира, при което се използват дрожди за преобразуването на захарите от ечемика в алкохол, а хмелът се добавя за вкус", заяви съоснователят на компанията Петри-Ян Лахтвее, обяснявайки по най-простия начин как работи тяхната технология.

"Ние използваме различен тип дрожди, които преобразуват захарите от страничните промишлени потоци не в етанол, а в мазнини и масла. Това, на практика, е един много естествен процес, подобен на ферментацията" допълни той.

Дървесината, селскостопанските вторични продукти - като слама и дори хранителни отпадъци - могат да бъдат превръщани в съставки за хранителната и козметичната индустрии. Според Лахтвее процесът не се нужда от други материали - с изключение на "малко" азот, като на практика е лесно мащабируем на други места по света.

Розово-червеното масло, произведено чрез иновативния процес на ÄIO, е идеално за производството на алтернативи на месото, които често имат нужда от оцветители, за да привличат почитателите на животинските им конкуренти. От компанията казват, че капсулираните ѝ масла са "идеален" растителен заместител на хлебни изделия.

Освен че е по-вкусно и по-здравословно от алтернативите на пазара, ключово предимство на тяхното изобретение е, че смекчава огромното въздействие върху околната среда от животинските мазнини и растителните масла”, казва Лахтвее.

Производството на палмово масло, което се използва в множество продукти от ежедневието, е довело до опустошително обезлесяване в Азия, Африка и Латинска Америка, според Световния фонд за природата. Има обаче и други преимущества.

Лахтвее твърди, че процесът на компанията може да подобри продоволствената сигурност, когато се използват местни суровини, посочвайки като пример как пандемията от COVID-19 и войната в Украйна са се отразили на веригите на доставки в световен мащаб.

Поглеждайки напред, естонският учен, превърнал се в предприемач, казва, че ÄIO работи по технологии за "рециклирането" на битовите хранителни отпадъци, като обелки от банани и портокалови кори. Въпреки това, компанията е изправена пред много препятствия.

По отношение на това дали ÄIO се сблъсква с предразсъдъците на потребителите, които може да не са склонни са консумират промишлени вторични продукти, Лахтвее казва, че процесът е същият, като при производството на други ферментирали храни, например кимчи или кисело мляко, които хората ядат без да се замислят.

След това идва въпросът и за цената. За да може се конкурират, продуктите на ÄIO трябва да бъдат по-ефективни от другите алтернативи на пазара, най-вече палмовото масло. Това в момента не е така, въпреки че експерти от индустрията твърдят, че ако се вземе предвид екологичната цена на животинските и растителните продукти и бъдат премахнати държавните субсидии, тогава иновативните алтернативни продукти биха били много по-конкурентни.

ÄIO набра 1 млн. долара от инвеститори в началото на 2023 г. в подкрепа на опитите на компанията да революционизира хранителната индустрия. За Лахтвее "по-големите въпроси" са свързани със законодателството.

Правните пречки вероятно са най-трудни за преодоляване или да кажем крият най-голяма несигурност, защото от технологична гледна точка ние успяхме да мащабираме процеса много добре", заяви той.

"Най-голямата неизвестна за нас днес са регламентите. Всички знаем и разбираме, че храната трябва да е безопасна. Процесът за кандидатстване за обикновено разрешително за хранителни продукти в днешно време не е много разбираем или предвидим", допълни той.

ЕС има едни от най-строгите правила в света по отношение на производството на храни. Те гарантират, че годните за консумация продукти не са вредни за потребителите или околната среда. Експерти и представители на индустрията обаче твърдят, че законите на ЕС пречат на иновациите при храните.