Водородната бомба – най-мощното и разрушително оръжие

Вижте историята на най-опустошителната бомба в света

Водородната бомба – най-мощното и разрушително оръжие
5464 ~ 2 мин. четене

Новината за тестваната от Северна Корея водородна бомба предизвика широк обществен отзвук. Водещи държави и институции осъдиха оръжения експеримент на Пхенян и го обявиха за заплаха за международния мир и сигурност. Но какво всъщност представлява водородната бомба и защо всички толкова се страхуват от нея?  

Термоядрената или водородна бомба е разработена след атомните бомби, с които САЩ бомбардираха японските градове Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война, и има много по-голяма разрушителна мощ.

Първата водородна бомба бе изпробвана от САЩ през ноември 1952 г. и имаше мощност от 10 мегатона - около 1000 пъти повече от атомната бомба, хвърлена над Хирошима 7 години по-рано. При тази бомба от нов тип се използват два тежки изотопа на водорода – деутерий и тритий, при сливането (синтеза) на които се получава хелий и се освобождава огромно количество енергия. Принципът на конвенционалното ядрено оръжие е друг – разцепване, а не сливане на атомни ядра с цел да се получи мощна експлозия, припомня БТА.

Водородната бомба използва малка атомна бомба, базирана на разпад на атомни ядра, като детонатор, за да се развие висока температура, необходима за начало на много по-мощната неконтролируема реакция на термоядрения синтез, която предизвиква същинската експлозия. Само година след САЩ и СССР извърши успешен опит с водородна бомба.

За нейни бащи се смятат съветските академици физици Игор Курчатов и Андрей Сахаров. А през 1961 г. Съветският съюз взривява над арктическия остров Новая земля водородна бомба с мощност 58 мегатона – най-мощната предизвикана от човека експлозия досега, станала известна като Цар-бомба. Тя е хиляди пъти по-мощна от бомбата над Хирошима. Спусната е с парашут от 10 500 м височина от самолет бомбардировач Ту-95-Б, специално конструиран за целта. Взривена е на 4000 м височина от повърхността на земята.

Огненото кълбо при взрива е било с радиус 4,6 км, като температурата в него достигнала 10 млн. градуса, а диаметърът на „атомната гъба” – 95 км. Радиусът на тоталното разрушение при такъв взрив надхвърля 200 км, а на десетки километри от епицентъра високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната върна от взривяването на Цар-бомба на Новая земля е обиколила земното кълбо 3 пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата е прекратила радиовръзките в продължение на 40 минути.

Заради ядрения полигон, съществуващ и до днес, остров Новая земля е закрита територия, достъп до която имат само руските военни. Обикновен човек не е виждал последиците от ядрените взривове там.

Подкрепи Economic.bg