Трябват много стъпки до навлизането на електромобилите в България

Визията за развитие на електромобилността до голяма степен зависи и от държавната политика. Какво роля играе тя? 

Факторите, които предопределят навлизането на новите технологии, в която и да е сфера, са няколко. Първо - потребителско търсене, необходимост, добавена стойност за потребителите. Второ - достъпност, и трето - дългосрочна визия на съответната индустрия за нейното обновяване. В това отношение, от гледна точка на ресурсите на планетата, електрификацията е необходима стъпка за цялостната визия на човешкото общество. Кога и как тя може да се осъществи, на какви фази и етапи, зависи от много фактори, един от който е визия на политиката и хората, които определят рамката, по която индустриите работят. Ако тя изпреварва прекалено много потребителското търсене, не може да е ефективна. 

При електромобилността имаме различни примери и това, което наблюдаваме в момента, е, че има едно латентно ниво на търсене. В зависимост от това доколко ефективни и дългосрочно ориентирани са локалните политики, това може да промени поведението на потребителите.

Един от големите пазари на автомобили в света е Европа. Тук са едни от най-активните поддръжници на електрификацията. Затова Европа е една от зоните в света, в която електромобилността навлиза относително бързо. Наблюдаваме промяна и при някои от другите големи потребители – САЩ и Китай. Там се вижда, че при тази гъстота на населението, особено в големите градове, ако не се електрифицира паркът принудително няма как да се изчистят градове като Пекин и Шанхай. Същото важи и за някои от големите метрополиси на САЩ. 

Предпоставките са технологично развитие, достатъчно широко и ефективно предлагане, комбинирано с ефективни мерки. Това води до успех.

Често в европейските класации ни сравняват с Румъния, но тя вече предприе стъпки в посока стимули за закупуване на електромобили и хибриди през програмата Rabla Plus. Ние обаче изоставаме. Защо?

В случая с Румъния има един съществен фактор, който не трябва да забравяме и той е каква роля има автомобилната индустрия за създаване на работни места в румънската икономика. Имайки предвид това, вече е ясно, че Румъния е на различна фаза на автомобилизация като цяло. Някои от най-големите производители на компоненти и редица големи производители на автомобили вече присъстват на румънския пазар и то сравнително мощно. Като не говоря за локални, а за глобални проекти. На база на това съвсем естествен е фокусът на политиката на правителството да е насочен към съхраняване и разширяване на тези работни места.

Имайки предвид колко конкурентна е средата при привличането на нови автомобилни производители в дадена територия, е ясно, че държавите, които имат тази индустрия, правят всичко възможно да я задържат. И това е една от причините – тя е по-скоро икономическа, отколкото екологична – да се форсира с държавни пари и програми, които да водят потреблението в определена посока. В България за съжаление това не е факт. Сред страните от региона България е най-изостанала от гледа точка на това да има развита автомобилна индустрия. При нас навлизат много фирми, но все още тяхната роля не е такава, че правителството да счита, че може да защити една такава мярка – да се извадят пари и да се платят за определена техника и технология. 

Но когато гледаме световните примери - нито Холандия е най-големият производител на автомобили, нито Норвегия, но те са едни от най-агресивните от гледна точка на имплементирането на нови мерки и създаване на политика, включително за стимули или анти-стимули, тоест прегради за ползване на нискоекологични автомобили. България трябва да намери своето място в този микс от държави.

Дългосрочната визия е едно, отделянето на средства от държавния бюджет друго. Според мен лично има много фактори, които могат да помогнат. Част от тях може да доведат до намаляване на приходите в държавния бюджет, но те ще допринесат за създаването на устойчив процес и чак тогава можем да говорим за реално локирани пари, които вече са в държавния бюджет. Ние имаме много стъпки до там.

Вие, като председател на Асоциацията, водил ли сте разговори с държавата за предприемането на някакви мерки? Търсено ли е мнението ви?

Непрекъснато. Имаме интензивна комуникация и през годините тя еволюира. Едва през последните две-три години започнахме да имаме широк достъп до данни по отношение на това какъв е автомобилният парк, какво е състоянието му, как той се обновява, какви са факторите. Това е част от подготовката за една професионална дискусия. На базата на факти и числа можеш да водиш разговор по-добре.

С държавните институции гледаме по един и същи начин на фактите, те осъзнават ситуацията и са готови. Политиците разбират това, за което говорим, защото самите те го виждат. Имаме пълно съгласие. Но стъпките в тази реализация имат социална цена, в една или друга посока. Кое е по-социално – всички да замърсяват или всички да дишат чист въздух? Трудно е да се постигне консенсус в едно общество, което не е много заможно в интернационален план. Затова тук не можем да говорим за една конкретна стъпка, за конкретен пробив, това е продължителна работа. Подготвихме меморандум, който е подписан от най-големите работодатели в България. С тях гледаме по един и същи начин на необходимите мерки, за да започне процесът по обновяване на автомобилния парк в България.

Очаквате ли положителният тренд в развитието на електромобилността в България да продължи?

Ръстът е на лице. За да стигнем от няколкостотин, до няколкохиляди, а след това до десетки хиляди са необходими много стъпки. Едната от тях е разширяване на броя на моделите, които се предлагат, създаването на по-достъпни модели в масовия сегмент, създаване на достатъчно добра инфраструктура за зареждане, наличието на стимули или ограничения и, съответно, въз основа на това потребителят да вземе информирано решение. Българският потребител трудно се поддава на внушения и на убеждения, той трябва да види финансов ефект, за да вземе някакво решение. Структурирани мерки ще доведат до този процес, ясни и измерими.