Светът е на кръстопът: AI може да е благословия, но и проклятие за икономиката

Ако средновековните постижения около появата на земеделския плуг не са успели да измъкнат европейските селяни от бедността, то това е защото плодовете от внедряването на иновацията всъщност са отишли в ръцете на заможните феодали, които са станали още по-богати. Според някои икономисти нещо подобно може да се случи и с изкуствения интелект (AI), ако не се извлекат поуките от историята и технологията бъде така внедрена, че ползите от нея да потекат в посока на привилегировано малцинство.

„AI има голям потенциал – но потенциал, който може да се развие и в двете посоки“, твърди Саймън Джонсън, професор по глобална икономика и управление в MIT Sloan School of Management, пред Reuters.

Намираме се на кръстопът.“

Поддръжниците на изкуствения интелект прогнозират скок в производителността, който ще генерира богатство и ще подобри стандарта на живот. Консултантската компания McKinsey през юни изчисли, че той може да добавя стойност между 14 и 22 трилиона долара годишно (б.р. – горната цифра е приблизително колкото сегашния размер на американската икономика).

Някои отиват по-далеч, като смятат, че заедно с роботите AI най-накрая ще освободи човечеството от рутинните задачи и ще ни изстреля към живот, изпълнен с повече творчество и свободно време.

Въпреки това има и много притеснения около въздействието на изкуствения интелект върху препитанието на хората, включително относно потенциала му да заличава работни места във всевъзможни сектори. Свидетелство за това е стачката на холивудските актьори, които се опасяват, че много от тях може да бъдат заменени от AI образи и гласове.

Някои от страховете може и да звучат преувеличени, но други имат своите основания и историята ги помни. Икономическото въздействие на технологичния напредък обикновено е несигурно, неравномерно, а понякога и откровено злокачествено.

Публикуваната тази година книга на Джонсън и колегата му икономист от Масачузетския технологичен институт Дарон Асемоглу разглежда хилядолетните технологии – от плуга до автоматизираните каси за самообслужване – от гледна точка на техния успех в създаването на работни места и разпределението на богатството.

Един от красноречивите примери, които те проследяват, е този с автоматизацията на текстилната промишленост през 18-ти век. Авторите откриват, че нововъведенията при преденето са довели до повече работни часове при по-тежки условия. А механичните памукопредачни машини, например, са улеснили разпространението на робството в американския Юг през XIX век.

Ефектите от появата на интернет са по-комплексни. Той със сигурност е създал много нови работни места, но и при този случай голяма част от генерираното богатство е отишло при шепа милиардери. А повишаването на производителността, за което някога бе възхваляван, се забави в много икономики.

В изследователска бележка от юни на френската банка Natixis се посочва, че това се дължи на факта, че дори една толкова широко разпространена технология като интернет е оставила много сектори незасегнати, а немалко от създадените работни места са нискоквалифицирани – пример може да се даде с веригата на доставка на онлайн покупки.

Трябва да бъдем предпазливи, когато оценяваме въздействието на изкуствения интелект върху производителността на труда“, предупреди Natixis в заключение.

В условията на глобализирана икономика има и други причини да се съмняваме дали потенциалните ползи от изкуствения интелект ще се усетят равномерно.

От една страна, правителствата се конкурират да инвестират в AI на фона на слабото регулиране. От друга страна, привличането на тези инвестиции не е никак лесно и много от по-бедните страни може да се окажат още по-изоставащи.

Трябва да разполагате с подходяща инфраструктура – огромен изчислителен капацитет“, казва Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните въпроси в базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Според него трябва да се търсят съвместни решения на високо ниво, така че предизвикателствата около внедряването на генеративния изкуствен интелект да се преодоляват групово.

Работната сила

Оказва се, че иновациите са най-лесното нещо. По-трудно е да се направи така, че те да работят за всички – и тук идва ред на политиката.

Появата на железниците в Англия през XIX в. в момент на бързи демократични реформи позволява на обществото да се възползва от тези постижения, било то чрез по-бърз транспорт на прясна храна или чрез първите пътувания за развлечение, дава пример Джонсън.

Подобни демократични завоевания в други страни помогнаха на милиони хора да се радват на плодовете на технологичния напредък и през ХХ век. Но Джонсън твърди, че това започна да се променя с агресивния капитализъм на акционерите, който беляза последните четири десетилетия. Той твърди, че автоматизираното самообслужване на касите е пример за това – хранителните стоки не стават по-евтини, а животът на купувачите не се променя – само печалба от намаляването на разходите за труд расте.

Работническите групи, които загубиха голяма част от влиянието, което имаха през 80-те години на миналия век, сега определят AI като потенциална заплаха за правата на служителите, както и за заетостта – например ако няма човешки контрол върху решенията за наемане и уволнение, управлявани от изкуствен интелект.

Затова профсъюзите на Запад настояват за законови възможности за колективно договаряне на технологиите на работното място. От антитръстовите политики, осигуряващи здравословна конкуренция между доставчиците на технологията, до преквалификацията на работната сила – това са само част от нещата, които ще дадат тон на това AI ще оформи икономическия живот.

Проучване на ОИСР сред около 5300 работници, публикувано през юли, показва, че изкуственият интелект би могъл да допринесе за удовлетвореността от работата, здравето и заплатите, но също така създава рискове, свързани с неприкосновеността на личния живот, засилва предразсъдъците на работното място и принуждава хората да се претоварват.

Въпросът е: дали изкуственият интелект ще задълбочи съществуващите неравенства, или всъщност може да ни помогне да се върнем към нещо много по-справедливо?“, отбелязва Джонсън.