Управлението на еврофондовете и Плана за възстановяване излиза от МФ
С промените се дава възможност при нов кабинет да бъде назначен специален вицепремиер с ресор управление на европейските средства
© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
~ 2 мин.
Антония Симова 
Централно координационно звено – дирекцията, която отговаря за изпълнението на оперативните програми в България и дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост – излиза от Министерство на финансите и се прехвърля към администрацията на Министерски съвет. Решението бе взето на последното правителствено заседание и влиза в сила от 1 септември.
Засега това няма да промени кой ще отговаря за еврофондовете и така важния за България План – от МФ уточниха за Economic.bg, че финансовият министър Людмила Петкова в качеството си и на вицепремиер ще продължи да отговаря за тези функции.
С промените обаче се дава възможност при съставянето на нов кабинет да бъде назначен специален вицепремиер с ресор управление на европейските средства. А очакванията са България да има нов кабинет скоро – било то редовен с мандат на „Има такъв народ“, чиито шансове изглеждат малки, или с нов служебен кабинет.
Дирекцията е структурирана в 4 отдела като общата численост на персонала е 53 щатни бройки. Сред основните ѝ функции са комуникация с Европейската комисия във връзка с изпълнението на програми и инструменти, съфинансирани с европейски средства, наблюдение върху изпълнението на ключовите етапи и цели в Плана за възстановяване и устойчивост.
Вносител на промените бе Министерство на финансите, а мотивите им бяха, че координационните функции на дирекцията са по-удачни като част от администрацията на Министерски съвет. Именно така дирекцията работеше години наред до встъпването на Асен Василев като финансов министър, който пожела да отговаря и за Плана за възстановяване и еврофондовете.
А докъде сме с тях?
За проблемите около Плана за възстановяване и изпълнението на новите оперативни програми финансовият министър Людмила Петкова разказа преди около месец на изслушване в парламента. Заради неизпълнени реформи, заложени като част от второто плащане, Петкова заяви, че това ще доведе до по-малък от предвидения транш.
Министърът подчерта и проблема с все още неизпратената в Брюксел част от Плана за възстановяване, а именно главата RePowerEU. По нея България има възможност да получи близо 1 млрд. лв. допълнителни безвъзмездни средства за декарбонизация на енергетиката си и повишаване на енергийната ефективност.
По отношение на оперативните програми за периода 2021-2027 г., към 31 март 2024 г. разплатените средства са в размер на 587 млн. евро, което представлява 4.6% от общите бюджети по програми. Получените приходи са в размер на 834 млн. евро или 7.8%.
