Приходите от ДДС в държавната хазна и тази година няма да излязат. Според Бюджет 2024, изготвен от бившия финансов министър Асен Василев, трябва да бъдат събрани 18.626 млрд. лв. Очакванията на Министерството на финансите обаче са за събираемост от едва 17.986 млрд. лв. Това отговаря на изпълнение от около 96.6%, т.е. прогнозата е държавата да събере с около 640 млн. лв. по-малко приходи от ДДС спрямо планираното.
ДДС „дупката“ за изминалата 2023 г. бе около 800 млн. лв. Тогава бюджетът и заложените приходи отново бяха структурирани от Асен Василев.
Още когато изготвяше бюджета на държавата за 2024 г. Асен Василев беше критикуван от експерти, че заложеният размер на постъпленията от ДДС е твърде оптимистичен. Още тогава се виждаше ясно, че инфлацията се забавя, а това веднага рефлектира върху номиналния размер на данъка върху добавената стойност, който държавата прибира от потреблението на стоки и услуги.
Усилията на двете приходни агенции продължават, като целта е 100% изпълнение на годишния план на приходите от ДДС“, заяви в парламента служебният финансов министър Людмила Петкова, която бе изслушана за състоянието на държавните финанси.
Припомняме, че през първите месеци от годината данните по Консолидираната фискална програма (КФП) показваха не само изоставане спрямо плана на приходите от косвени данъци, като ДДС и акцизи, но дори и намаление на годишна база. По думите на финансовия министър част от това забавяне е компенсирано.
През месеците април и май, както и през изминалите дни на месец юни се отчита значителен ръст на приходите от косвени данъци. Този ръст се очаква да компенсира в голяма степен забавянето, което се наблюдаваше при част от данъците за първото тримесечие на 2024 г., като основната идея е да бъде изцяло изпълнен годишният разчет на данъчните приходи“, допълни Петкова.
Въпреки очакваното неизпълнение на ДДС приходите тя не вижда причина за влошаване на дефицита, тъй като при други приходоизточници ще има преизпълнение. Пример за това са акцизите, където към края на годината се очакват 6.65 млрд. лв., или с 205 млн. лв. над заложения план. Приходите от преки данъци също нарастват „с добри темпове“ по думите на Петкова. Подобна е ситуацията при данъка върху доходите на физически лица, които растат благодарение на по-високите доходи.
По тази причина и министърът не вижда нужда от актуализация на бюджета, както и риск за бюджетен дефицит над заложените 3%.
Плана за възстановяване
При неданъчните приходи също има проблем и той се нарича План за възстановяване и устойчивост. По разчет за тази година трябваше да има две плащания – второ и трето. Заради неизпълнени реформи, заложени като част от второто плащане, финансовият министър заяви, че това ще доведе до по-малък от предвидения транш.
Съществува риск за намаляване на средствата поради неизпълнението на някои от точките“, посочи Петкова.
В интервю за Economic.bg бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов посочи, че очаква в най-добрия случай само половината от второто плащане заради отложената с една година частична либерализация на енергийния пазар.
Министърът подчерта и проблема с все още неизпратената в Брюксел част от Плана за възстановяване, а именно главата RePowerEU. По нея България има възможност да получи близо 1 млрд. лв. допълнителни безвъзмездни средства за декарбонизация на енергетиката си и повишаване на енергийната ефективност.
Финансовият министър разкри, че на изминалата среща на ЕКОФИН Европейската комисия е уведомила всички, че България все още няма разработена глава и е помолила българските власти в най-кратък срок да предоставят такава.
За работата си по нея Петкова не даде подробности, като само посочи, че са постъпили 9 предложения за проекти, които да бъдат включени – 7 от Министерство на енергетиката, 1 от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и 1 от Министерство на околната среда и водите.
Така на практика България се поставя в ситуация, в която има две години да приключи определени проекти – до средата на 2026 г., които все още не знае какви ще са всъщност.
В частта на неданъчните приходи също се очертава неизпълнение – основно от печалбата на държавни предприятия, която трябва да бъде внесена в бюджета, както и от продажба на квоти за емисии парникови газове поради спада на цената в търгуваните обеми на квотите на европейския пазар.
Антония Симова 
