В очакване на конопената революция

През 1941 г. Хенри Форд конструира кола, направена от биоразградими целулозни нишки коноп, сезал и слама, и задвижвана от конопен етанол. Но остава нереализирана визията му за производството на автомобили, които са на разумни цени, издръжливи, ефективни, използващи биогорива. Конопът има ключова роля в тази иновация. Но точно суровината с голям потенциал е поставена в сивия списък. Защо?

Преди и сега

Конопът е познат преди повече от 10 000 години, с конопени платна мореплавателите са прекосявали морета и океани. Христофор Колумб открива Америка, като води флотилия от кораби с платна от коноп. Така това растение има важна роля в епохата на великите географски открития, защото от него са изработвани корабните платна и въжетата. То е суровина за хартиената индустрия. Първата Библия на Гутенберг е отпечатана на хартия от коноп, която се е ползвала почти до края на XVIII век. От декар реколта от растението се произвежда четири пъти повече хартия, отколкото от дърветата на същата площ.

Конопът е известен още под името канабис, джойнт, трева, марихуана. И тъй като някои от сортовете коноп служат за направата на третата най-употребявана субстанция след алкохола и тютюна, влиза в списъка на наркотиците, а отглеждането и разпространяването му става процъфтяващ бизнес, макар и нетолериран от закона. Притежанието дори само на един стрък трева се наказва у нас и в много други страни по света.

Ползи и вреди

Удивителният коноп служи за направата на много продукти – платове, дрехи, обувки, въжета, строителни материали, козметика, безглутеново конопено мляко, бира. Семето му е суперхрана. Конопът се използва още за бетон, памперси, протеини на прах, биогориво… Дълъг е списъкът на възможната употреба, но заради наркотичните свойства на един от сортовете, е подложен на забрани, ограничения и рестрикции. В основата на това преследване на конопа стоят определени бизнес интереси назад във времето. Твърди се, че производствата, използващи коноп, стават пряка заплаха за печалбите на текстилната, петролната, фармацевтичната промишленост и по лобистки начин дори и индустриалният Cannabis sativа, който няма наркотични свойства, бива демонизиран и изтласкан като суровина. Психоактивното вещество делта-9-тетрахидроканабинол е с незначително съдържание в промишлената култура, но покрай „сухото“ изгря цялата конопена индустрия.

Ситуацията

Съществуват основно три сорта – Cannabis Sativa, Cannabis Indica и Cannabis Ruderalis. Индустриалният коноп Cannabis Sativa  е сорт с високи стебла, подходящ за отглеждане на открито. Cannabis Indica е нискостеблен сорт, който основно се гледа на закрито. Cannabis Ruderalis е по-скоро плевелен сорт, който съдържа малки количества канабиноиди. Индустриален коноп може да се отглежда в България, ако като земеделски производител минете през тежък разрешителен режим. Нямате обаче право да го преработите в страната. Същевременно отвън може да се внесат преработени продукти. Преработката все още не е разрешена у нас, макар в Народното събрание да имаше опити това да стане, но кратковременния живот на няколко парламента възпрепятства приемането на тази законова разпоредба. Законодателната инициатива е налице, но опитите за легализация са плахи, защото все още има хора, които свързват конопа единствено с наркотичните вещества, и затова са категорично против легализацията на неговото отглеждане и преработка.

Ще се промени ли законът

Преди предсрочно да се разпусне поредният парламент, депутатите от Комисията по земеделие в края на 2022 г. разгледаха две сходни предложения за изменения в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, целящи най-сетне да се разреши преработката на индустриален коноп. Проектът на „Демократична България“ сваля забраната за коноп, в който съдържанието на активното наркотично вещество тетрахидроканабинол е под 0.3%.  От „Продължаваме промяната“ искат разрешителният режим да обхване съдържание под 1 тегловен процент на тетрахидроканабинол.  В аргументите „За“ разхлабване на рестрикциите се чу: „Конопът е култура, която се отглежда без пестициди, което е в унисон с европейската зелена сделка. Конопът е култура, която не се нуждае от напояване. Коренът на конопа спомага за облагородяване на почвата. Растението пречиства въздуха". 

Който търси - намира

„Европейският съюз поставя ясни сигнали за страните членки за устойчиви и продуктивни производствени практики. За да отглеждат и произвеждат суровини и продукти от индустриален коноп, който е по-евтиният и екологичният вариант, за разлика от петролни и други алтернативи, държавите членки трябва да съобразят националното си законодателство с директива. А тя не само че позволява, но дори насърчава страните да отглеждат този сорт коноп. Някои вече се възползваха от това, за да създадат и възстановят разнообразни бизнеси, свързани, например, с нуждите на строителството, медицината, козметиката, хранително-вкусовата промишленост. В България обаче законът не позволява растението да се преработва, а заради скъпата логистика на суровината вече няма интерес от съседни страни“, обяснява Александър Червенков - производител и преработвател на конопено масло. Неговият бизнес започва развитието си у нас, но сега е базиран в Румъния, където преработва суровина от собствени конопени насаждения.

