Страстта не стига: Успешните и щастливи хора залагат на две други неща в кариерата

Журналистката Джоди Кантор, носителка на наградата „Пулицър“, признава, че днес пазарът на труда изглежда изключително мрачен за младите хора. Тя обаче не иска те да губят надежда, че ще открият удовлетворяващо кариерно развитие.

В момента светът изпраща на младите хора едно ужасно послание, а именно: „Не сте ни нужни“, споделя тя пред CNBC Make It. „Не мисля, че това е вярно. Всеки, който е прекарал известно време в професионална среда, знае, че разчитаме изключително много на следващото поколение таланти.“

Кантор, която е разследващ репортер в The New York Times, е решена да помогне на младите професионалисти да запазят амбицията си за работа. Най-новата ѝ книга, „How to Start: Finding Your Life’s Work“ („Как да започнеш: Откриване на призванието на живота ти“), е вдъхновена от разговорите ѝ със студенти от Колумбийския университет, докато се подготвя да изнесе речта си при дипломирането на випуск 2025.

„Студентите ми зададоха въпроса: „Как да намерим призванието си в подобна среда?“, спомня си тя. За да открие отговора, Кантор се опира на дългогодишния си опит като журналист, отразяващ темите за пазара на труда, и се запитва:

Кои са хората, които хем са успешни, хем са щастливи?“

Първите професионалисти, за които се сетила – сред тях детски психиатър, медиатор при конфликти и автор на готварски книги – имали едно общо нещо помежду си: работата им съчетавала „занаят“ и „нужда“.

Формулата за успех: Занаят + Нужда

Кантор дефинира „занаята“ като комбинация от експертни познания и чисто човешки умения:

• На практика: „Занаятът е това, което направлява ръката на хирурга, докато спасява пострадал при инцидент. Благодарение на него писателят, композиторът или режисьорът приковават вниманието на публиката с часове. Той е причината ястията в ресторантите, приготвени от майстори готвачи, да са толкова вкусни“, пише тя.
• Защита срещу AI: Овладяването на даден занаят предпазва служителите от риска да бъдат третирани като леснозаменими. Това е особено важно днес, когато изкуственият интелект застрашава редица работни места. Кантор вярва, че човешкият фактор е незаменим. В книгата си тя отбелязва, че дори едно перфектно резюме, изготвено от AI, „звучи бездушно“, защото в него липсват авторският глас и интелект.

Вторият стълб е „нуждата“. Успешните хора винаги се стремят да задоволят конкретна обществена потребност: те откриват проблем в своята общност или професионална сфера и впрягат уменията си в неговото решаване.

Според Кантор най-добрият начин да се разпознае тази нужда е чрез самостоятелно наблюдение:

С помощта на собствените си очи и уши трябва да си отговорите на въпроса: какви човешки нужди можете да задоволите и от какво ще има нужда светът по време на вашия кариерен път – какъв вид грижи, какви продукти, каква информация?“

Рационалният подход в несигурни времена

Кантор споделя, че е писала книгата си с ясна мисъл за възхода на изкуствения интелект. Тя напълно разбира, че влиянието на новите технологии е основният източник на тревога за младите специалисти днес.

Статистиката потвърждава това. Делът на служителите, които посочват съкращенията поради навлизането на AI като най-голям свой страх, е нараснал от 28% през 2024 г. до 40% през 2026 г. (по данни от доклад на консултантската компания Mercer). Проучване на Gallup пък показва, че близо половината (48%) от работещите от поколението Z смятат, че рисковете от AI за работната сила надвишават потенциалните ползи.

Въпреки тези стряскащи данни, Кантор съветва да не се вземат съдбоносни кариерни решения, продиктувани от страх.

Истината е, че няма как да знаем как ще изглежда пазарът на труда след пет или десет години. Прогнозите са твърде много, но бъдещето остава непредсказуемо“, казва тя.

Нейната цел е да предложи изпитани във времето и непреходни съвети, които да помогнат на младите хора да изградят смислена кариера във всяка една епоха.

Да намериш призванието си обаче не означава да пренебрегнеш здравия разум и предпазливостта. Кантор смята, че клишето „последвай страстта си“ е непрактичен и подвеждащ съвет за днешните младежи. Вместо това те трябва да се съсредоточат върху това как да съчетаят личните си интереси с реалните нужди на обществото.