В Бюджет 2021 отново липсват реформи

Нормално е в рамките на кризисна година като тази правителството да не е съвсем подготвено за такива неща и наистина през пролетта всички правителства бяха изненадани от това, което се случва. Съответното тогава мерките бяха като действия на пожар, но половин година по-късно вече трябва да има по-адекватна оценка на ситуацията и съответно оценка на това до какви промени може да доведе тази криза.

Така икономистът от ИПИ Калоян Стайков описа пред Economic.bg проекта за Бюджет 2021, като посочи, че той можеше да бъде „малко по-визионерски предвид очакванията за сериозни структурни реформи в икономиката не само на България, но и по света“.

В проекта се вижда, че основният фокус е върху социалната сфера – според данните на финансовото министерство най-голямото перо в консолидираната фискална програма са социалните разходи, които надхвърлят 18 млрд. лв. В тази сума влизат увеличаване на заплати, на пенсии, добавки към пенсиите, говори се за разхлабване на критериите за отпускане на детски надбавки.

Липсват ясно изразени политики, които са насочени конкретно към самия бизнес. Тези политики не трябва толкова да оказват някаква помощ на бизнеса, както бе решението за намаляване на ставката на ДДС за някои сектори. По-скоро те трябва да са насочени към развитие на бизнеса от ново поколение, т.е. към бизнес, който ще се развива в утрешния ден, след пандемията, след настоящата криза с оглед на глобалните тенденции, които се налагат - високи технологии, политики, свързани с околната среда като цяло – вредни емисии, енергийна ефективност, възобновяеми и алтернативни енергийни източници и т.н. Това изглежда е бъдещото, към което се насочват повечето развити страни в света, и е нормално съответно България да се конкурира с тях“, коментира Калоян Стайков.

Той обясни, че бюджетът е по-скоро отражение на политиките на правителството, т.е. той не е документ, в който се залагат политиките, но е отражение на планираните инструменти за реформи от секторните министерства. Те обаче „не са положили достатъчно усилия в тази посока, а по-скоро чакат да се нормализира ситуацията, като обяснението е, че чакат да се нормализира обстановката, всички страдат, не трябва да има резки движения, а след кризата всички казват: "Защо да правим реформи, то вече няма криза?". Така се случи и предния път, през 2009 г.

Според Стайков е реалистично да се очаква, че някои сектори няма да се възстановят напълно от настоящата криза – като туризма, авиотранспорта, което естествено ще засегне и част от производствените компании и трябва да се търсят всъщност варианти за реформи и в тази посока.

Администрацията очевидно е проблематична, но настоящата ситуация предлага идеална възможност за засилване на мерките за електронизация на различни административни услуги. По време на кризата много администрации се оплакваха от това, че въпреки опитите си да накарат хората да не ходят на място в офисите, да използват пощите или електронни услуги, те въпреки това държат да отидат точно на място да си свършат работата, като за плащане на данъци или подаване на декларации. Тази ситуация е идеална възможност за работа в тази посока“, допълни икономистът.

Дългът

Според старши икономисти на ИПИ е трудно да се каже дали заложеният таван от 4.5 млрд. лв. на дълга догодина ще бъде достигнат, но той дава гъвкавост на правителството, макар че след изборите догодина може да има различно правителство.

Идеята на този таван е да даде необходимата гъвкавост, ако настоящата криза се задълбочи или съответно има нови негативни ефекти за икономиката, правителството да може да реагира по-бързо, без да е необходимо да предлага актуализация на бюджета, тя да минава през обсъждане в парламента и т.н. Това, че има възможност за емисия на този дълг, не означава, че той ще бъде емитиран, както видяхме и тази година“, допълни Стайков.

Припомняме, че тази година с актуализацията на бюджета възможността за емисия на нов дълг бе увеличена на 10 млрд. лв., но на практика тя засега не е достигната.

По думите на Стайков 4.5 млрд. лв. таван на дълга и 4.8 млрд. лв. дефицит за 2021 г. означава, че се предвижда емисия на по-малък дълг, отколкото ще е нужен за покриване на дефицита, т.е. управляващите вече „си правят сметка да използват част от резервите за това финансиране“.

„Емисия от 4.5 млрд. лв. на вътрешния пазар е прекалено трудна задача и изключително голяма сума. Предполагам, че най-вероятно част ще бъде емитирана на вътрешния пазар, част на външния, но това няма голямо значение, защото голяма част от участниците на вътрешния пазар участват и в търговете на външния“, допълва той.

Трета актуализация на Бюджет 2020

Колкото до актуализацията на тазгодишния бюджет, Стайков смята, че тя е по-добра алтернатива от това традиционно в края на годината да се отпускат непредвидени средства с огромни суми с постановления на Министерски съвет „без каквото и да е обществено обсъждане“. Голямата част от актуализацията се дължи на по-ниските неданъчни приходи, като големият виновник в тази ситуация са приходите от концесията на летище София, които бяха планирани за тази година, но явно ще бъдат внесени в бюджета за следващата.

„Другото нещо е, че по линия на разходите имаме по-високи разходи около 600 млн. лв. за добавките към пенсии от 50 лв. и планирани капиталови разходи около 400 млн. лв. За част от разходите това е формализирано, а за другите става въпрос за нови разходи, но в крайна сметка обсъждането в парламента е по-добрият вариант, отколкото това да става непрозрачно, в края на годината – то буквално става в последните седмици на годината без каквото и да е обсъждане, просто научаваме, че правителството е отпуснало няколкостотин милиона и милиарди за нещо. От тази гледна съм по-доволен, защото поне се надявам да стане ясно защо за предвидени тези средства, защо за важни, защо трябва да се дадат сега, а не догодина, защо за тази политика, а не за друга и т.н.“, обясни Стайков.