Три дни преди европейските избори - неизвестните остават
Според социолозите разликата ГЕРБ-БСП е твърде малка, за да се прогнозира точен резултат
~ 2 мин.
Три дни преди изборите за Европейски парламента в Българи, насрочени за 26 май 2019 г., все още има много неизвестни. Да се прогнозира кой ще бъде победител в битката между БСП и ГЕРБ е невъзможно с методите на социологията, е изводът в изследването на агенция "Медиана". Разликата между двете основни и противостоящи си партии - ГЕРБ и БСП, е 1.3 пр. пункта в полза на управляващата партия. Това обаче е в границите на т.нар. стохастична грешка.
В резултат от всичко това се оформя една група от 20% (една пета от решилите да гласуват), които заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого. Дали това са хора, които наистина се колебаят или просто желаят да скрият своя вот от механизмите за принуда – това може да се види само на изборите, но не и в предизборните изследвания, казват от "Медиана".
Според агенцията засега три партии могат да бъдат сигурни, че ще излъчат представители в Европарламента – БСП, ГЕРБ и ДПС. Още две партии са близо до изборната бариера от 6% - с резултат 5.89% това са ВМРО и "Воля". Следват ги „Коалиция за България“ (3.6%); Атака (3.5%); „Патриоти за Валери Симеонов“ и „Демократична България (с по 2.6%).
Според друга агенция - "Тренд", разликата между ГЕРБ и БСП е само 1.1 пр. пункта, което също е в рамките на статистическата грешка и не може да се прогнозира крайния резултат.
"Тренд"
Други изследвания обаче дават по-голяма преднина за ГЕРБ. Според "Алфа рисърч" през последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на анти-БСП мобилизацията, ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали. Управляващата партия си възвръща част от по-близката периферия и завършва кампанията с аванс от 4.5 пункта пред БСП.
"Алфа рисърч"
"Медиана"
Освен малката разлика, изследването регистрира пълно включване на всички „тайни“ механизми за въздействие върху избирателите – купуване на гласове, принуден и корпоративен вот. Около една четвърт от избирателите (22%) съобщават, че в тяхното населено място функционират системи за купуване на гласове или принуда върху избирателите. Всеки осми избирател (12%) споделя, че той лично е бил обект на такова въздействие (предложение за пари или принуда). Една значителна част от избирателите (14%) са склонни да откликнат на „пазарното“ търсене и да продадат своя глас за 50 лева.В резултат от всичко това се оформя една група от 20% (една пета от решилите да гласуват), които заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого. Дали това са хора, които наистина се колебаят или просто желаят да скрият своя вот от механизмите за принуда – това може да се види само на изборите, но не и в предизборните изследвания, казват от "Медиана".
Според агенцията засега три партии могат да бъдат сигурни, че ще излъчат представители в Европарламента – БСП, ГЕРБ и ДПС. Още две партии са близо до изборната бариера от 6% - с резултат 5.89% това са ВМРО и "Воля". Следват ги „Коалиция за България“ (3.6%); Атака (3.5%); „Патриоти за Валери Симеонов“ и „Демократична България (с по 2.6%).
Според друга агенция - "Тренд", разликата между ГЕРБ и БСП е само 1.1 пр. пункта, което също е в рамките на статистическата грешка и не може да се прогнозира крайния резултат.
"Тренд"
