Туризмът спря, за да тръгне отново

Индустриализираните форми на отдих остават в миналото, сега е времето на индивидуалните пътувания и бутиковите ваканции

Туризмът спря, за да тръгне отново

Снимка: Pixabay

1792 ~ 5 мин. четене
Автор: Тони Григорова

Туризмът е мъртъв, да живее туризмът! – ето така може да перифразираме популярната крилата фраза за краля. И няма да сме никак далеч от истината, защото пандемията предизвика трансформация в този сектор, в представите за него, в организирането на ваканциите и в избора на местата за отдих.

Ще представим новата ситуация от две гледни точки – на Ваня Овчарова, управител на „Елфи турс“и учредител на Обединение „Бъдеще за туризма“, както и на Румен Драганов, председател на Института по анализи и оценки в туризма.

Лято 2021

Ние имаме работа, но туризмът – не. Всичко, което се случва, води до извода, че туризмът е обречен да умре. В тази пандемия хората не знаят може ли да пътуват зад граница. Дори когато цялото пътуване е организирано, някой казва, че пътниците няма да излетят. Търсят се други варианти те да стигнат до съответната дестинация, което значително оскъпява. Вече никой нищо не може да планира. Със сертификатите и тестовете за COVID настана голям хаос. Затова българите започнаха да се въздържат да пътуват в чужбина, което доведе до бум на цените в България – такава е картината според Ваня Овчарова. Погледът ѝ стига и в другата крайност: Този, който иска да развива туристическа дейност, сега е златно време. Има кой да летува в България, остава да намерите как да го привлечете.

Удвояване и утрояване в сравнение с миналата година на броя на туристите, които влизат в страната. Засилване на вътрешния туризъм. Свръхнатовареност на плажовете и недостиг на чадъри и шезлонги, но и на места за паркиране, изчакване на ред в заведенията за хранене… Така изглежда активният летен сезон след 15 юли, „заснет“ от Румен Драганов. И още: Около 20% са затворените места за настаняване. Сред тях са основно хотели, които преди пандемията са били част от индустриализирания туризъм, който работи на ол инклузив и чрез големи туроператори организира чартърни полети от чужбина... Туризмът търпи сериозна промяна. Главоломно расте броят на хората, които през съвременните електронни канали организират цялото свое пътуване. Представителите на новата вълна използват различни приложения, за да намерят обектите, които ги интересуват, да купят електронни билети и да си осигурят пълноценно преживяване.

Що е то туризъм

Не само да лежиш на някой плаж, трябва и нещо да видиш, да има някакъв сценарий за ваканцията, някой да те консултира за всичко това. Туризмът не започва и не свършва с хотела и евентуално с чартърния полет, който доставя летовници от чужбина. Туроператорът упражнява професия, която почти никой вече не знае, че я има. Не е въпросът само да отидеш и да видиш, а някой да ти разкаже и историята, което го умее добрият туроператор. Той ще се грижи за твоето пълноценно пребиваване, е гледната точка на Ваня Овчарова.

Ваня Овчарова-Личен архив

Туроператорите, които са работили с пристигащи в страната чужденци, страдат от това, че индустриализираният туризъм е в застой. Онези, които се занимават с изходящ туризъм, също имат проблеми, тъй като в много кратки срокове се дава информация за затворени дестинации, което води към пренасочване и преместване на групите. В най-добра позиция са туроператори, които са ангажирани с изходящ туризъм към дестинации, които не са засегнати от корона вируса - но това е трудно да се предвиди, тъй като ситуацията е динамична. Туроператорите, които се пренасочиха към вътрешен туризъм, отбелязват ръст  в дейността си. Пандемията рязко разграничи устойчивия от неустойчивия туризъм. Най-устойчив се оказа дисперсният туризъм, свързан със „случайните“ пътувания и самоорганизираните ваканции. По този модел значително нарасна броят на туристите в цялата страна. Къщите за гости, малките семейни или корпоративни хотели се радват на максимална заетост в летния сезон, засили се уикендовият приток на туристи. Пътуванията станаха по-кратки, но по-чести. Печелят онези, които предлагат качествен туристически продукт и могат да постигнат повторяемост на туристите, които обслужват, коментира Румен Драганов.

Ами сега?!

Туризмът не е свободното движение на хора. Всеки може по интернет да си резервира билет за пътуване и хотел и това да го брои за туризъм. Туризъм има, когато има туроператор, който прави пакетно пътуване, има грижа туристът да прекара пълноценно своята ваканция и така му спестява време, а това е повече от парите, които той е платил. Туроператорът не е посредникът, който ще осигури хотел, ако някой има затруднението да си го намери, уточнява още Ваня Овчарова.

Индустриализираният туризъм е в стагнация в цял свят. Масовият туризъм, който в голямата си част не се вълнува от заобикалящата среда, не се радва на интерес от туристите. В Испания и Франция дори го обявиха за вреден. Този вид масови пътувания вече са нежелани, тъй като водят само до голяма пренаселеност. Хотелите, които до пандемията залагаха на такъв модел, ще претърпят трансформация и ще трябва да се насочат към вътрешния пазар и към работа с вътрешни туроператори. Ще трябва да увеличат своята сезонност и да преминат към уикендови пътувания, като предложат комбиниран продукт,  отговарящ на нагласите на онези, които ще ги посещават – в това число храна, услуги, културна програма, препоръчва Румен Драганов.

Румен Драганов - Личен архив

Цената на продукта и на труда

Сега турист е този, който наистина иска да пътува. И има набелязана цел нещо да види и да преживее. Занапред ще пътуват по-малко хора, защото вече всичко е по-скъпо. Колкото по-евтино е нещо, толкова по-малко то се цени, отбелязва Ваня Овчарова.

Поскъпване определено има – до голяма степен продиктувано от нарасналите цени на тока. Вторият ценови двигател нагоре е заплащането на персонала. Качеството на предлагания продукт трябва да се увели и чрез повишената му цена да се компенсира поскъпващия труд на заетите в туризма. При сегашното заплащане персонал трудно ще се намира. Има достатъчно българи, готови да работят в туризма, но по отношение на тях има неглижиране и съответно ниско заплащане, което тласка тези хора към работа в чужбина. В такъв случай местният бизнес се принуждава да привлича работна сила от трети страни, а това са хора, които не знаят български език. Те в голямата си част не могат да отговорят на по-високото качество, а единственото, което са в състояние да направят, е да работят при по-ниски цени, твърди анализаторът Румен Драганов.

Напред към зимата

В ситуацията на пандемия за туристите е най-важно къде е свободно, къде е отворено, къде няма вечерен час, къде работят магазините. Има ли свобода, има туризъм - и това ще даде перспектива за развитието му в България. Пандемията отваря големи шансове за страната ни, стига да няма принудително затваряне заради нея, казва Овчарова. И изтъква позитивите: След като по-малко се лети, има по-малко вредни емисии. Колкото по-малко круизни кораби, толкова по-чисто море. Колкото по-малко движение на хора има, толкова по-спокойно е – това са плюсовете от ограниченията заради пандемията.

Има вероятност през есента и зимата да се избегне затварянето на заведения. Очертава се силен уикендов туризъм, търсене на балнео, СПА и уелнес услуги. Къщите за гости и малките семейни хотели имат голям шанс за висока посещаемост. Ще расте делът на културния туризъм. Зимният туризъм най-вероятно ще е в стагнация, докато премине пандемията, смята Румен Драганов.

Трансформацията на сектора продължава. Пренастройва се всеки, който иска да пътува, така и онзи, които е готов да работи в този бизнес.

Подкрепи Economic.bg