Вносът на работници задълбочи кадровия дефицит в България

Вносът на работници от трети страни в България е утроен след 2021 г., но въпреки това дефицитът на кадри е нараснал с над 25%. Така на практика страната ни се намира в социален парадокс – масовото наемане на чужденци не попълва липсите, а изтласква местните кадри и потиска модернизацията на икономиката. Това е посочено в доклад на Експертния клуб за икономика и политики (ЕКИП), в който се твърди, че няма реална нужда от внос на работници от трети.

Парадокс: повече внос, по-голям дефицит

Данни от доклада показва, че през 2021 г. в страната са внесени над 10 хил. работници от страни извън ЕС. До 2024 г. този брой достига около 36 хил., а през 2025 г. това число ще надхвърли 50 хил. души по прогнози на ЕКИП. В края на 2022 г. бизнесът е заявявал нужда от 205 хил. работници. Две години по-късно, въпреки засиления внос, недостигът вече се оценява на близо 262 хил.  души.

Докладът на ЕКИП посочва признаци за „заместваща трудова миграция“ – процес, при който евтината чуждестранна сила заема местата на местните млади и по-слабо образовани работници.

Между първото тримесечие на 2022 г. и началото на 2025 г. заетостта сред младежите (15 – 29 г.) е спаднала от 35.7 на 34%. Само за второто тримесечие на 2025 г. коефициентът на заетост при най-младите (15 – 24 г.) се е свил с 3.1 процентни пункта.

Най-сериозен е спадът на заети българи в секторите преработваща промишленост, строителство и хотелиерство/ресторантьорство. През второто тримесечие на 2025 г. общият спад на заетите в тези три сектора е над 62 хил. души – число, което почти съвпада с очаквания обем на вноса на чужденци за годината.

Според доклада, вносът на нископлатен труд е само палиативно решение, което влошава структурните проблеми. Устойчивото бъдеще на България зависи от активирането на вътрешния резерв и мащабни инвестиции в технологии, се посочва в доклада.

Наблюдаваме парадокс – вносът расте, а дефицитът на кадри се влошава, докато заетостта сред местните младежи спада. Това е сигнал, че политиците и бизнесът прибягват до по-лесното краткосрочно решение, но същевременно влошават проблема в дългосрочен план“, казва Георги Вулджев.

Неизползваният потенциал

Вместо да търси кадри в далечни страни, България разполага с огромен вътрешен ресурс, който остава „невидим“ за пазара, е констатацията на ЕКИП. В страната има над 1 млн. икономически неактивни лица в трудоспособна възраст. От тях над 85 хил. души заявяват изрично желание да започнат работа, което е съпоставимо с целия актуален внос на кадри.

Между 120 хил. и 150 хил. младежи в България нито работят, нито учат. Интегрирането им чрез дуално образование би решило значителна част от проблемите на бизнеса, смятат експертите.

Роботи срещу евтин труд

Една от най-критичните констатации в доклада е, че дефицитът на работна ръка е всъщност симптом на недостиг на капитал и технологии. България е сред последните четири страни в ЕС по инвестиции в основен капитал и на последно място по роботична плътност.

Лесният достъп до евтина работна ръка потиска мотивацията на бизнеса да инвестира в автоматизация, което в дългосрочен план обрича страната на ниска производителност и изоставащи заплати.

Докладът завършва с конкретни препоръки за реформи, които да преориентират икономиката към висока добавена стойност. Сваляне на лимита за чужденци до 10% за големи и до 25% за малки фирми, с изискване заплащането им да е поне 50% над средното за сектора, предлага ЕКИП.

И още: 100% приспадане на разходите за индустриални роботи от данъчната основа и ускорена амортизация за високи технологии, пълно освобождаване от данък върху доходите за период от 10 години за българи, които се завръщат да работят в родината (по модела на Полша, Италия и Гърция).