Вендинг пазарът в България расте

Пазаруването от автоматични машини у нас отчита бавен растеж. Вендинг бизнесът се разраства и така се увеличава делът на сивата икономика, заяви пред БТА Тодор Каназирев, председател на УС на Българската вендинг асоциация.

Вендинг машините са устройства, които са предназначени за продажба на стоки и/или услуги на дребно, без непосредствено участие на човека. Те работят чрез поставянето на монети, банкноти, карти, жетони и други. За момента автоматите в България не могат с точност да се преброят, но броят им наближава 40 хил.

Броят на заетите във вендинг сектора е над 5 хил души. Част от тях обаче заобиколят легализирането на бизнеса, избягвайки регистрацията в Агенцията по храните като не поставят касови апарати. „В България има хиляди „незнайни герои“, които имат по една - две машини, занимават се с тях в свободното си време, никой не ги знае кои са и какво правят“, коментира Каназирев. Печалбите им не могат да се изчислят, но пък са чисти и постоянни, допълва той.

Първоначалната инвестиция за административни разходи в бизнеса е около 300 лева, а регистрацията в Агенцията по храните е около 30 лева. Има и разходи за покупка и монтаж на касов апарат, а за устройството, според неговия клас са необходими между 3-15 хил. лева. Постоянните разходи са консумативи за машината, техническа поддръжка и плащане на наем.

У нас най-често срещани са автоматите за кафе, след тях най-масови за машините за дребни пакетирани стоки.

В момента има ограничение от поднормативен акт за разполагането на вендинг машини в училищата, напомня председателят на организацията. На световния пазар са навлезли нови технологии и от години в машините се предлагат био закуски и салати. Тези устройства все още не са разпространени на родния пазар.

Процесът в България е в самото начало и засега две - три училища в страната вече имат "здравословни" вендинг машини, разказва за БТА Ангел Иванов, вносител на този тип машини. Най-търсени са вендингите за плодове, пакетирани веган храни, здравословни напитки, които струват между 6 и 8 хиляди лева.

Според Иванов навлизането на такива машини в училищата е донякъде и въпрос на политика на училищата. Държава е решила отчасти въпроса със здравословното хранене с програмите за безплатни плодове за децата до 4 клас, въпросът е за по-големите деца, които също биха искали да си купят нещо свежо, но няма откъде, коментира Иванов.

За да се постави подобна машина в училище, всеки директор трябва задължително да организира търг. Сложността на тези търгове е проблем пред навлизането на бизнеса в здравословните му параметри в училищата.

Затова от сдружението виждат като възможност Министерството на образование да организира годишни централизирани търгове по региони за собственици на вендинг машини, които предлагат здравословни закуски и фрешове.

По този начин ще се избегне, особено за децата до 4 клас, напускането на училището, пресичането на опасни улици, в търсене на близките квартални магазини, където се предлагат изкушаващи нездравословни закуски, ако училищните будки не са се погрижили за такъв тип храна.

В Европа отдавна в училищата има множество машини за пакетирани храни, за фреш и за плодове, отбеляза Каназирев.