Моделът „Бангаранга“

В съвременния свят икономическите възможности започват с видимостта. Победата на Дара в „Евровизия“ е повече от културен успех, тъй като тя насочва вниманието към България. А вниманието е първата стъпка към доверието. Защото, преди да инвестираш в една държава, трябва да я забележиш. Преди да я посетиш, е нужно да те заинтригува. Ще купиш неин продукт, когато свързваш името ú с качество и положителни асоциации.

Точно тук започва моделът „Бангаранга“. Този нов модел, който можем да създадем, е свързан с умението на страната да превръща своите успехи в икономически, социален и репутационен капитал. В свят на огромна конкуренция вниманието е ресурс. Държавите се съревновават с данъци, инфраструктура и работна сила, но и с образ, доверие и разпознаваемост.

„Бангаранга“ е енергия, чрез която България започва уверено да участва в глобалния разговор. Тя носи в себе си националната  гордост („ние сме шампионите“), включва самоиронията за преиграването с успеха, проява е и на мем културата и носи повече смисъл от буквалното си значение. Зад този неологизъм може да стои България, която продава идеи, талант, култура, технологии и предприемачество. България, която превръща международните си успехи в икономически капитал.

Големият културен пробив насочва прожекторите към страната и може да отвори врати, като направи по-разпознаваеми българските компании, продукти и каузи. Може да изгради онова добро име на страната, което стои в основата на много инвестиционни и икономически решения.

Формулата на „Бангаранга“ е проста: Талант + Отвореност към света + Способност да създаваме стойност за другите. Когато тези три елемента работят заедно, славата престава да е моментно настроение и се превръща в икономическа възможност. Тогава България започва да привлича хора, идеи, инвестиции. А именно това е най-ценната валута на XXI век.

Готови ли сме да превърнем еуфорията около „Бангаранга“ и „Евровизия“ в мощна вълна, която да покаже България като място, където талантът се развива, предприемачеството се насърчава, а успехът се превръща в мост към инвестиции, туризъм, нови партньорства и пазари?

Смелостта да скочиш високо

България може да превърне успеха на „Евровизия 2026“ в дългосрочен актив за имиджа на страната чрез последователност - не еднократен PR ефект, а дългосрочна стратегия: подобряване на средата, в която функционират креативните индустрии на ниво законодателство и правоприлагане, инвестиции в музикалния износ, включително осигуряване на собствен ресурс за участие на България на „Евровизия“, създаване на повече конкурентни културни продукти, присъствие на международни сцени и фестивали, и поддържане на връзката с публиката, която DARA спечели.

Тази победа на DARA е мощен инструмент за „културна дипломация“. Музиката достига публики, които дипломацията трудно достига. Една силна песен и впечатляващ артист говорят за България по-бързо и по-емоционално от всяка кампания.

Kак се изгражда международно конкурентен музикален продукт от България: Към момента със зверски инат и въпреки неособено стимулиращата среда, в която работим у нас. Инат въпреки всичко да развиваш артисти и автори, да им създаваш условия за професионална кариера, да не преставаш да инвестираш в качествена продукция, да помагаш на всеки изпълнител да гради ясна идентичност, да поддържаш професионална платформа, където абсолютно всички участници в творческия процес и процеса на реализацията на продукта са готови да работят по международни стандарти. Трябва да изчистим колкото се може повече от преградите, които ни пречат да постигнем реалния си потенциал.

Урокът от този успех за българската музикална индустрия е, че можем да се конкурираме на най-високо ниво, ако инвестираме в качество, екипна работа и дългосрочно развитие на артистите, а не в бързи резултати.

Една песен може да промени начина, по който Европа гледа на България. Поне за момента тя отваря врата. Дали възприятието трайно ще се промени, зависи от това какво следва и какви знаци ще дадем. DARA е огледало на всичко, на което бих искала да прилича България – влюбена в изкуството, модерна, талантлива, силна, умна, работлива, успешна, красива, технологична, отворена към света и колаборациите с хора отвсякъде, с работещ морален компас, толерантна и загрижена за природата, мира, децата, бъдещето, различните, слабите, нуждаещите се.

