Възходът на детските книги

„Имаше едни 20-ина лоши години за детската литература – тя се разбираше като неважна, евтина – не само като качество, но и като цена. Но малките бутикови издателства задават тона за красиви, смислени книги, за съвременни автори. Детската книга не трябва да е евтина“, така започва разговорът ни за новите детски книги с Радостина Николова, автор на поредицата за мотовете.

Тя е от поколението автори на детска литература, заедно с  Никола Райков и  „майката“ на „Тина и половина“ - Юлия Спиридонова, които не отстъпват по литературни и бизнес умения, по социална ангажираност на имена от световната сцена. Част от тях са стартирали от самото начало със собствено издателство, по бизнес модели, родени от новото време. И най-вече, усещат добре пазара.

Според проучване на книжния пазар на American Booksellers Association за периода от март 2018 до март 2019 г. художествената и детската литература са в основата на ръста на продажбите в периода 2015-2019 г. По данни на The Report Buyer.com – анализ и предвиждания за книжния пазар за периода  2019-2024, детската литература формира поне една трета от продажбите на книги в света, като конкуренцията расте. Родителите на техните читатели ги откриват по-често в онлайн мрежата, чрез личното им присъствие и позиции, и се асоциират с тях, защото откликват на желания и проблеми, които не разпознават в своите детски книжки. Има повече възможности за стартъп издателства и за самиздат, за онлайн и международна дистрибуция, за нетрадиционна реклама. Намаляват технологичните разходи за печат, но от друга страна, разходите за по-хубава хартия и за по-качествени илюстрации се увеличават.

Никола Райков започва своя творчески и бизнес път с експерименталната приказка-игра "Голямото приключение на малкото таласъмче", а после се появява и  "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче".  Първата му книга вече се продава в Латвия, Румъния, Молдова, а приказката игра „Добросъците“ в Китай.

„Стартирах със собствено издателство още с  първата книга. Имах малко спестявания, които стигнаха за първия тираж“, казва той. Тиражът се изчерпва след 6 месеца, като продажбите вървят само директно и онлайн, в книжен и в електронен вариант. „Насочих се към този модел, тъй като ми се струва нечестно дистрибуторите да получават 50% от коричната цена на една книга. Използвам единствено собствен разработен уебсайт и не продавам през други платформи“.

Радостина Николова, автор на  поредицата „Приключенията на мотовете”, също се насочва към самиздат, след като получава „доста странни условия“ за издаването на първата си книга. Тя и съпругът й финансират първия тираж със заделените пари за сватбено пътешествие. „Предпочетохме пътешествие в света на мотовете пред меден месец, но издателският бизнес е пълен с препъни камъни. Самоиздаването - още повече“, смее се тя.

Издателство „Мармот“ се появява няколко години по-късно, след като семейството  научава целия процес. „Казахме си: „Защо да не впрегнем този опит в нещо още по-градивно? Мисля, че се получи добре. Тепърва ни предстои да развиваме бранда.“  Проектът получава стимул и с публикуването на цялата поредица за мотовете в Китай през 2018 г. За по-малко от половин година тя се продава в почти 50 000 екземпляра.

Юлия Спиридонова е може би най-традиционният писател сред моите събеседници. Преди да издаде първата си книга, тя има много филмирани сценарии, позната е и с разказите си. „В края на 90-те беше много трудно да се намери издател. Може би това, че по моите приказки вече се снимаха телевизионни серии, направи нещата малко по-лесни. За първа своя издателка смятам Маруся Якова от издателство „Дамян Яков“ . След това мои книги издаде „Фют“, а  от 12 години „Кръгозор“  издава „Тина и половина“, трилогията „Страната на сънищата“, „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“ .

Три поредни години тя е номинирана за най-голямата световна награда за детска литература „Астрид Линдгрен“ (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и  читателите й са тези, които показват и разказват за книгите й и така лека-полека те си прокарват път навън - до Франция, Унгария, Румъния, Чехия и т.н. „Спомням си, че едно момиченце от български произход, което живееше в Австралия, ми писа, че там нямало страхотна книга като „Тина и половина“, затова смятала да преведе няколко глави и да я предложи на австралийско издателство.  Неочаквано книгите ми, издадени на български, достигнаха до най-далечни кътчета по света“, завършва тя.

Никола казва, че най-добрият път към чуждите издателства минава през участието на международните книжни панаири. Радостина е съгласна, че те не са „нещо недостижимо или затворено за нас“. „Напоследък виждаме много примери и за детски книги, които намират своя път навън. Но нямаме разработени канали, нито традиции в това да работим с чужди издатели. Българските издатели не са достатъчно мотивирани да предлагат своите автори на международните си партньори. Обикновено усилията идват от самия автор. Аз стигнах до Китай след среща с испанско издателство на Панаира на детската книга в Болоня,“ разказва тя.

И тримата ми събеседници виждат потенциал и в българския пазар на книги. Никола казва, че националният пазар на детската литература в България е добър.  Добрата новина, според Радостина, е, че гладът за „красиви, смислени книги, за съвременни автори“ кара и големите издателства да мислят в тази посока. „Респективно се увеличава още повече конкуренцията. В крайна сметка така се превъзпитава масовия вкус“ .

Авторката на мотовете е единствената сред тримата с опит в  партньорства с популярни търговски марки. Тя казва, че стига да не са представени натрапчиво, да са със сходна мисия, това не дразни читателите. Според нея това е все още неразработен канал за реклама и възможност да се оптимизират разходите по създаването на една книга.

Но засега Фейсбук остава един от най-ефективните канали за популяризиране на книгите. Радостина, също като Никола, използва своя опит в онлайн маркетинга и го предпочита пред традиционните продажби. „И за мен разпространението в търговските мрежи е по-скоро престиж. С директни и онлайн продажби спестявам от високата търговска отстъпка, която давам на книжарниците“, допълва тя.

Юлия не се занимава с маркетинга на книгите си, но опознава  читателите си чрез своите социални инициативи  - тя е основател и организатор на благотворителната инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“ и на четенията "Кой обича приказки" . На тези събития  не се четат нейни книги, но децата я разпознават като „Юлка“.  „Не е лошо родителите да разберат веднъж завинаги, че любовта към четенето няма да дойде в училище. Тя се възпитава и у дома“, допълва и Радостина.

И тримата автори – Никола, Радостина и Юлия, можете да срещнете наживо най-често на четене в някое читалище или панаир на книгата. Радостина казва, че  много училища, библиотеки и активни родители я канят да им гостува, води класове и лекции по творческо писане.

За нея и семейството й издателската дейност все още е „призвание с елементи на бизнес“. Никола също разработва книгите игри първо с идея какво би му харесало, а не като продукт.  А Юлия е писател с отворени очи към света на децата, който е понякога е „твърде смел“ за издателите си или „по-скоро деликатна и мека“, според младите си почитатели. И тримата - Радостина, Юлия и Никола, обаче са нужни и на читателите, и на бизнеса, защото пътят на книгите им променя  кръстопътя на книгоиздаването.