Ускорител или спирачка за икономиката

Нашата страна се присъединява към еврозоната и така от 1 януари 2026 г. започва голямата промяна. Едни посрещат това с радост, други – с недоверие. Казват, че народ, който не се променя, умира бавно. А влизането в този паричен съюз със сигурност означава солидни трансформации. Колко големи ще са те и какво ще ни донесат, ще зависи от това как ще направим самия преход към еврото и всичко, което то олицетворява, но и как ще се отнесем към предимствата и към недостатъците на този съвсем не формален процес. На всички, които изпитват страх пред неизвестното, ще кажем, че промените обикновено са болезнени, но нищо не е по-болезнено от това да стоиш закотвен на едно място. Затова нека да използваме предимствата от присъединяването като ускорител на нашето развитие и на нашата икономика, а не като спирачка.

МВФ и Световната банка препоръчаха да повишим данъците. При такава идея в отговор винаги се чуват  различни гласове: „Време е“, „Сега е/не е моментът“, „Не трябва да клатим лодката на стабилността“. Но има един анекдотичен принцип, че тези, които обичат колбаси и уважават закона, не бива да виждат как се прави нито едното, нито другото.

Какво да се прави при влизането в еврозоната, какъв подход да се прилага към данъците, какво се очаква на кредитния пазар и как по-добре да управляваме личните си финанси – В отговор на тези въпроси предлагаме гледната точка на опитен финансов анализатор:

Иван Стойков, старши финансов анализатор в MoitePari.bg:

Да следваме добрите практики за дълг и управление

Промените в данъчната политика да се правят само със солидни обосновки

Присъединяването към еврозоната е свързано с голяма промяна, в която е добре да вземем възможните ползи и да минимизираме минусите. Има период, в който двете валути ще функционират успоредно. Ще видим дали ще има некоректно закръгляне нагоре или повишаване на цени. И в момента има инфлация, но въпросът е да е в контролируеми рамки. Имаме много работа като членове на еврозоната, за да бъдат спазени правилата, които ще осигурят така очакваните позитиви за цялата страна. Ясни са административните структури, които да следят за коректния преход от лев към евро. Но ако позволим лоши практики и спекула, така обявените позитиви много бързо ще бъдат засенчени. Всяко ново нещо не е нито лошо, нито толкова хубаво. От всички нас зависи

до кое ще сме по-близо

- до позитивите, или до негативите.

И сега трябва да спазваме политиката на държавните разходи, да не си позволяваме излишни и големи по обем държавни харчове и да се внимава с емитирането на дълг. По отношение на бюджетния дефицит бяхме сред най-дисциплинираните държави в ЕС. По-високо задлъжняване може да се допуска, но това не бива да означава да задлъжнеем до максимума, а сме тръгнали в пози път на висок дълг.

Повишаването на данъците винаги трябва да върви с ясни обосновки. Защо да го направим? Кои данъци да повишим? Кое го налага? Данъците са ниски - това не е убедителен аргумент. Да не качиш или да качиш налозите - и в двата случая е нужна солидна обосновка.

Когато се правят важни промени

те трябва да се правят в съзнание. Ако действаме машинално, може да прехвърлим практика от друга държава. Но дали и тук ще дава същите резултати? По-ниските данъци са едно от малкото предимства на България в привличането на чуждестранни инвестиции. Дали е добър инвестиционният климат у нас, държавата как се отнася към инвеститорите, дали данъчните облекчения са достатъчно добри - всичко това и след присъединяването ни в еврозоната ще оказва влияние за привлекателността на страната точно тук да се инвестира и да се прави бизнес.

Кредитният пазар

ще зависи и от влизането в еврозоната, от това как банките ще се почувстват като представители на новоприсъединена държава, как ще се оценява конкуренцията спрямо другите банкови системи. Критично важен момент е дали банките ще продължат да следват досегашните политики на лихвообразуване, или ще преминат към EURIBOR. Ако това стане, ще има поне един процент корекция нагоре в лихвите. Тази референтна ставка е важна за паричния пазар в еврозоната и се използва за актуализиране на лихви по кредити и други финансови договори. 

Има хора, които мислят

как да събудят парите си

Имотите са алтернатива, която минава от умерен към висок риск. Рискът е ако цените паднат под нивата на сделката. В последните години виждаме смелост да се купуват имоти и все още има висок интерес, което увеличава и размера на кредитите за тях, съответно и месечния разход. Но как ще се употребят тези имоти, ще носят ли доходност, ще има ли интерес към тях за препродажба или отдаване под наем – това е актив, който може да се превърне в пасив. Алтернативи има - ако например се направи портфейл от различни инструменти, може да се постигне желана доходност. При спад на едни активи има други, които се държат по-добре и така може да се компенсира.

Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.