Внасяме ток само заради емисионните ни проблеми
ТЕЦ-овете ни съкращават производството си, тъй като вече губят по 40 лв. от всеки мегаватчас
Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум (БУЛАТОМ):
Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков
~ 3 мин.
Белчо Цанев Богомил Манчев е председател на Българския атомен форум (Булатом). Магистър е от катедра Топло- и ядрена енергетика на Енергомашиностроителния факултет на Техническия университет в София. Завършил е следдипломна квалификация по Експертни системи и изкуствен интелект. Защитил е докторска дисертация на тема Надеждностни характеристики на системи, важни за безопасността на реактори ВВЕР 1000. Работил е като дежурен инженер на V и VI блок в АЕЦ „Козлодуй” и в БАН, а през последните десетилетия активно работи в частния енергиен бизнес.
През последните дни България наистина внася повече електроенергия, отколкото изнася, поради чисто емисионните проблеми на нашите ТЕЦ-ове. Да, наистина ние осъществяваме и някакъв внос от т.нар. „търговски обмен”, който се изравнява в края на годината чрез търговските баланси, но не това е основната причина за вноса, тъй като ние вече вкарваме между 300 и 500 МВт. Това заяви в коментар за Economic.bg председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев.
Основната причина за вноса на електроенергия е фактът, че въглищните ни централи вече са наясно, че колкото по-малко работят, толкова по-малко губят. Наистина - ако една топлоцентрала губи по 40 лв. на МВтч, какво друго би могла да направи, освен да ограничи губещото си производство?
Управляващите се опитват да натискат ТЕЦ „Марица изток 2” да работи повече, но от централата с основание се дърпат, за да не инкасират още по-страшни загуби. Натовариха адски много и АЕЦ „Козлодуй” да работи за регулирания пазар – 55% от производството ѝ отива за бита, и аз вече се чудя докога „Първа атомна” ще може да издържи на всичките тези политически безумия.
Всъщност, според мен това ще е и най-големият проблем пред реализацията на бъдещата АЕЦ „Белене” – а именно, че върху нея няма да може да се оказва никакъв политически натиск.
Та нали уж всички искахме свободен пазар, а сега се жалваме: „Ама тя била висока цената на тока на свободния пазар!” А как да е евтина, когато я товарим като муле с цени за емисии, с такси „Задължения към обществото” и пр. политики? Да не говорим, че напоследък се разпространява като слух една велика глупост, а именно, че АЕЦ „Козлодуй” продавала уж скъпо енергията си, за да можел Христо Ковачки да продава тока си. Наистина по-голяма глупост не бях чувал, тъй като колкото и скъпо да продава АЕЦ „Козлодуй”, тя никога не може да доближи цените на въглищните централи. А Ковачки се възползва от цените на пазара, които са около 60 евро/МВтч, за да предлага своята енергия по 57-58 евро. Та нали това е смисълът на свободния пазар?
А държавата с едната ръка плаща емисиите на въглищните централи, а с другата ги прибира и се назлъндисва дали да развиваме ядрена енергетика, или не! Само че краят на въглищните централи вече се вижда, а с какво друго можем да ги заменим, освен с нова АЕЦ?
Приказките, че изграждането на двата хидроенергийни комплекса на река Дунав: Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Кълъраш, щели да ни решат проблемите, са доста пресилени. Да, нямаше да е лошо, ако вече ги имахме тези два хидроенергийни възела, още повече, че имаше и проекти, а дори и интерес от страна на Германия и Австрия да ги финансират, защото ще подобрят корабоплаването, но - нищо. През 1976 г. Държавният комитет за планиране на България беше изготвил списък за изграждането на 100 хидроенергийни обекта. Под №100 в него беше хидровъзелът „Цанков камък”, който вече е готов, а под №99 бяха двата комплекса на Дунав, но на тях още не им е дошло времето. Явно някои политици са решили да четат списъка от долу нагоре.
А сега, дори и да ги направим - те ще ни дадат около 600-650 МВт и ще работят около 4000 часа годишно. Това не решава енергийните ни проблеми като цяло, а инвестицията в тях ще е не по-малко от 10 милиарда, което ще рече, че за да се върнат, цената на тока от тях няма да е евтина.
