Тръмп удължи срока за мирно споразумение с Иран след разпродажбите на Уолстрийт

Доналд Тръмп удължи крайния срок за постигане на мирно споразумение с Иран с 10 дни, след като в четвъртък Уолстрийт преживя най-лошия ден от началото на конфликта на фона на нарастващите опасения около кризата в Близкия изток.

Президентът на САЩ написа в своята платформа Truth Social в четвъртък, че по искане на Техеран „поставям на пауза периода на разрушаване на енергийни съоръжения“ до 6 април, като заяви, че преговорите за прекратяване на войната „продължават“ и „вървят много добре“.

Публикацията на Тръмп, направена 11 минути след края на борсовата търговия на Уолстрийт, бележи поредна промяна в позицията на Белия дом по отношение на едномесечната война с Иран, като президентът редува ескалация на военните действия с опити за установяване на контакти с Техеран с цел прекратяване на конфликта.

Решението идва и на фона на нареждане с Пентагона за разполагане на хиляди допълнителни американски войници в Близкия изток. Те потенциално биха могли да бъдат използвани за сухопътни операции в Иран, което би означавало рязка ескалация на участието на Вашингтон във войната и вероятно би довело до допълнително напрежение в региона.

Решението на Тръмп да даде допълнително време за преговори с Техеран подсказва, че той може да не е готов да поеме този риск.

Азиатските фондови пазари отвориха със спад в петък, но ограничиха загубите в хода на търговията. Японският индекс Topix се повиши с 0.4% в следобедната сесия, докато хонконгският Hang Seng нарасна с 0.8%.

Удължаването на крайния срок от страна на Тръмп дойде в края на волатилна сесия за финансовите пазари в четвъртък, когато американските акции отбелязаха най-големия си еднодневен спад за последните два месеца. Основният индекс на Уолстрийт S&P 500 се понижи с 1.7% до най-ниското си ниво от шест месеца. Технологично ориентираният Nasdaq Composite спадна с 2.4%, което го оставя с над 10% под пика му в края на октомври.

Петролът „Брент“ поскъпна с 5.7% до 108.01 долара за барел – най-голямото увеличение на международния бенчмарк от 11 март. Американският еталон West Texas Intermediate нарасна с 4.6% до 94.48 долара. Доходността по двугодишните американски държавни облигации скочи с 0.11 процентни пункта до 3.99%, като увеличението ѝ за последния месец надхвърля 0.6 процентни пункта – най-слабият ѝ резултат от септември 2022 г.

Повишението отразява нарастващите опасения на инвеститорите, че увеличаващите се цени на бензина и дизела ще тласнат инфлацията рязко нагоре, което ще попречи на Федералния резерв да намали лихвените проценти тази година и дори може да доведе до тяхното повишаване. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предупреди в четвъртък, че кризата в Близкия изток ще доведе до ръст на инфлацията в САЩ до 4.2% тази година – най-високото ниво сред страните от Г-7.

Пазарът не е хаотичен – така изглежда един ефективен пазар в условията на радикална несигурност“, каза Стивън Грей, главен инвестиционен директор в Grey Value Management, по повод силната волатилност при акциите, облигациите и суровините в четвъртък.

„Хората сменят посоката изключително бързо или се оттеглят“, добави той. „Объркването на пазара е напълно рационално.“

Първоначално Тръмп беше определил краен срок 23 март за Иран да отвори отново Ормузкия проток – жизненоважен воден път за износа на енергийни ресурси от Персийския залив, който на практика е затворен от началото на конфликта. Той първо го удължи в понеделник до 27 март с публикация в Truth Social, в която посочи „МНОГО ДОБРИ И ПРОДУКТИВНИ РАЗГОВОРИ ОТНОСНО ПЪЛНО И ЦЯЛОСТНО РЕШАВАНЕ НА НАШИТЕ ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ“.

Оттогава Тръмп е инструктирал висши американски представители – включително вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Марко Рубио, специалния пратеник Стив Уиткоф и сина си Джаред Къшнър – да се опитат да постигнат споразумение с Иран, като чрез посредници в Пакистан е изпратен план от 15 точки до Техеран. Ирански представители отричат да водят преки преговори за мирно споразумение, но заявяват, че са в контакт с трети държави в търсене на решение.

Съединените щати разполагат с около 50 000 военнослужещи в Близкия изток и са поразили над 10 000 цели от началото на войната си срещу Иран. Очевидният стремеж към договорено прекратяване на конфликта идва в момент, когато към региона се насочват приблизително още 10 000 американски военнослужещи и пет военни кораба. Допълнителните сили – включително около 4 400 морски пехотинци и хиляди елитни армейски парашутисти – са обучени да завземат и задържат територия.