Това летище някога бе входът към Европа. Сега никой не е чувал за него

Градчето Кройдън и думата „дестинация“ трудно могат да бъдат срещнати в едно и също изречение. „Сигурен съм, че от всички места, които съм посещавал, е най-малко вероятно да се върна в Кройдън“, пише Том Чесхайър в своята книга „To Hull and Back”, цитиран от CNN travel.

Градът, част от Южен Лондон, Великобритания, често е обект на подигравки заради далеч неидеалистичния си хоризонт от небостъргачи, пряк продукт от мегаломанията в строенето на офиси в периода между края на 50-те и началото на 70-години на миналия век.

Да, в източната част на града има малък район с хотели, осветен от ярките табели на “Leonardo” (бел. ред. – верига хотели) и “Hampton”, част от веригата на “Hilton”. Но е малко вероятно гостите на хотелите да планират обиколка из Кройдън с любезното съдействие на някой от зелените трамваи, обикалящи из града. Те неизменно трябва да хванат ранен полет от летище Гетуик, намиращо се само на 16 мили (бел. ред. - около 26 км) разстояние от Кройдън. Много по-евтино е да останете тук, отколкото да наемете стая в хотел покрай летището.

Летище Гетуик невинаги е съществувало. Малко над 1,5 мили северозападно от модерните хотели на Кройдън има неокласически хотел, стоящ точно отстрани на забързания път „Пърли уей“.

В неговия бар обикновено се подпират изтощени бизнесмени, но някога мястото било пълно с пилоти с прякори като Дизи, Скръфи или „Гробаря“ Джонсън. Те поглъщали бира след бира и си разменяли истории за гъсти мъгли и избегнати опасности, докато собствените им карикатури красели стената зад бара. Такава била атмосферата – и все още е – в хотел „Аеродом“, първият целевопостроен летищен хотел в света.

А точно до него стояло първото международно летище на Великобритания.

Страничен продукт от войната

„Брат ми аз влязохме в спалнята на родителите ни с голямото месингово легло и баща ни ни заведе до прозореца, където видяхме този сребърен цепелин, осветен от прожектори, и изстрели от противовъздушни снаряди, експлодиращи около него“, спомня си Дейвид Лийн, понастоящем директор на “Brief Encounter” и “Lawrence of Arabia”, който по онова време бил малко изплашено момче, живеещо в Кройдън.

И докато мисълта за бомбардировки над Лондон предизвиква картини на Катедралата „Сейнт Пол“, обвита в пушек, Лондон и заобикалящите го градове вече били обект на атаки по време на Първата световна война. Кройдън също бил цел и след особено опустошителна атака през 1915 г., парцел земя на югозапад от града бил придобит съгласно Закона за защита на кралството и превърнат в летище Бедингтън. От него британските изтребители излитали в небето в опит да повалят надуваемите германски мини убийци.

Скоро обаче на войната бил сложен край и изглеждало, че и ролята на Кройдън като авиобаза също ще срещне своя финал.

Но тогава нещо се случило. Летище „Хаунслоу Хийт“ – което на практика управлявало първите международни полети във Великобритания – било придобито от държавната Служба по война. Летище Бедингтън пък се обединило с летището в съседен Уадон. Заедно, двете станали летище Кройдън.

Импровизация

Трудно може да се каже, че Кройдън 1.0 е бил в лигата летища, като това на сегашното летище Чанги в Сингапур.

То представлявало сбор от калдъръмени дървени сгради и стари военни колиби.

Контролната кула била друга колиба, на кокили, до която се стигало по стълби.

Вътре журналист, който посетил мястото, открил „магьосници, играещи си с малки лостове и ръчки“.

Митническата служба пък била хамбар с надписи над две врати: „Британски“ и „Небритански“.

Според първия експерт по връзки с обществеността на Imperial Airways Робърт Бренард цялата сцена „силно напомняла на град от Дивия Запад“.

Овцете трябвало да бъдат прогонвани от пистата. Без наличен радар, пилотите се спускали ниско над ж.п. гарите, за да видят табелите им и да се ориентират къде са.

Един от пилотите твърди, че при кацане, подушвал въздуха – ако ноздрите му улавяли зрелия аромат на of Beddington Sewage Works, той знаел, че почти е вкъщи. Не е ясно дали се шегува.

Борбата за привличане на пътници била сериозна. Да летиш в началото на 20-те години на миналия век било особено скъпо занимание и мнозина се тревожели от това

– не е изненадващо, имайки предвид колко често се случвали инциденти.

