Тъмната страна на дигиталното образование

Коронавирусната пандемия форсира процесите на дигитализация и Европейската комисия взе логичното решение да увеличи разходите за повишаване на цифровите умения и преквалификацията на гражданите. Сега, когато стана ясно, че и образованието също може да се случва онлайн, на дневен ред изникват куп допълнителни въпроси.

За мнозина от нас технологиите се оказаха безценен инструмент за работа и комуникация по време на социалната изолация, а за децата – шанс все пак да продължат образованието си.

Огромен проблем обаче са уменията за боравене с технологиите, чието ниво варира значително в ЕС. По данни на Евростат средната стойност за Блока е 56%, но в Нидерландия тя е цели 79%, докато в България едва 29% от възрастните имат базови цифрови умения.

Затова и стратегията на ЕС за дигитално образование е един от най-важните инструменти за справяне с много от предизвикателствата на кризата. Причината е, че вече започналият цифровият преход рискува да изостри неравенствата, които вече съществуват между различните слоеве на обществото.

Връзката между наличието на оборудване и трупането на умения е съществена, тъй като без технологии няма и как те да бъдат усвоени и ползвани. В Швеция например почти всички ученици имат достъп до добро цифрово оборудване и свързани училища, докато в Румъния делът им е под 20%. 

Като цяло Европа разполага с добра телекомуникационна инфраструктура, благодарение на която все пак понесе принудителното превключване в онлайн режим, при все че и тук има места, предимно в селските райони, които продължават да са без и с лош достъп до интернет, а не са малко и хората без собствени компютри и устройства.