Световната икономика ще загуби от Covid-19, колкото ако остане без Япония

Пандемията от Covid-19 се очаква да лиши глобалната икономика от над 5 трлн. долара растеж през следващите две години, което надминава годишното производство в една от най-големите икономики в света – японската.

Това е предупреждението на банките от „Уолстрийт“ към света на фона на потъването в най-дълбоката рецесия в мирно време от 30-те години на миналия век заради призивите на правителствата бизнесите да спрат дейността си, а хората да останат у дома.

Въпреки че се очаква спадът да бъде краткотраен, ще отнеме време икономиките да поправят стореното. Дори при безпрецедентни нива на парични и фискални стимули, брутният вътрешен продукт е малко вероятно да се върне към нивата си преди кризата по-рано от края на 2021 г., смятат водещите инвестиционни банки, цитирани от Bloomberg. Изчисленият период е подобен на този от световната финансова криза през 2008 г., въпреки че възстановяването може да се окаже по-бавно, отколкото прогнозират икономистите.

Това подчертава мащабната задача на правителствата, които трябва да предоставят достатъчно стимули, за да подпомогнат отскока след края на блокадата, но и да внимават да не отворят икономиките си твърде рано и да позволят на вируса да се върне.

„Важно е да се възстанови бизнес доверието и това на хората, които да повярват, че могат да си намерят работа. Това е критична съставка, която ще настъпи през втората половина на годината и през 2021 г.“, коментира Катрин Ман, главен икономист на Citigroup, която очаква глобален удар от заразата от около 5 трлн. долара.

Икономистите на JPMorgan Chase & Co. прогнозират загубена продукция на стойност 5.5 трлн. долара или почти 8% от БВП до края на годината. Разходите за развитите икономики ще бъдат сходни с тези, наблюдавани през рецесиите от 2008-2009 г. и 1974-1975 г.

В сряда Световната търговска организация заяви, че пандемията може да причини по-голям срив на международните търговски потоци, отколкото е имало в който и да било момент от следвоенната ера. Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард пък смята, че всеки месец блокиране струва на икономиката на еврозоната от 2% до 3% от икономическата продукция.

Цифрите рискуват да замаскират човешката такса на кризата. Освен нарастващият брой на смъртността, предприятията ще загубят доходи и много от тях ще бъдат принудени да затворят, а милиони служители ще загубят работата си. Според Международната организация на труда над 1 млрд. работници са изложени на висок риск от намаляване на заплатите или загуба на работа.

Освен, че правителствата трябва да намерят решение, те трябва и да се координират помежду си. Без съгласувани глобални усилия, развиващите се пазари са изправени пред особено дълъг път към възстановяване, според Амлън Рой, ръководител на глобалното изследване на макрополитиката в State Street Global Advisors. „Рецесията, която вероятно ще видим, е нещо, което може да продължи много години, подобно на кризата в Азия и Латинска Америка. Вероятно ще има ефект от пет или десет години, ако светът не работи координирано“, допълни той.

В крайна сметка вероятността пандемията да се помни дълго време е голяма. Изследвания от Калифорнийския университет Davis показват, че в най-големите огнища на Covid-19 е възможно заплатите и инвестициите да бъдат намалени в продължение на десетилетия.

Призивите за координирани движения на политиците обаче не стигат навсякъде и пример за това е Европейският съюз, който след 16 часа преговори така и не успя да изготви съвместна стратегия за икономическа помощ на страните членки.

Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, отбелязва, че е възможно правителствата да наложат тежки ограничения в пътуването до края на 2020 г. или 2021 г., за да предотвратят повторната поява на пандемията. В същото време те трябва да продължат да харчат много повече от обявените средства за първоначалните мерки, за да подкрепят предстоящия подем, или да рискуват поредното потапяне в така нареченото W-образно възстановяване.