Учените, които изучават скрития подземен свят

Пещерите са „живи“. Те дишат и въпреки че входовете им са малки, те обменят вещества с външния свят, казва Фил Шорт – един от най-изтъкнатите изследователи на пещери и гмуркачи в света и ръководител на подводни мисии в Deep Research Labs.

Екип на британската обществена медия BBC се намира в пещерите Wookey Hole край целцето Уки Хоул, Съмърсет, за да се срещне с изследователя и да се потопи в света на скрития подземен свят.

„Днес е горещ ден“, обяснява Шорт. „Атмосферното налягане навън е високо, но вчера беше студено, така че атмосферното налягане тук беше ниско.“

Ако налягането на въздуха извън пещерата е по-голямо, отколкото вътре, казва той, въздухът се движи в пещерата и обратно.

Друг ден може да е адски студено навън и все още топло тук – и диша в другата посока.“

Прокарвам тялото си през процеп – катерейки се на ръцете, коленете и стомаха си – докато наклонената „рана“ в Земята се отвори в малка пещера. Кацнал на скала, на Фил Шорт изглежда му е толкова удобно, колкото вие или аз бихме се отпуснали в удобен фотьойл. И това може би не е далеч от истината, тъй като той описва пещерата Wookey Hole като свой „духовен дом“.

В момента са известни десетки хиляди пещери в световен мащаб и всеки ден се откриват още. Всъщност много от пещерите по света – включително тези на Мендип Хилс в Обединеното кралство, където се намирам сега – остават неизследвани, пише британското издание.

„Ако се върнете към златната ера на изследването – търсенето на извора на Нил, надпреварата за Южния полюс – нямаше сателити, нямаше самолети“, разказва Шорт.

Пещерите са последното място на Земята, където може да се проведе истинско изследване, вие отивате на място на планетата, където нищо – нито дрон, нито модерна технология – не е имало преди.“

Необятният свят на пещерите

А в пещерите, добавя Шорт, могат да бъдат намерени съкровища, „нови видове, нови лекове за болести“. Някои пещери са толкова големи, че се съобщава, че имат собствена метеорологична система. Някои са толкова дълбоки, че все още не сме стигнали дъното. Пещерите съдържат тайните на човешката еволюция, на живота преди нас и на хилядолетия климатични въздействия. Те са не просто хранилища за далечни спомени, а горещи точки на биоразнообразие и ендемизъм – цели екосистеми, обединени с живота.

Това е, което Леонидас-Романос Давраноглу, водещ ентомолог за експедиция Cyclops и постдокторант в Оксфордския университет, установява, когато прави преход до планината на Циклоп в папуаския регион на Индонезия.

Въпреки опасностите, които дебнат в пещерите, екипът е решен „да предприеме най-изчерпателното проучване на тази екосистема", обяснява Давраноглу, и по този начин събра първите по рода си фотографски доказателства, потвърждаващи оцеляването на Дългоклюната ехидна на Атънбъро. Те също така преоткриха птица, изгубена за науката повече от 15 години, откриха нов род обитаващи дървета скариди, както и безброй нови видове насекоми и – когато един от екипа падна в дупка – неизвестна досега пещерна система.

Виждахме, че тя отива много по-дълбоко. Трябваше да пълзим и в момента, в който влязохме, прилепите започнаха да излитат истерично. Помислихме си: „Добре, това е наистина добър знак“. Тогава започнахме да виждаме пещерни щурци“, разказва Давраноглу.

Пещерните щурци, обяснява той, са странно изглеждащи насекоми. Те имат изключително дълги крака и антени и малки очи. „Те опипват пътя си в тъмнината“, казва той. „Пещерните щурци са издайнически знак, че вътре има богата пещерна екосистема.“

Давраноглу и ръководителят на експедицията Джеймс Кемптън се връщат в пещерата многократно и на третия път Кемптън е сам под земята, проучвайки маршрути за по-нататъшно изследване, когато земята започва да се тресе. От пукнатините пада прах и прилепите започват да летят в паника.

Съкровище под земята

Екипът открива „съкровищница“ от подземни видове, включително слепи паяци, сляп жътвар и скорпион-камшик – всички нови за науката.

Бяхме абсолютно въодушевени, защото открихме скрита екосистема, която има толкова много потенциал. И като се има предвид, че изследвахме само първите 40 м – ние просто надраскахме повърхността – кой знае какво живее по-дълбоко навътре.“

Обратно в Оксфорд, Давраноглу ми показва поднос с екземпляри от торни бръмбари, преливащи красавици с огромни рога с шипове. Стоим в стая, пълна с метални шкафове, част от колекциите на Природонаучния музей на Оксфордския университет, които съдържат 5.5 милиона екземпляра от насекоми. Сега експедицията е готова, а Давраноглу ми казва: "Работата наистина започва".

През 2013 г. Шорт завърши тримесечно проучване на пещерата, прекарвайки общо 45 дни под земята. Дълга 12 км  и дълбока 1.2 км, пещерната система J2 е скрита дълбоко в планините Сиера Хуарес в Южно Мексико.

Извозването на експедиционно оборудване за три месеца – ребрийзър цилиндри, регулатори, храна и оборудване за къмпинг – през гъстата тропическа гора беше предизвикателство само по себе си.

На върха на планината направихме базов лагер – палатки, разпръснати в джунглата, пътеки между тях и голяма покрита с брезент обща зона с огнище“, казва Шорт. „На около час ходене надолу имаше малък рафт в планинския склон с входа на пещерата, широк около фут и половина (45 см) и висок четири фута (1.3 м).“

Така започват едни от най-вълнуващите пътувания под земята.

Известни са стотици входове на пещери на Земята, Луната, дори на Марс. Много от тях никога не са били изследвани. Ако се осмелим да надникнем в тъмнината, можем да открием необикновени находки под повърхността.