Първата нискоемисионна зона в София ще действа от 2022 г.

Първата нискоемисионна зона в София ще бъде въведена догодина. Столична община е на финалния етап от подготовката на наредба за определянето на зона, в която няма да се допускат замърсяващи автомобили. Това стана ясно по време на представянето на резултатите от проучването "Въвеждане на нискоемисионна зона в София: Очаквани ползи по отношение на емисиите от NOX и ФПЧ".

Докладът е изготвен през 2020 г. от международната неправителствена организация, проучваща замърсяването на въздуха от автомобили в световен мащаб International Council on Clean Transportation (ICCT). Използвани са данни с реални емисии от европейските превозни средства на инициативата TRUE и информацията за състава на регистрираните автомобили в София.

Съществен принос за замърсения въздух в столицата има пътният транспорт и използването на личните автомобили. Според данни в доклада равнището на моторизация в България е високо – 663 коли на 1000 души, за разлика от останалите европейски държави където е 450/1000.

Превозните средства от софийския автопарк имат непропорционално висок принос към вредните емисии от NOX и ФПЧ. На всеки етап от въвеждането на нискоемисионни зони в София, ще бъдат засегнати над 13-годишни автомобили. Първият етап трябва да се въведе през 2022 г. и ще засегне дизелови двигатели над 20-годишна възраст. Имаме и ускорен анализ, при който ежегодно се затягат мерките,“ обясни Кейлин Лий, научен сътрудник в ICCT.

Дизеловите автомобили със сертификат за екологичен клас Eвро 4 или по-стари емисионни стандарти са отговорни за 56% от общите емисии на NOX и 85% от общите емисии на ФПЧ, като в същото време съставляват едва 28% от автомобилния парк. Действията за отстраняване на тези превозни средства от пътищата на София ще имат непропорционално положително въздействие за намаляване на емисиите от пътнически автомобили.

При липсата на нови действия за справяне с емисиите от автомобилите в употреба, естествената подмяна на автомобилния парк ще намали средните стойности на емисиите на NOX от пътническите автомобили в София с 33% до 2027 г. и с 59% до 2032 г. в сравнение с настоящите нива. Освен това емисиите на фини прахови частици ще бъдат намалени с 60% до 2027 г. и с 83% до 2032 г.

Ако ограниченията за достъпа се затягат всяка година, а не всяка втора година, оценките за средните за автомобилния парк емисионни фактори за NOX и ФПЧ са съответно с 82–94% и 48–92% по-ниски отколкото при не толкова ускорения график за въвеждане до 2027 г.“, каза Лий.

Ползите от нискоемисионна зона в София по отношение на емисиите отчасти зависят от реакциите на собствениците на автомобили в отговор на ограниченията за достъпа. Според доклада най-големите ползи се реализират, когато собствениците на ограничени автомобили ги заменят с най-чистите налични бензинови автомобили или преминат към опции с нулеви емисии.

Столична община е на финалната права с подготовката на наредба за определянето нискоемисионна зона. Темата за замърсения въздъх в София засяга всички. Очертали сме две зони - центърът и районът около него, който доближава жилищните квартали. Първоначалната идея е най-замърсяващите коли по стандарт Евро 1 и част от Евро 2 да не влизат в зона център в зимните месеци. Проблемът е, че това са около 30% от автомобилите в София“, каза Зафир Зарков, зам.-председател на транспортната комисия към Столичен общински съвет (СОС).

Зарков обясни, че вече са поставени камери за разчитане на номерата на автомобилите и нарушителите ще бъдат глобявани. Първоначално на живеещите няма да бъдат налагани рестрикции. „Предстои общинският съвет да приеме наредба за нискоемисионните зони. За замърсяването на въздуха в София 60% е приносът на битовото отопление, 30% на разнесения прах от незалесени територии в града и извън него и около 10% на трафика“, каза зам.-председателят на транспортната комисия към СОС.

Той коментира и въпроса какви финанси ще са нужни на създаването на нискоемисионна зона.

Основният разход е насочен към средствата, които трябва да гарантират това, че ще се спазва тази зона. В случая финансовият ресурс няма да бъде голям. Ще бъдат разположени над 180 камери, с които ще се осъществява контролът. Трябва да се отделят и средства за развитието на градския транспорт – обновяване на парка и развитие на метро мрежата“, каза за Economic.bg Зарков.

Той сподели, че в рамките на този месец предстои среща, на която да се очертаят рамките на пътя за въвеждането на нискоемисионна зона.

"Нужни са политическа воля и разяснителна кампания за ограниченията за подобряване на качеството на въздуха. Столична община трябва да разреши проблема с мръсния въздух, като ограничи паркирането в централните части. Важно е да има стратегии с ясни цели за борбата със замърсяването“, каза по време на дискусията  посланикът на Швеция в България Катарина Рангнит.