„Вместо 22 е приет 1 закон“: Първите €1.3 млрд. по ПВУ се чакат около ноември

Служебното правителство ще направи първото искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до края на август. След това има двумесечен срок, в който Европейската комисия ще разглежда изпратената документация, за да даде своята обратна връзка и едва тогава, ако всичко е наред, предстои да бъдат отпуснати първите 1.3 млрд. евро за България. Това стана ясно от думите на вицепремиера по управление на евросредствата Атанас Пеканов, който коментира темата в ефира на Nova.

От казаното излиза, че първите средства по ПВУ могат да бъдат получени най-рано в края на октомври, но по-вероятно през ноември. Редовният кабинет е подготвил необходимите документи, но служебният тепърва ще проверява дали те отговарят на изискванията. По думите на Пеканов 21 от 22-те мерки са финализирани, но има извести проблеми по линия на един от проектите на МВР.

По първото плащане не би трябвало да има проблеми, но по второто има да се свърши много работа“, отбеляза вицепремиерът.

Вторият транш е обвързан с приемането на прословутите 22 закона, от които 47-ото Народно събрание успя да се справи само с един. Други три стигнаха до парламента, но в следващия те ще започнат да се гледат отначало.

Вместо 22 има приет само един закон.“

Единственият приет закон от пакета е този за насърчаване на заетостта. Пеканов обърна специално внимание също така на Закона за обществените поръчки, както и за личния фалит, който засяга социално уязвими хора в тежка задлъжнялост. „От години има проекти за това, но такъв закон не е приет“, напомни вицепремиерът.

Той увери, че служебното правителство ще подготви необходимите текстове по приемането на оставащите 21 закона, условие за втория транш по ПВУ, с надеждата, че следващият парламент ще ги приеме ударно през октомври, ноември и декември.

Какво още

Освен европрограмите и ПВУ, Пеканов изведе като свои приоритети подготовката за влизането на България в ОИСР и еврозоната. Относно отмяната на решение на кабинета „Петков“, свързано с процедурата по присъединяването ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, вицепремиерът коментира, че въпросът е бил преекспониран или недобре обяснен от самото правителство. Както Economic.bg писа, става дума за недовършена работа, а не за прекратяване на процеса.

По отношение на приемането на еврото, Пеканов изтъкна, че „трябва да правим всички важни стъпки, за да може догодина, когато дойде време за политическото решение кога и колко бързо България да влезе в еврозоната, ние да сме напълно подготвени“. С други думи, по време на служебното правителство не трябва да се спира с техническата подготовка по присъединяването ни към единния валутен съюз.

Времената са такива, че не трябва да позволяваме България да остава в периферията, а да сме част от всички важни процеси. Затова, доколкото ми позволяват моите компетенции, ще направя всичко възможно България да влезе възможно най-бързо в еврозоната.“

За газа и връзката с Гърция

Пеканов коментира казуса с интерконектора с Гърция с думите:

Надявам се, че той не е под въпрос“ и уверението, че се прави всичко възможно нещата да се случат в срок.

Припомняме, че в петък възникна скандал около енергийното министерство и действията на новия служебен министър Росен Христов по повод абсурдното недоразумение със сгрешените имена на двама гръцки граждани в мениджмънта на „Ай Си Джи Би“. Заради това Агенцията по вписванията логично отказа да впише предложените промени. Казусът обаче се заплете, след като от ресорното ведомство официално отрекоха Христов да е подписвал каквито и да е документи, отменящи решението на предшественика си Александър Николов за преструктурирането на дружеството оператор на дългоочакваната газова връзка. Впоследствие обаче се появи документ, илюстриращ точно обратното и повдигащ въпроса не само за лъжливата информация, но и опасения, че интерконекторът отново може да се забави.

В контекста на необходимостта от газова диверсификация, вицепремиерът Пеканов днес изтъкна, че Русия не е най-сигурният партньор. „Има енергийна криза. Тя е в цяла Европа! Трябва да действаме възможно най-бързо, за да я решим“, коментира той и посочи, че трябва да се подготвим „за най-лошото“ по отношение на недостига на синьо гориво.