Имало специални сезонни билети до Париж и великденски намаления, подобно на офертите, предлагани от авиокомпаниите днес. Те обаче не давали голям ефект.

Действията на британското правителство също не помогнали за ситуацията. „Гражданската авиация трябва да лети самостоятелно“, казва Уинстън Чърчил, държавен секретар по въздухоплаването в периода 1919-1921 г. „Правителството не може да я държи във въздуха“, коментира политикът, като не споменава, че самият той взима уроци по летене в Бедингтън, катастрофира и почти загива.

Докато страни като Франция, Холандия и Германия се радвали на щедри субсидии от техните правителства – и вече имали зараждащи се версии на Air France, KLM и Lufthansa – британците били оставени да се оправят сами.

Това понякога може да доведе до някои неудобни ситуации. В книгата „The Seven Skies: A Study of B.O.A.C. and Its Forerunners Since 1919“ Джон Пудни разказва за ситуация, в която персоналът на авиокомпания бил помолен да влезе в ролята на пътници в редовен полет до Германия, който иначе щял да бъде абсолютно празен, с изключение на известен американски лектор, пред когото британците не искали да се излагат.

Нещата потръгват

Постепенно палачинката се обръща и правителството разбрало, че въздухоплаването нямало да изчезне. През 1924 г. Великобритания създава първата си национална авиокомпания - Imperial Airways.

Била организирана и надпревара между самолет на авиокомпания Argosy и парния влак „ „Летящия шотландец“ между Лондон и Единбург. Самолетът изпреварва влака само с 15 минути, но въпреки това нямало съмнение – летенето скоро щяло да се превърне във водещ начин на транспорт.

Нещата постепенно станали по-сложни, дестинациите - по-амбициозни. На Хари Бек, проектирал емблематичната карта на лондонското метро, било възложено да измисли карта в подобен стил, която да покаже маршрутите на Imperial Airways. Вместо до различни точки в Лондон, линиите на картата щели да водят до Газа, Делхи, Луксор и Кейптаун.

Полетите обаче били всичко друго, но не и директни. Маршрутът „Кенгуру“ от Кройдън до Чарлвил в Австралия включвал 28 спирки, включително пътуване с влак

между Париж и Бриндизи. Положителната страна е, че пътниците можело да видят много повече от света по този начин.

Бавно, но сигурно, доверието на пътниците (както и техният брой) нараснало. През 1927 г., 92-годишната Елизабет Рийвс, облечена във викториански дрехи, както вестник „Evening Standard“ пише, поема на първия си полет и се превръща в може би най-възрастния човек тогава, издигнал се към небесата. „Наистина не се страхувам“, усмихнала се Рийвс, качвайки се на самолета в Кройдън, „но изпих две малки глътки уиски, преди да изляза от вкъщи“.

Въпреки че появата на Imperial Airways била благодат за британския въздухоплавателен транспорт, черешката на тортата бил зашеметяващият неокласически летищен комплекс на Кройдън, открит през януари 1928 г.

Тук били първата специално построена кула за контрол на въздушния трафик, салон за заминаващи и магазини на летището. Минавайки през вратите на летището, пътниците били посрещани от осмоъгълен часовник, показващ информация за полетите. Можело е дори да се закупят френски вестници. Хотел „Аеродом“ отваря врати в съседство по същото време, предлагайки менюта на френски език.

Изведнъж, Кройдън се превърнал във върха на изтънчеността.

Въпреки че от града можело да се лети до почти навсякъде, водещ полет на Imperial Airways бил този до Париж, който се изпълнявал всеки ден от 12:30 ч. на обяд. В самолетите стюарди с бели якички предлагали избор от четири вида шампанско и 10 коктейла, заедно с 6-степенно меню, поднесено на прибори в бяло и синьо.

Въпреки това някои от пътниците предпочитали да носят собствена храна, като ексцентричния милионер Нубар Гулбенкян, който накарал камериера си да приготви ястия с консоме на борда.

Кройдън може и да не е имал всички удобства на съвременното въздухоплаване, но годините между двете войни безспорно са били златна ера за града.

Вярно е, че пътуващите е трябвало да преминават през изпитанието да бъдат индивидуално претеглени. Също така е вярно, че седалките не били толкова удобни, колкото в днешните самолети.

Някои самолети се движели със скорост, която днес бихме приели като такава на охлюв, но  пък от влизането в летището, бордването на полета отнемало 10 минути.

