Въпросът за силно отрицателните лихвени проценти

От Кенет Рогоф

Въпросът за силно отрицателните лихвени проценти

Снимка: Unsplashed

2099 ~ 4 мин. четене

За тези, които разглеждаха отрицателните лихвени проценти като твърде голям скок за централните банки, може би е време да помислят отново. В момента в Съединените щати Федералният резерв – с откритата и твърда подкрепа на Министерството на финансите - е на път да задържи практически всеки частен, държавен и градски кредит в икономиката. Много други правителства се чувстват принудени да предприемат подобни стъпки. Подобна криза, която се случва веднъж на век (надяваме се), изисква сериозна държавна намеса, но трябва ли това да означава загърбване на пазарно базирани механизми за разпределение?

Гарантираните дългови гаранции са чудесно средство, ако човек вярва, че настоящото напрежение на пазара е просто краткосрочна криза на ликвидността, която скоро ще бъде облекчена от стабилно устойчиво възстановяване след COVID-19. Но какво ще стане, ако бързото възстановяване не се осъществи? Какво ще стане, ако, както някои подозират, са необходими години, за да се върнат обратно нивата от 2019 г.? Ако това се случи, има малка вероятност, че всички бизнеси ще могат да продължат да оперират или че всяка държава и местна власт ще останат платежоспособни.

С доста по-голяма вероятност можем да предположим, че нищо няма да е същото. Богатството ще намалее в катастрофален мащаб и политиците ще трябва да намерят начин да гарантират, че поне в някои случаи кредиторите ще поемат част от удара, процес, който ще се проточи в течение на години на преговори и съдебни спорове. За адвокатите по несъстоятелност и лобистите това ще бъде истинско пиршество, част от което ще се дължи на натиска върху данъкоплатците да спазват спасителните гаранции. Такъв сценарий би означавал истински хаос.

Нека сега си представим, че вместо да спасява пазарите единствено чрез гаранции, Федералният резерв може да понижи повечето краткосрочни лихви в цялата икономика до близо нула или дори под нулата. Европа и Япония вече направиха първи крачки в посока отрицателен лихвен процент. Да предположим, че централните банки окажат отпор срещу устрема към нарастващ държавния дълг, като намалят краткосрочните лихвени проценти, до, да речем, -3% или по-нисък лихвен процент.

За начало, подобно на намаляването на положителни лихви в добрите стари времена, отрицателните проценти биха спасили много фирми, държави и градове от неизпълнение на задълженията. Ако бъде направено по правилния начин - а последните емпирични доказателства са все повече в подкрепа на това - отрицателните проценти биха действали подобно на стандартната парична политика, засилвайки съвкупното търсене и повишавайки заетостта. Така че, преди да се предприемат действия по цялостно преструктуриране на дълга, не би ли било по-добре да се опита да се приложи доза стандартен паричен стимул?

Необходими са редица важни стъпки, за да може отрицателните лихвени проценти да станат осъществими и ефективни. Най-важното, което никоя централна банка (включително ЕЦБ) все още не е предприела, е да предотврати мащабното трупане на парични средства от финансови фирми, пенсионни фондове и застрахователни компании. Различни комбинации от регулиране, варираща във времето такса за повторни депозити в по-голям размер в централната банка и постепенно изтегляне на банкнотите с голям номинал би трябвало да изпълнят задачата.

Това не е ядрена физика (или трябва да кажа вирусология?). След като мащабното трупане на пари в брой вече не е част от уравнението, проблемът с прехвърлянето на отрицателните лихви към банковите вложители - най-логичното притеснение, ще бъде разрешен. Дори и без да предотвратяват масовото натрупване на средства (което е рисковано и скъпо), европейските банки успяват да направят отрицателните лихви все по-достъпни за големите вложители. Няма да бъде голяма жертва от страна на правителствата, ако изцяло държат в страни от отрицателни лихви малките вложители. Както казах, при достатъчно време и добро планиране, това не е никак сложно.

Отрицателните лихви предизвикаха буря от възражения. Повечето, обаче, са или недомислени или лесни за адресиране, както отбелязвам в моята книга от 2016 г. за миналото, настоящето и бъдещето на парите, както и в свързани статии. Там също обяснявам защо не трябва да се мисли за „алтернативни парични инструменти“ като количествено облекчаване и средства, спуснати от горе, като форми на фискална политика. Въпреки че е необходим фискален отговор, паричната политика също е крайно необходима. Единствено паричната политика има ефект върху кредитите в цялата икономика. Докато инфлацията и реалните лихвени проценти не се повишат, само политика на ефективни силно отрицателни лихви може да даде резултати.

Политиката на силно отрицателни лихвени проценти в развитите икономики също би била от огромна полза за развиващите се икономики, които биват задушавани от падащи цени на стоките, отлив на капитали, висок дълг и слаби валутни курсове, да не говорим за ранните етапи на пандемия. Дори и при въвеждане на отрицателни проценти, много държави все още ще се нуждаят от мораториум върху дълга. Но по-слаб долар, по-силен глобален растеж и намаляване на изтичането на капитал биха помогнали, особено що се отнася до по-големите нововъзникващи пазари.

Тъжното е, че когато Федералният резерв проведе своя преглед на инструментите на политиките си през 2019 г., дискусията за това как да се прилагат силно отрицателни лихвени проценти беше ефективно свалена от масата, принудително намесвайки Федералния резерв в пандемията. Влиятелните банкови лобисти мразят отрицателните лихвени проценти, въпреки че, ако се приложени по правилния начин, те не винаги подкопават печалбите на банката. Икономистите, запленени от интересните контраинтуитивни резултати, възникващи в икономики, където наистина има нулева граница на лихвените проценти, би трябвало да споделят част от вината.

Спешното прилагане на силно отрицателни лихвени проценти няма да реши всички належащи проблеми. Но приемането на такава политика би било едно добро начало. Ако, както все по-вероятно изглежда, реалните лихвени проценти ще бъдат по-ниски от всякога през следващите няколко години, е време централните банки и правителствата задълбочено, старателно и спешно да обърнат внимание на идеята.

Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, е професор по икономика и публична политика в Харвардския университет.

Авторско право: Project Syndicate, 2020.

www.project-syndicate.org

Подкрепи Economic.bg