В Нидерлания „избухна“ водородна революция

На фона на кризата с горивата в Европа, страната развива множество еко-иновации, които да ускорят прехода към зелена енергия

В Нидерлания „избухна“ водородна революция

Снимка: Bourtange town / Twitter

28478 ~ 4 мин. четене
Таня Германова Автор: Таня Германова

С наближаването на предстоящата конференция COP26, която ще се проведе в началото на ноември 2021 г., темата за зеления водород става все по-актуална, особено в Нидерландия. Правителството там е официално изправено пред съда от екологичната организация Urgenda, която заведе дело срещу държавата от името на близо 900 холандски граждани. През декември 2019 г. съдът постанови, че страната трябва да намали емисиите си на парникови газове с най-малко 25% до края на 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Водородът може да се окаже решението, което правителството търси. Понастоящем той се счита за важна алтернатива на изкопаемата енергия с многобройни възможности за използване в промишлеността и мобилността, но и за отопление в частния сектор. Това означава, че водородът може да се употребява за всичко, за което досега са били използвани нефт, въглища и природен газ, и то без да се отделя въглероден диоксид.

Водородът обаче не може автоматично да се счита за устойчив. Сивият водород се получава от изкопаеми горива с голямо количество въглероден диоксид. Според правителството в момента производството му в Нидерландия е около 13 мегатона годишно.

Само зеленият водород се произвежда по устойчив начин, въз основа на възобновяеми източници като вятърна или слънчева енергия. Именно той е от решаващо значение за зеления енергиен преход в Европа. За съжаление, производството му също е по-скъпо в сравнение със сивия водород и изисква по-голямо количество електроенергия. Очевидно обаче нещата трябва да се променят.

Според последния доклад на Международната енергийна агенция (IEA) настоящата водородна стратегия не е достатъчно амбициозна и устойчива. По време на наскоро провелия се Световен водороден конгрес в Амстердам, на който присъстваха 1500 участници от цял свят, експертите обсъдиха как да подобрят стратегиите си.

Амстердам създава „водороден хъб“

За да се използват природните ресурси в Нидерландия (предимно вятърна и водна енергия) през предходните години бяха стартирани няколко водородни проекта – големи, вятърни паркове в Северно море.

Но на района около Амстердам, и по-специално летището “Схипхол”, пристанищната и стоманодобивната компания Tata Steel в IJmuiden, трябва спешно да се обърне внимание. Tata Steel натрупа много негативи, защото беше обявен за най-големия замърсител на Нидерландия с годишни емисии на въглероден диоксид от 12.5 мегатона.

Чрез създаването на водороден хъб, мрежа от големи компании в индустрията и мобилността в района ще обединят усилия, за да ускорят прехода към водородна енергия, като изградят водородна мрежа, за да намалят емисиите си.

Инициативата ни е да създадем водороден център в този регион в сътрудничество с индустриални и правителствени организации. Преди това вече е имало много подобни индустриални инициативи, но това, което направихме сега, е да ги свържем, за да създадем екосистема“, казва Ингрид Пост, директор на организация, която се занимава с прехода към водородна енергия в Северноморския канал.

Най-големият вятърен парк в света

Един от значимите играчи в нидерландската водородна индустрия е Vattenfall, който в момента изгражда най-големия вятърен парк в света в Северно море.

Искаме да произвеждаме водород по чист начин и това е възможно само когато има достатъчно вятърна електроенергия“, казва Рууд Стивънс, ръководител на проекта за водороден преход във Vattenfall.

„Зелената водородна енергия, която Vattenfall произвежда, е предназначена да се използва за промишлеността или за тежкотоварни камиони, за да се улесни тяхната декарбонизация“, каза Стивънс.

Стоманена компания прави преход към водород

Точно навреме за конгреса беше обявено, че стоманодобивната компания Tata Steel има намерения да направи преход от използване на въглища към водород. Преди това обаче компанията планира частично да използва природен газ, вместо въглища до 2030 г.

Въпреки че природният газ има по-висока ефективност от въглищата, той все още е проблемен за околната среда поради високите емисии на въглероден диоксид, които отделя. Това, оказва се обаче, е необходима стъпка между двете фази, тъй като в този момент няма достатъчно количество водород за Tata Steel, а и инфраструктурата също не е налична.

Една от двете им доменни пещи дотогава ще бъде заменена от електрически инсталации. По този начин около 30% от емисиите на въглероден диоксид, които Tata Steel произвежда, ще бъдат намалени.

Все още не е известно кога ще бъде подменена втората доменна пещ. Но ръководството на Tata Steel заявява, че възнамерява да премине напълно към водород до 2050 г.

Зарядни станции за водородни автомобили

Водородът не се използва само за производство и особено когато става въпрос за леки автомобили, се появява друг голям играч – Shell.

Петролният гигант често е атакуван от организации за опазване на околната среда заради доминирането му в индустрията на изкопаемите горива. Една организация дори сезира Shell пред съда през май 2020 г., като постанови, че компанията трябва да намали емисиите си на въглероден диоксид с поне 45% до 2030 г.

Сега Shell взе под внимание критиките и реши да направи първата си зарядна станция за водородни автомобили, която официално беше открита през октомври 2020 г. Местоположението ѝ в град Хууфдорп, близо до Амстердам, е предназначено както за леки автомобили, така и за камиони.

В момента има три такива станции в Нидерландия“, казва Пол Боджърс, вицепрезидент на Shell.

Водородни автобуси в Гронинген

Използването на водород за лични леки автомобили не е идеално решение, за разлика от електрическите коли, най-вече заради късите разстояния, на които можете да шофирате, и липсата на достъп до зарядни станции. Петролният гигант Shell обаче видя възможност за въвеждане на технологията в сектора на обществения транспорт в провинция Гронинген.

Автобусите в провинция Гронинген, които свързват селата, често се намират далеч един от друг. В такива случаи водородът е едно добро решение", каза още Пол Боджърс.

И в бъдеще превозните средства на летище “Схипхол” също ще работят или на електричество, или на водород. Това е част от плана на Royal Schiphol Group, с който холандците се стремят да минимизират въглеродните емисии на летището Амстердам до 2030 г.

Подкрепи Economic.bg