Ужасната цена на решението на Тръмп за Ерусалим

Последиците ще оказват въздействие дълго след края на неговото президентство

Ужасната цена на решението на Тръмп за Ерусалим
Автор: Питър ван Бурен
Обявеното от Доналд Тръмп признаване на Ерусалим за столица на Израел, с което се преобръща датираща от почти седем десетилетия американска политика, е може би най-ненужното решение по време на управлението му и ще има последици, които ще оказват въздействие дълго след края на неговото президентство. Решението може да даде някаква вътрешнополитическа изгода на президента сред избирателите от еврейската общност и евангелистките християни, но на безумно висока цена в глобален план.

В Ерусалим се намират президентството, парламентът, Върховният съд и повечето министерства. На практика той е столицата. Но за разлика от почти всички други държави, САЩ поддържат своето официално посолство в друг град - Тел Авив. САЩ имат консулство на Западния бряг и консулски отдел в Източен Ерусалим - тази част от града, която беше анексирана от Израел през 1967 г. и която много палестинци очакват да бъде столица на тяхна бъдеща държава. Вашингтон също така има бюро точно на Зелената линия - разделителната точка между Израел и палестинските територии.

Дипломатите, както и израелските служители разбират, че по правило посолството е главното представителство, разположено в столицата, а консулството е по-маловажният клон, който се намира на друго място. Но те също така знаят от опит в Израел на коя врата да почукат, когато имат нужда да се свърши работа, независимо какво пише на табелата на фасадата.

Това не е нещо, характерно само за Израел. В Тайван има подобна система, която пази мира там.
През 1979 г. Съединените щати признаха съществуването на Народна република Китай с Пекин като нейна столица и преместиха официалните отношения от Тайван. Вместо посолство в Тайпе Съединените щати установиха Американски институт в Тайван. Институтът, който е действителна регистрирана неправителствена организация, е подпомаган от Държавния департамент, който осигурява "голяма част от финансирането и управлението на неговите дейности", да не говорим за персонала. Все пак в института няма посланик; главният представител се нарича директор. Цял комплект от дипломатически салонни номера, достоен за комедиен сериал, поддържа начинанието в Тайпе да не е посолство на Съединените щати. 

Всичко това позволява на Вашингтон, Тайпе и Пекин да се съсредоточат върху практическата работа по отношенията, без да трябва първо да се занимават с геополитическите въпроси, които "никога няма да бъдат решени в рамките на нашия живот". Затова решението на Тръмп официално да признае Ерусалим за столица на Израел и да премести посолството откроява много ярко големия проблем.

В случая със Съединените щати и Ерусалим театърът, който поддържа статуквото, е Законът за посолството в Ерусалим от 1995 година. Съгласно този закон американската главна квартира беше разположена в Тел Авив, работата се вършеше, както е необходимо, и всички, замесени в сложната политика в Близкия изток, можеха да гледат в посоката, която най-добре съответства на техните нужди.

Законът всъщност изискваше Съединените щати да преместят посолството си в Ерусалим до 1999 г., но вратичка, оставена в името на политическата целесъобразност, позволяваше на президентите да издават писмен отказ от това изискване на всеки шест месеца по съображения, свързани с националната сигурност. По този начин се избягваше необходимостта Конгресът да упражнява правомощието си да спира половината финансиране, отпускано на Държавния департамент за строителни дейности в чужбина, ако не бъде спазен крайният срок.

Тръмп неохотно издаде писмения отказ преди няколко месеца, после отново направи това, непосредствено след като обяви, че признава Ерусалим, давайки известен бюрократичен отдих на Държавния департамент по въпроса за финансирането, докато той планира да построи нова сграда някъде в Ерусалим - проект, който може да отнеме години. 

Законът за посолството в Ерусалим беше практическо решение, а не провалил се план, който не е довел до официален мир между палестинците и Израел, както го характеризира Тръмп. Сенчестият статут на Ерусалим работеше.

Вече не. Действията на Тръмп изискват всички играчи да оставят настрани всякакви други въпроси, които ги засягат в Израел, не на последно място палестинския мирен процес, и вместо това да заемат становище по променената позиция на Америка. 

Решението на Тръмп предизвиква бурни реакции по света, а световни лидери критикуват този ход като безотговорен и опасен. Непосредствена загриженост будят отношенията на Америка с Йордания. Йордания сериозно се е обвързала със Съединените щати, позволявайки територията й да бъде използвана като пункт, откъдето да бъде внасяна американска помощ в Сирия. Съединените щати и Йордания в общи линии имат стабилно и многопластово споразумение в сигурността и работят добре заедно във войната срещу "Ислямска държава". Това са устойчиви отношения, макар и понякога повече основани на лични връзки, отколкото на официални споразумения, казаха няколко американски дипломати, с които разговарях.

След обявяването на решението на Тръмп обаче йорданският крал Абдула Втори предупреди за "опасни последици за стабилността и сигурността в региона". Въпросът за Ерусалим сериозно засяга Йордания: именно бащата на Абдула крал Хюсеин загуби Източен Ерусалим в полза на Израел при войната през 1967 г., а самият Абдула е попечител на мюсюлманските и християнските свети места в Ерусалим съгласно споразумение между Йордания и Палестинската автономна власт от 2013 г. Американските дипломати, работещи в Аман, ще се окажат в положение, при което всички аспекти на отношенията ще бъдат натоварени с особен заряд, а уменията им ще бъдат подложени на изпитание - никой арабски управник не може да си позволи да се създаде впечатлението, че е открито командван, вероятно унижаван, от Съединените щати.

Втори удар може да дойде в отношенията на Вашингтон с Египет. Управниците на Египет, повече от тези на Йордания, трябва да действат, обръщайки внимание на общественото мнение, като се има предвид, че спомените от Арабската пролет са още пресни. 

Египетски депутати реагираха на обявеното от Тръмп решение, като призоваха за бойкот на американските стоки, включително покупките на оръжия. На Египет също не са му непознати опасностите на ислямския фундаментализъм, а един египетски министър предупреди, че решението на Тръмп може да измести фокуса от борбата с терористите към разпалването на действията им. Ролята, която играе Ерусалим в радикалния ислямски канон, не може да се надценява. А всичко това се случва в деликатен момент: Кайро тъкмо постигна предварително споразумение, което да позволи на руски военни самолети да използват египетското въздушно пространство и бази за първи път от 1973 г.

В идните дни ще има насилие и протести. Но дълго след като се разсее сълзотворният газ, американските дипломати ще се окажат парализирани, участвайки в преговори по пълен спектър от въпроси, като първо трябва някак да се заемат с предприетите от Тръмп действия. Това не е някакво ненужно бомбастично изказване в Туитър, което се появява най-долу на страницата, или груба забележка, която избледнява със следващия новинарски цикъл: този път президентът преобърна работеща политика и последиците ще отекват дълго след като той напусне Белия дом. 
Коментари: 0