Най-печеливш бизнес правят онези, които тръгнат първи. Революцията на конопената индустрия в България остава в режим на изчакване.

Риск печели

Докато стане законово възможно да развие производство в България, Мардик Хачерян от КonopShop внася продукти  

Мардик Хачерян е създател на КonopShop. Насочва се към този бизнес, след като неговият брат му разказва как млад чешки предприемач получава финансиране от стартъп конкурс, за да развие бранд със CBD продукти, съдържащи канабидиол. Мардик вижда потенциал в това и през 2020 г., заедно с партньори, прави магазин в София. Той не очаква да е лесно, но пък преценява, че ще му е интересно да развива такъв бизнес. „Създадохме първия физически магазин на такъв род продукти в България, нещо, което друг не го е правил. Ако сегашните забрани отпаднат, ще се ориентираме към производство и експорт“.

Блокаж

Младият предприемач смята за неоправдано страхове от злоупотреба с канабис да блокират развитието на индустрия с огромен потенциал в полза на хората: „Ако човек иска да си провали живота, той може да пие алкохол от сутрин до вечер. Дори нищо да не прави, пак ще си провали живота. Законът е спрял преработката на коноп и е ограничил неговото отглеждане за промишлени цели, но на практика не е спрял разпространението на канабис“.

Регламент вместо рестрикции

Мардик Хачерян добре познава бизнеса, с който се е захванал, и разяснява що е това коноп и каква полезност се крие в него: „Сортовете коноп са най-различни– едни имат наситеност на масла, други са източник на здрави нишки и са подходящи за тъкани, има и видове, които служат за медицински цели. Хора с тежки заболявания намират облекчение в такива продукти, които обаче не са достъпни на българския пазар. Законът не работи и не постига целите си, но няма политик, който да се застъпи за пълна легализация на конопа и неговите производни. В България има множество рестрикции, а на Запад пазарът е регламентиран. Конопът и продуктите от него са индустрия, която може да носи големи печалби. Земеделски производители, които са се занимавали с отглеждането на тютюн, може да се пренасочат към коноп. Сега процедурите са тежки и хората не искат да рискуват, тъй като освен многото разрешителни, трябва да имат договор със сертифициран завод за преработка в чужбина, който да им гарантира изкупуването“.

Високата добавена стойност

България е страна с традиции в земеделието, назад във времето има достатъчно натрупан опит в отглеждането и преработката на индустриален коноп. Уменията в различни сфери биха били добър трамплин за развитието на една нова индустрия, в основата на която да е конопът. Ако тук започне да се произвежда текстил, ще се шият и дрехи. Има добри практики в производството на масла, както и на строителни материали. Конопът, който е за текстил, въжета и други неспецифични промишлени цели, се отглежда много лесно. Но от декар коноп за масло се изкарват повече пари, отколкото от коноп за текстил и строителство, казва още Мардик. Според него дори да се направят законодателните промени, рестрикциите в България едва ли напълно ще отпаднат. В Тайланд неотдавна са разрешили канабиса за развлекателна употреба и това довежда до бум на туризма, но и на самия бизнес, свързан с отглеждането на коноп и направата на продукти от него. „Ако у нас има смелост да легализираме канабиса за развлекателни цели, туризмът ще се засили. В момента продукцията се оскъпява от транспортната логистика по износа на суровината, за да се преработи в чужбина. Произвеждаме ли тук продукти от коноп, добавената стойност остава в страната. Ако в България се тъкат платове, всеки бранд в шивашката индустрия ще си направи конопени серии“, твърди създателят на КonopShop.

Голямото завръщане

Конопът вирее по цял свят и съвсем незаслужено е криминализиран само заради едно от неговите свойства, при положение че крие огромен потенциал за различни сфери. Непал и някои африкански държави са се насочили към масово отглеждане на коноп и са изгряващи звезди в областта на текстила. В Европа вече има утвърдени брандове и дори да разрешим преработката у нас, те вече имат пазарна преднина, смята  Мардик. Той е научил от дядо си, че в първата половина на миналия век сеитбооборотът е бил задължителен в България и се препоръчвало да се сее коноп на всеки 3-4 години, тъй като подобрява състоянието на почвата. Това се е прилагало и на други места по света.

Традициите сега не са това, което са били. Но светът се променя, на глобално ниво се наблюдава тенденция за завръщане към преработката на индустриалния коноп, разкриването на лечебните му свойства, направата на екооблекла, в строителството се използват тухли с коноп и конопена изолация, в козметиката навлиза с уверена крачка. Това растение започва да  се преоткрива и в много държави тази индустрия набира сила. България обаче изостава. И все пак има шанс още през тази година да се даде възможност на предприемчивите у нас да задвижат цяла една индустрия. Защо обаче Мардик Хачерян се е захванал с бизнес, който подлежи на толкова големи рестрикции? „Рискът не е малък, но не рискът ме плаши, а баналното“, казва предприемачът.

Текстът е част от бр. 113 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.