Трябва ли да се увеличават учителските заплати?

Миналият месец правителството отпусна 20 млн. лв. допълнително за учителите, които ще бъдат раздадени като бонуси до края на годината. Преди няколко дни пък министърът на финансите обяви, че със сигурност ще има увеличение на учителските заплати в средното образование от началото на следващата година. 

Темата за недофинансирането на системата и по-специално за липсата на средства за по-високи заплати отдавна е в публичното пространство. Парите за учителите ежегодно се увеличават, като най-големият скок е през 2008 г. след стачките през предходната година. След него няколко години заплатите в сектор образование поддържат доста по-високо ниво от средното в страната, казва се в анализ на икономиста Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Европейската комисия публикува преди седмица изследване, което разглежда именно заплатите на преподавателския персонал в общообразователни училища в държавите членки за учебната 2014/15 година. В пет държави от Европейския съюз (ЕС) - Литва, Латвия, Полша, Румъния и Словакия, учителските заплати са по-ниски от нивото в България спрямо БВП на човек от населението. Трябва да се отбележи, че въпреки това учениците в тези държави показват по-добри резултати в изследването PISA. 
 

Основните наблюдения от изследването на Комисията са, че: 

Минималните учителски работни заплати, включително в България, са по-ниски от БВП на човек в повечето страни. 

В много европейски страни заплатите за изминалата учебна година са увеличени административно на фона на намаляването на заплатите в европейските икономики през последните няколко години в следствие на кризата. 

Подобно е положението в България. Въпреки че в статистиката средната заплата в България в периода след 2008 г. продължава да се увеличава, това се дължи на продължаващото покачване на минималната заплата и минималните осигурителни доходи, както и на освобождаването на нискоквалифицираните работници, които имат по-ниски заплати. 

В почти всички страни, включително и в България, заплатите на учителите се определят основно от централната администрация. В скандинавските страни заплатите се определят от местната администрация (понякога със съдействието на централния орган). 

Бързо сравнение с изследването PISA показва, че в страните с най-добри резултати в средното образование допълнителните финансови стимули се определят предимно децентрализирано. 

В почти една трета от държавите надбавките над заплатите са заради професионална квалификация, допълнително професионално образование, добри резултати на учениците, допълнителни отговорности, географско местоположение, преподаване на ученици със специални потребности, извънреден труд. 

В най-голям брой страни най-голяма тежест при определяне на допълнителното заплащане имат „допълнителни отговорности” и „извънредният труд”, докато най-малка тежест имат „допълнителните квалификации” и „добрите резултати на учениците”. 

Междувременно неотдавнашно изследване на българското образователно министерство от миналата година разкрива, че дори и в професионалните училища, които предполагат по-специализирана подготовка, половината от преподавателите не за участвали в никакви програми за квалификация. 

В частните училища заплатите като цяло следват правилата в обществения сектор, но поддържат малко по-високо ниво. 

Ясно се вижда, че България като цяло е в по-многобройните групи в различните наблюдения, но обикновено страните с по-добри резултати и по-иновативно образование са извън масовия случай. 

Учителската професия става все по-малко престижна, а интересът на младите хора към професията намалява. Учителите до 34-годишна възраст намаляват с 80% между 2001 и 2014 г., докато тези над 55 години се увеличават почти тройно - 190% (4 366 през учебната 2000/01 г. и 12 673 през 2014/15 г.). 

Положителна тенденция е, че учителите с по-висока степен на образование намаляват по-бавно (бакалаврите и магистрите – с 15%, а тези със средно образование – с 85%), но това вероятно се дължи в по-голяма степен на застаряването и все по-лесния достъп до висше образование, а не на подбор на по-високо квалифициран персонал. 

Публикуваното миналата седмица изследване на Организацията за икономическо сътрудничесво и развитие (ОИСР) TALIS (Teaching and Learning International Survey) потвърждава този профил на преподавателите в България и заключава, че намаляването на младите учители и нежеланието за използването на нововъведения от по-опитните учители е сериозен недостатък в системата. В допълнение, едва 20% от учителите смятат, че обществото в България има положителна нагласа към тяхната професия. 

Повече от ясно е и защо българските учители се чувстват недооценени и защо образователната система не успява да привлича и задържа млади кадри, на които системата в момента не предлага престиж, добро възнаграждение, квалифициране и учене през целия живот. Нормално е доброто образование да бъде съпътствано с по-високо възнаграждение за преподавателите. В България обаче е по-лесно ежегодно да се правят пазарлъци за увеличения и бонуси, а истинската образователна реформа изобщо не се вижда на хоризонта. 

Дори след толкова години мъки, новият закон за образованието също вероятно няма да доведе до скок в качеството на образованието. Пари трябва да се дават срещу реформи, а не за запазване на статуквото и продължаващи последни места при оценяването, коментира Зорница Славова.