Велизар Пеев и вкусът на българския шоколад

Шоколадовата индустрия в България има своята интересна история. След като преди време разказахме за Аврам Чальовски, сега ще представим друг нейн още по-ярък представител - Велизар Пеев. Той е офицер, който обаче става предприемач.

Роден е през 1859 г. в Чирпан, учи Военно училище в София и Военна академия в Санкт Петербург. Канят го на работа в руската армия, той не приема. Оглавява Шуменския гарнизон. През 1884 г. е командирован в Тула, за да се усъвършенства в оръжейното дело. Но започва Сръбско-българската война и Велизар Пеев се връща в родината, за да се бие в защита на Видинския край. После пред младия офицер се открива блестяща военна кариера - оглавява Софийския арсенал, след което става командир на Първи артилерийски полк в Севлиево. На 38 г. обаче след отправена остра реплика към княз Фердинанд е уволнен и пратен в запаса. Тогава се захваща със строителство, като участва в изграждането на жп линии, пътища и други обекти.

През 1900 г. решава да смени посоката на развитие и да отвори цех за сладкарски изделия - пече хлебчета и луксозни бисквити, произвежда локум и вафли. Пътува често из Европа, за да търси рецепти, технологии, оборудване. Така стига до идеята сам да натрупа опит.

Заминава за Париж

и става работник в шоколадовата фабрика „Сави Жан-Жан“. Бил любопитен, питал за всичко и това привлякло вниманието. Заподозрели го, че е шпионин, изпратен от конкурентна фирма. След около година Пеев се завръща обратно с намерението да произвежда шоколад. Започва да търси банкови кредити, а банкерите го гледали с недоверие. Залага своята къща и успява да получи заем, с който да започне изграждането на първата шоколадова фабрика на кръстовището на ул. "Екзарх Йосиф" и ул. "Вашингтон" в София.

По време на Балканските войни през 1912-1913 г. Велизар Пеев е мобилизиран, а по-късно е произведен в чин полковник. След това отново се връща към шоколада.

Фабриката в София

е разположена зад Халите и се състои от няколко отдела: три шоколадни с машини „Гигант“, бисквитен за автоматично производство, за какаово масло и за какао на прах, за луксозни бонбони, за карамел и други бонбони, работилници за тенекиени и картонени кутии, дърводелска работилница, техническа работилница, пет опаковъчни отдела с автоматични машини, складове за материали и складове за готовата продукция. Фабриката има два представителни магазина - единият до Централни хали, а другият – в близост до Двореца.

През 1922 г. с цел по-добро развитие на захарната и шоколадовата индустрия Велизар Пеев купува

в Своге

здание, строено за друга фабрика. То е модернизирано и разширено, а към него е изградена и хидроелектрическа централа, чрез която се получава електричество както за собствени нужди, така и за осветлението на града. Новата фабрика е открита през 1924 г. Едноличната фирма е преобразувана в акционерно дружество „Индустрия за шоколад и захарни изделия В. Пеев“. През 1935 г. производството е преместено изцяло в Своге.

Велизар Пеев-син, подобно на баща си, е завършил Военната академия в Санкт Петербург и командва българския флот в пристанището на Дедеагач, днес Александруполис. През 1938 г. след смъртта на баща си поема управлението на семейния бизнес и започва да строи цехове за карбамид, нишесте и глюкоза. Избиран е за председател на Съюза на индустриалците и на Българската стопанска камара. И третият Велизар, внукът, навлиза в семейния бизнес. Той завършва машинно инженерство в Дрезден и става производствен директор. Фабриката в Своге е национализирана през декември 1947 г., тогава той е едва 26-годишен.

Навлизането на пазара

не станало изведнъж. В началото българите подхождали недоверчиво към странните кафяви „сапунчета“ с леко горчив вкус. Постепенно хората разбрали колко вкусен е шоколадът. Но като всичко ново, това отнело време. Пеев обърнал особено внимание на опаковките и някои дори се чудели дали продуктът не се яде с лъскавата хартийка. Маркетинговите трикове не са от днес, а още тогава били намерени начини да се стимулира по-високата консумация. Едни от бонбоните били обвити с щамповани върху хартия национални флагове на различни държави. Килограм шоколад можел да получи всеки, който събере всички флагове. Това обаче не ставало лесно, тъй като опаковките с флага на една от държавите били в доста ограничен тираж.

Велизар Пеев става

новатор в производството

и е трябвало да бъде и иноватор в рекламата. Като пионер в предлагането на нов за пазара продукт, без да има традиция, на която да се опре, се е налагало да открива нетрадиционни способи на предлагане. Така стигнал до идеята да използва брандирана каруца, която се движела из София. Върху нея изписали „Велизар Пеев – бисквити, хляб и шоколади“ и така рекламирали продукцията. После каруцата била заменена с лъскав черен автомобил с рекламни надписи на фирмата.

Производството на шоколад и сладкарски изделия се превърнало в страст и затова Велизар Пеев си извоювал реномето на

най-добър български производител

на шоколад. То имало и международното признание по време на панаирите в Берн, Виена и Париж. С високо качества на продукцията, но и с правилен подход Пеев успял да се докаже пред тогавашния елит. Полковникът спечелил битката за доверието и от страна на банковите и предприемаческите среди. Това му дало възможност да владее около 2/3 от пазара на шоколадови изделия в България. Фабриката дори станала доставчик на шоколадови изделия за царския дворец. Хит станала специалната „Царска“ бонбониера в луксозна дървена кутия. На дипломатическите приеми се предлагали български шоколадови бонбони, а на въпроса какви са, княз Фердинанд отговарял: „Български!“.

Фабриката

продължава да работи

и след национализацията, но е преименувана. През 1992 г., когато по силата на реституцията Заводът за шоколадови изделия „Република“  е върнат на семейството, наследникът на фамилията Александър Пеев, който живее в Канада, започва кореспонденция с швейцарската компания Крафт Фуудс. Тя купува завода, но заради трансформации сега той е под бранда на Mondelēz Internationa.

„С игла геран съм копал“ – така в едно изречение Велизар Пеев обобщава трудностите, през които като предприемач минава. Това отеква и до днес…