Ако станело задушно, можело да се отвори прозорец и да се усети вятъра в косите.

Тогава филмите по време на полет не били стандарт, въпреки че Кройдън прожектира първия пълнометражен филм по време на полет. Годината била 1925 г., а филмът - „Изгубеният свят“, базиран на научната фантастика за динозаври на Артър Конан Дойл. Пилотът нарочно преминавал през гъсти облаци, за да стане по-тъмно в самолета.

Що се отнася до хотел „Аеродом“, той бил хит не само сред гостите с нощувки, но и сред пътуващите през деня. „Следва да се отбележи, че хотелът не е просто краен хотел, а често се използва като ваканционен курорт и забележителност от туристи и мотористи“, става ясно от литературата в хотела за онова време.

Между 1932 и 1933 г. почти 70 000 души се възползвали от бара, ресторанта и платформата за наблюдение на покрива на хотела, откъдето гледали самолетите. Други с удоволствие гледали по-богатите дами, които минавали през летището, докато коментирали избора на облекло.

Кройдън бил не просто дестинация, а дестинацияТА.

Знаменитости – включително Бейб Рут, Фред Астер, Джон Ф. Кенеди и холивудската двойка Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс – също посетили града.

Чарли Чаплин бил запознат с Кройдън. Кацайки тук през 1921 г., той бива „отвлечен“ от собственик на кино, който си сложил фалшиви мустаци, престорил се за негов шофьор и вместо да го закара до „Савой“, го е отвел в къщата му с картини в Лондон.

Изпадане в немилост

Въпреки че летищният комплекс от 1928 г. бил голяма крачка напред от първоначалния му вид, Кройдън все още имал проблеми.

Намирал се далеч от Лондон, като не разполагал със своя собствена ж.п. гара. Мъглата – гъста и упорита – била още по-лоша.

На 9 декември 1936 г. градът преминал и през най-голямата си катастрофа, когато самолет на KLM, в опита си да излети в мъглата, се разбива в къща скоро след това, убивайки дузина пътници и екипаж. Сред тях са бивш премиер на Швеция  и Хуан де ла Сиерва, изобретател на автожирото.

Трагедии като тези със сигурност не помогнали на репутацията на Кройдън. Уви, друг случай се превърнал във фаталния удар за летището.

Точно както Първата световна война оживила летището, така Втората световна война, малко или много, го лишила от живот. Кралските военновъздушни сили поели контрол и сложили край на гражданските полети. Летището понесло щети заради бомбите и изгубило много от персонала си заради конфликта.

Въпреки че Кройдън отново отворя врати след войната, през 1946 г., Хийтроу поема юздите като водещо международно летище в страната. Невероятната история на Кройдън била към своя край.

Днес хотел „Аеородом“ продължава да съществува, заедно с голяма част от някогашното неокласическо летище, сега превърнато в бизнес център, познат като Airport House.

Тук екскурзоводи ще ви водят на впечатляващи обиколки в салона за заминаващи, в неговия оригинален мецанин и оберлихт, които все още са цели; ще ви покажат столове, в които пътниците някога са летели до далечни земи; и ще ви водят през старинни брошури, даващи „Съвети за пътуващи дами“ („Не слагайте твърде много пудра по време на болет, тъй като температурата се мени значително“).

Пред бизнес центъра има монтиран модел на самолет в полет. Същият модел, изпълнил последния полет на летището през 1959 г. Чувството на загуба било толкова силно за местните жители, че гледайки как летателното средство изчезва зад облаците, те подпалили чучело на тогавашния министър на транспорта и гражданската авиация. Междувременно горе, в старата контролна кула – също в добро състояние -  може да откриете рамкирана поема от Кен Стийл: „Изгубеното летище“. Тя завършва така:

Уви, тези щастливи мигове отминаха и изчезнаха.

Неонът вече не свети със своите приветстващи светлини.

Кройдън е мъртъв, изчезнаха неговите спокойни дни.

Нейният клаксон вече лятната нощ не раздира,

Кройдън е мъртъв, но въпреки че слънцето й скри,

В сърцата на летците нейната слава все още кипи.*

Кройдън обаче е далеч от това да е мъртъв. Летището вече не работи, но точно както през 20-30-те години на миналия век, то продължава да е забележителност само по себе си, привличайки хора отблизо и далеч, превръщайки Кройдън в най- невероятната дестинация.

*Собствен превод на автора.