Видимостта обикновено се превръща в ръст на интереса към дестинацията и в по-лесен достъп на български артисти и продукции до международни партньори и пазари. Инвестиции ще има, ако има политическа воля да се създадат трайни условия за развитие на пазара на културни продукти.

Формулата как културен успех да стане икономическа стойност: Бърза и организирана реакция - последващи продукти, партньорства и присъствие, докато вниманието е високо, плюс инвестиция в инфраструктурата на индустрията и в нейното бъдеще чрез законодателство без пробойни и промяна на нагласата на българското общество към стойността на музиката.

България може да задържи вниманието след „Евровизия“ чрез ясна комуникационна стратегия, подкрепа за нови проекти и улесняване на чуждестранни партньорства и инвестиции в креативните индустрии.

Следващата голяма цел за DARA е нов международен музикален материал, сделка със световна звукозаписна компания, международен мениджмънт и турнета. За екипа - да помогнем успехът ни на „Евровизия“ да се превърне в устойчив модел. За сцената - да енергизираме целия сектор и да мотивираме всички български артисти да създават, да се развиват и да работят със самочувствието, че могат да скочат също толкова високо.

Продукт, направен с ум, характер и талант

Съвременната култура и изкуството може да са обект на масов интерес, като намираме своето ново място в света

Доц. д-р Георги Лозанов е наш събеседник по темата как културата да има по-висок икономически принос. Той анализира как културата създава икономическа стойност, но и как изгражда обществено доверие, национален образ и конкурентоспособност в съвременния свят.

Културният туризъм е най-разпространената формула за икономизация на културата. Проблем е, че свързваме културния туризъм основно с културно наследство – археологически находки, крепости, дворци, останали от предишни времена. Така попадаме в героиката на миналото и губим нагласа, а и способност да разпознаваме големия културен потенциал на настоящето. Съвременното изкуство може да е обект на силен интерес.

Събитие е, че българска песен спечели „Евровизия“. София ще е домакин на следващата „Евровизия“ и една песен ще е дала неочаквано голям икономически резултат за страната. Но трябва да се мисли и по-широко – не е задължително да печелиш конкурси и награди, достатъчно е да разбираш притегателната сила на културата, която се ражда в границите на твоя живот. Едно съвременно произведение, например на архитектурата, като „Танцуващата къща“ на Франк Гери в Прага, може да доведе стотици хиляди туристи.

Масовата култура е проектирана да улавя интереса на големи аудитории, да стига до всеки. Но и наградата „Букър“ за романа на Георги Господинов, който е върхово постижение във високата култура, беше широко забелязан. И именно с висока култура този български автор съумя да постигне масови тиражи по цял свят.

Успехът на Дара не е природно явление, нито е късмет. Високо професионална работа е да създадеш продукт по стандартите на съвременната западноевропейска популярна култура. В България още търсим шарена черга и гайди, но съвсем друга е посоката, в която едно произведение може да вдигне „комуникативна вълна“. Културата е мощен интеграционен механизъм и може умело да се използва.

Песента „Бангаранга“ е реализирана съвместно с „Вирджиния рекърдс“ и не е само индивидуално дело на изпълнителя. Реакциите първоначално бяха на неудовлетворение, песента не звучеше като фетиш на „българщината“,  а когато спечели конкурса, със същия хъс тръгва повсеместната ú възхвала. Но защо? От национална гордост, че сме натрили носа на другите нации. И двете реакции са неадекватни към културен продукт, който получи висока оценка на западноевропейската сцена, където определящи за успеха са толерантността и космополитизмът.

Популярната култура е култура на забавлението и на удоволствието. Тя носи свободата да се реализираш, радостта от живота и е част от консумативното общество. И естествено се появиха и опити „Бангаранга“ да се „икономизира“, като се превърне в търговски бранд – за кисело мляко или други български стоки.

Дали можем да правим селекция на талантите във всяка сфера. Този въпрос ще стои оттук нататък. Защото само талантливите могат да създадат конвертируем продукт. Но за да стане това, е важно също да се познават и приемат критериите на западноевропейската културна сцена, което вече изисква и интелектуален капацитет. Акъл, талант и характер са нужни, за да бъде един продукт забелязан на нея.

