В окото на бурята
Детелина Смилкова предприе рязък завой в кариерата си и след вицепрезидент на ВУЗФ стана директор на болница
Детелина Смилкова е сред мениджърите, на които не им липсва смелост за рязък завой в кариерата. Малко преди пандемията да връхлети, тя „прескочи“ от образованието в здравеопазването и стана оперативен директор на многопрофилна болница. Тази стъпка я отведе в окото на бурята и сега постоянно е подложена на едно и също изпитание: Смелостта не е липса на страх, а ежедневното му преодоляване.
Години наред тя създава мостове между институции, бизнеси, организации, хора. Над 15 години бе вицепрезидент на Висшето училище по застраховане и финанси и близо десетилетие бе председател на Българската асоциация за управление на хора. Била е съветник на министъра на икономиката в два кабинета. Така натрупва широк кръг от познания в областта на бизнеса, образованието, развитието и управлението на човешкия капитал. Това става мисия и кауза в живота й.
В новите "обувки"
Оперативният директор организира процесите и средата така, че професионалистите да имат условия да си вършат работата безпрепятствено, а пациентът да получи нужната грижа във възможно най-благоприятна среда: „Чувствам се окрилена, вдъхновена, обградена от изключителни хора и специалисти. Всяка минута виждаме резултатите от труда си и това е стряскащо, но и смазващо като отговорност. В образованието, например, чакаме 5-10 години, за да получим резултат и да берем плодове – в здравеопазването понякога минути са решаващи.“
Детелина Смилкова е респектирана и смирена от всичко, което вижда, и на което всеки ден се учи. И ето кои според нея са
болните теми
от реалностите на българското здравеопазване:
• Пациентът като клиент
Всеки периодично е пациент и във всеки един момент можем да се озовем в такава ситуация. В динамиката на отношенията „пациент – лекуващ“ се съдържат ценности, доверие, вяра, надежда и грижа, че е неестествено тотално да ги формализираме и да ги сведем до някаква автоматизация или бюрокрация. В тях трябва да съхраним най-важното – своята човечност. Това е и най-големият извор на доверие. Но и средата също въздейства – спокойствието и добрата атмосфера помагат на възстановяването.
• Нивото на здравния мениджмънт
Има необходимост от потапяне в реалния свят на здравния сектор.
• Управлението на отпадъците
Съвременните тенденции при управлението на болничните отпадъци отчитат всички опасности и фактори и помагат както на самите болнични заведения, така и на всички участници в екосистемата около тях да избегнат вреди и опасности и дори да извлекат ползи.
• Недостигът на кадри
Недостигът на кадри е горчиво познат и бизнесът трябва да поеме разрешаването му в свои ръце. Отнема време и енергия да се изгражда мостът между бизнеса и образованието, но после по него започват да се движат решенията на много проблеми. В здравеопазването има недостиг на епидемиолози, вирусолози, микробиолози, паразитолози. Кадрите в спешната помощ също не са достатъчно. Задълбочава се липсата и на медицински сестри и акушерки - обикновено те работят на 2 места, което крие рискове от свръхнатоварване. Наблюдават се регионални диспропорции в разпределението на медицинските кадри, има струпване в няколко големи града, а периферията и малките населени места са напълно оставени на произвола.