Траектории във времето

Има ярки представители на изобразителното изкуство, предопределени със своя талант да оставят диря и да отварят нови хоризонти. Такъв е Станислав Памукчиев, но не защото е професор от Националната художествена академия, а защото с качествата и с творческата си стихия е спечелил респекта на професионалната гилдия.

С  проекта „Преминаване – траектории във времето“, разгърнат в три зали на цял етаж в изложбеното пространство на „Шипка 6“ и намерил паралелно продължения в столичната галерия „Арте“, той показа, че умее да работи с голям замах, без граници.

На един дъх

„Подтик за тази изява са нарисуваните през лятото на 2022 г. картини и приятелско предложение от СБХ да направи изложба по повод своята 70-годишнина през 2023 г. Така започнах да разгръщам идеите си за предстоящата експозиция. Целият проект събира 7-8 различни класически и концептуални езици, но всичко това се превръща в изречение от един текст. Тази мегаинсталацията е общо произведение, съставено от парчета картини от различни години, вкарани в нова среда и в друго взаимоотношение помежду им“, коментира Станислав Памукчиев.

Снимка Красимир Свраков

Събирателни

Такава изложба се прави с голяма засилка и с 45 години ускорение, твърди авторът. Към това се добавя и творческа съпричастност: Мултимедията „Междинни полета – кула убежище“, създадена от режисьора Николай Василев и неговият екип, видеоинсталацията „Думи във времето“ с цитати от Николай Бердяев, 8-часова звукова инсталация „Процесия на звука“, специално направена от композитора Асен Аврамов. Затова Станислав Памукчиев признава: „Има я общата атмосфера, която обгръща всичко отвсякъде“.

Спомени

Създателят на художествени образи няма обяснение кой е неговият двигател: „Бях на 12, когато в Ермитажа видях картината „Завръщането на блудния син“ на Рембранд, това преживяване се принтира у мен и за цял живот ми зададе мярката. То периодично изплува в съзнанието ми като свръхкоректив“. Времето оставя своя отпечатък. Например, цикълът „Биографично – Три сестри“, е свързан с преживявания от детските му години. Присъстват парчета и вързопчетата със спомени, включвани в предишни изложби. Негови работи, правени за театрални постановки, намират нова сцена.

Снимка Красимир Свраков

Заряд

Тъгата извира от живота… Невъзможност да се примириш с времето… Творческият екстаз е проправяне на път към безкрайното…Творчеството е не създаването на продукти на културата, а потресението и извисяването на цялото човешко същество, насочено към друг висш живот, към ново битие… - Това са фрагменти от размислите не Бердяев, които остават духовен спътник на художника. „За Станислав Памукчиев важи твърдението, че голямото изкуство се зарежда от друго изкуство и поражда нови явления. Неговото изкуство е неуловим медиатор, мощен инструмент“, обяснява кураторът на проекта проф. Петер Цанев. Според него изложбата е мегасъбитие, което със своята полифоничност и симбиоза между различни форми отключва преживявания, но и въпроси. И не е равносметка, а поглед в бъдещето.

Зная, че е голям, но така накуп събран, ме зашеметява, коментира скулпторът Валентин Старчев. Всичко тук е красиво, за онзи, който има сетива, добавя посетителка на изложбата.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.