Пробив ще имат и други български творения, направени с ум, характер и талант. „Бангаранга“ сигурно ще тласне редица наши автори на песни към подем, както стана с интереса към българската литература след високото признание на „Времеубежище“. Четенето и издаването на български писатели в последните години доби престиж, а когато усещат интерес към себе си, авторите започват да създават по-значими произведения.

И ако търсим икономическо ноу-хау как с песента, която спечели „Евровизия“, може да се вдигне брутният вътрешен продукт, има как. Когато тя и всичко, свързано с нея, повиши нашето удоволствие от живота, направи ни по-радостни. Тогава и работата повече ще ни спорú и ще създаваме и по-голям брутен вътрешен продукт. Не се шегувам…

Ефектът на Дараномиката

Умение е да създадеш бизнес машина и е радващ фактът, че има българи, успешни на международната сцена и в глобалната икономика

Деян Василев - основател и изпълнителен директор на MoitePari.bg, търси отговор как славата се превръща в икономическа възможност. Той говори за влиянието на шоубизнеса върху бизнеса в България и за това как излизането извън собствените ни ограничения отваря път към успеха. Коментира и икономическите измерения на популярността и уроците от пътя към върха в конкурса „Евровизия“.

Хубаво е да обърнем внимание на това, което предприемачът Дара създаде. Аз съм човек от бизнеса и за мен е интересен бизнесът на шоубизнеса. Тази млада и позитивна изпълнителка успява да си партнира с хора от различни страни в създаването на продукта „Бангаранга“. С влизането ни в еврозоната границите все повече изчезват. Подходът в излитането към върха на конкурса „Евровизия“ минава през излизане от тесните ни рамки и от ограниченията, които си слагаме.

Дара е пример за успешен представител на шоубизнеса. Умение е да създадеш бизнес машина. Защо и ние да нямаме нашата Дуа Липа. Така стигаме и до въпроса за Дараномиката – в конкуренция на голямата сцена тя показа качества, които ще носят ползи и за България. Триумфът на Дара и събитието „Евровизия“ догодина в нашата страна влияят върху туризма и разпознаваемостта на България. Този ефект е трудно да се измери като конкретен резултат. В София ще дойдат европейски професионалисти и това ще качи на по-висока скорост редица умения и в нашата страна, ще се създадат нови партньорства. И колко още други неща ще се случат…

Аз съм дълбоко вкоренен в България и ме радва фактът, че вече имаме хора, успешни на международната сцена и на световното бизнес поприще. Обществото е шарена плетеница и само за миг да си помислим какво би било, ако сме затворени само в България… Правила, демокрация, възможности за развитие в рамките на една огромна общност, минала през войни и загърбила национализъм и борба за територии – това е Европа днес в желанието си да живее в мир. 

Създаването на бранд е неуловимо. Силата например на „Смарт органик“ с визията на основателя Яни Драгов за чиста храна се усилва от българския успех на „Евровизия“. Ще повлияе и на социалния предприемач Павел Андреев, който има мисията да събира средства за болни и го прави в над 100 държави чрез своята платформа. Не само по морето, нараства туристическата вълна в културния туризъм в цялата страна. „Бангаранга“ улесни комуникацията и стопи много от ледовете дори в дипломацията и в икономическото партньорство. За предприемчив човек става все по-лесно да прави бизнес извън България.  Многобройните успехи на българи в международни състезания са „точки“, които подсилват бранда България и носят автентичност. Софтуерната ни индустрия, която се ползва с признание навън, пробивите на редица български предприемачи с иновативни продукти и услуги дават увереност, че активните и изобретателните хора нямат оправдание да не опитат и те своя шанс.

Предприемчивите и талантливите хора заслужават подкрепа. Но и бизнесите е време да свикнат да си помагат. Ако корупцията се намали, то ще има повече средства за обществени каузи и проекти. Ако съдебната система заработи нормално и законът стане закон за всеки, ще се промени имиджът на страната. Не бива да чакаме държавата да направи всичко, а всеки да започне да дава дан. С годините има хора, които стават институция: Лазар Радков с „Капачки за бъдеще“, gorichka.bg и много други с последователните си действия са си спечелили реноме и доверие. При наличието на повече естествени лидери в България ще се роди дух за желаните промени, ще се формира съвременна интелигенция и ще се съгради новата визия на страната.

Текстът е част от бр. 133 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.