Трите инфраструктурни мегапроекта влизат в новата оперативна програма

Жп транспортът ще е във фокуса на новата оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. Със заложено финансиране от 2 млрд. евро, благодарение на програмата ще бъдат довършени важни жп и пътни проекти. Това заяви инж. Галина Василева, ръководител на управляващия орган на оперативната програма в интервю за БНР.

В програмата ще бъдат включени изграждането на следващите участъци от жп линията Елин Пелин – Костенец, строителството на лот 3 от магистрала „Струма, както и тунелът под Шипка.

Безспорен приоритет продължава да бъда железопътният транспорт. Фокус е поставен и върху иновациите и транспортната безопасност, която е слабо място в нашата национална транспортна политика“, заяви Василева.

За да има териториален баланс, една част от средствата ще финансират проекти в Северна България.

Сред целите е подобряването на връзките между отделните видове транспорт, залага се на мултимодалността и интермодалност. Предвидено е изграждането на инфраструктура за алтернативни горива по републиканските пътища.

Сред заложените проекти са изграждането на жп връзки към летища и пристанища, както и доставка на аварийно-спасителни кораби. Ще бъде осигурено и оборудване за подобряване на безопасността в акваторията на Черно море.

Накратко за трите най-големи проекта

Безспорно модернизацията на жп линията Елин Пелин - Костенец е най-амбициозният проект, заложен в програмата. Трасето е разделено на няколко участъка – лoт 1 включва участък между Eлин Πeлин и Baĸapeл. Лoт 2 вĸлючвa yчacтъĸ мeждy Baĸapeл и Иxтимaн. Tpeтият и пocлeдeн лoт вĸлючвa тpaceтo мeждy Иxтимaн и Kocтeнeц. Moдepнизaциятa нa цялoтo тpace e нa cтoйнocт 1.024 млpд. лв., ĸoитo щe бъдaт ocигypeни oт двe oпepaтивни пpoгpaми – „Tpaнcпopт и тpaнcпopтнa инфpacтpyĸтypa“ 2014-2020 и „Tpaнcпopтнa cвъpзaнocт“ 2021-2027.

В средата на юли тази година започнаха дейностите по първия лот – между Елин Пелин и Вакарел, като тук влиза и изграждането на най-дългия железопътен тунел в България и на Балканите. 20-километровият участък, с който започва обновлението, е най-трудният от цялата линия и струва 498 млн. лв. без ДДС. Крайният срок за приключване на дейностите е 2025 г. Изпълнител на проекта е обединение ДЗЗД „Джен-Дуй жп Елин Пелин“. В него влизат турските компании „Дженгиз“ и „Дуйгу“. Надзорът на строежа се изпълнява от обединение „Жп Транс“ ДЗЗД срещу 20.9 млн. лв. без ДДС. 

Лот 3 от автомагистрала "Струма" включва трасето от Благоевград до Кресна. То се явява среда на магистралата, а дейностите се бавят заради факта, че трасето минава през Кресненското дефиле. В момента се извършват дейности по изграждане на тунел "Железница". МРРБ обаче констатира три свлачища от дветете страни на тунела, които може да забавят работата. 

Най-сложният участък е този между Крупник и Кресна. Дължината му е 23.6 км. Същинските дейности ще започнат след изпълнение на ангажиментите, поети пред ЕК. Трябва да бъде допълнена екологичната документация за защитените видове в двете зони от Натура 2000, през които преминава участъкът. 

Πpoeĸтът зa изгpaждaнe нa oбxoдeн път нa Гaбpoвo c тyнeл пoд Шипĸa бe зaпoчнaт oт пpeдишнoтo пpaвитeлcтвo. Tyнeлът e c дължинa 3.2 ĸм, a oбxoдният път нa Гaбpoвo – 10 ĸм. Πpoeĸтът пpeдвиждa и 4 пo-мaлĸи тyнeлa пo пътя, c дължинa oĸoлo 300 мeтpa. Изгpaждaнeтo мy тpябвa дa зaвъpши в paмĸитe нa 3 гoдини и пoлoвинa, а пpoгнoзнaтa cтoйнocт нa пopъчĸaтa e oĸoлo 320 млн. лв. c ДДC, нo нe e пpeдeлнa.

Победител в обществената поръчка бе „Консорциум ПСВТ“, в което водещ партньор е „Хидрострой“ АД, а влизат още „Пътни строежи Велико Търново“ АД и „Пътинженерингстой-Т“ ЕАД. Решението на АПИ за избор на изпълнител обаче бе атакувано първо в КЗК, а после и пред ВАС. Жалбата бе подадена от „Трейс Груп Холд, което е част от обединение „Шипченски проход“, в което влиза и проектантската фирма „Алве Консулт“ ЕООД. То бе класирано на второ място, но изрази недоволство от проведената процедура.

Забавени проекти

Пандемията и високите цени на материалите може да забавят някои проекти, които трябва да бъдат завършени през настоящия програмен период. Това рискува и усвояването на средствата по настоящата програма. Вече има писма от изпълнители, които дават сигнали за удължаване на времето за изпълнение на договорите.

Възможностите за компенсиране на изпълнителите по текущите договори е тежка задача и е свързано с ново законодателство“, отбеляза Василева, добавяйки, че промяна в цените по текущи договори ще бъде трудно.

Припомняме, че Камарата на строителите в България поиска индексация на действащи договори. Регионалното министерство се застъпи за идеята и започна да търси начини да им вдигне цените по вече сключени договори. При преговорите за коалиционно споразумение БСП, ИТН и ДБ подкрепиха идеята, но бъдещият финансов министър Асен Василев категорично отхвърли предложението.  

Независимо от трудностите няма възможност за удължаване на програмния период или допустимост на разходите след 2023 г. Според Василева, ако дейностите не бъдат завършени до края на 2023 г., проектите може да бъдат реализирани само със средства от бюджета.

„Всичко, което остане след 2023 г. е за сметка на бюджета. За някои от проектите, предимно големи, изпълнението ще завърши в края на програмния период – в края на 2023 г.“