Водородната мечта на ЕС засега е пo-скоро неосъществима

Европейският съюз е малко вероятно да изпълни целта си за вътрешно производство и внос на възобновяем водород, която сега е 2030 г. Това е становището на Европейската сметна палата (ECA), която призова за „проверка на реалността“ на целите, описвайки ги като „прекалено амбициозни“.

В доклада тя критикува усилията на Брюксел по въвеждане на водорода като чисто гориво въпреки предвиденото 18.8 млрд. евро финансиране.

Целите на ЕС се оказаха твърде амбициозни: въз основа на наличната информация от държавите членки и индустрията е малко вероятно ЕС да ги изпълни до 2030 г.“, се казва в доклада .

Комисията е определила прекалено амбициозни цели за производството и за вноса на водород от възобновяеми източници — по 10 милиона тона до 2030 г. Тези цели не се основават на солиден анализ, а на политическа воля. Освен това предприемането на първите действия за постигането им е било съпроводено от трудности. На първо място, различните амбиции на държавите членки невинаги са били съгласувани с тези цели. На второ място, при координирането на държавите членки и промишления сектор Комисията не е успяла да гарантира, че всички участници се движат в една и съща посока.

Стеф Блок, който е автор на доклада, каза пред Financial Times, че водородът е жизненоважен за амбициите на ЕС да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г., но целите „всъщност не се основават на наличния капацитет“.

Водородът се разглежда като ключов за декарбонизирането на енергоемки индустрии като секторите на стоманата и торовете.

Стотици хиляди хора изкарват прехраната си в тези индустрии и добре управляваният преход е от изключително значение“, добави Блок.

Брюксел отдавна е гласен в подкрепата си за зараждащата се зелена водородна индустрия, излагайки план през 2020 г. да има най-малко 6 GW възобновяеми водородни електролизатори, инсталирани в ЕС, и да произвежда около 1 милион тона зелен водород годишно до 2024 г.

Комисията си постави по-амбициозни цели през 2022 г. като част от стратегия за отказване на блока от руските изкопаеми горива след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна.

Те постановяват, че водородът трябва да идва от възобновяеми източници и изключва така наречения нисковъглероден водород, чието производство се захранва или от ядрена енергия, или от газ с улавяне на въглерод.

Но представители на индустрията многократно са казвали, че целите са непостижими и че секторът се нуждае от повече подкрепа.

Потреблението на възобновяем водород в Европа през 2023 г. е само 0.11 милиона тона, а Европа в момента разполага само с 324 MW зелени електролизатори, според Hydrogen Europe — далеч под целта на Комисията.

Докладът на ECA установи, че общото финансиране от ЕС за проекти, свързани с водорода, между 2021 г. и 2027 г. е достигнало 18.8 милиарда евро.

Но от 24-те държави-членки, които са представили планове за това как ще декарбонизират своите икономики, за да постигнат целите на ЕС, само Германия си е поставила цел за внос на водород. Нито една от страните не е поставила конкретни цели за производството на водород в своите национални стратегии.

Парите са разпръснати между няколко програми, което затруднява предприятията да определят какъв вид финансиране е най-подходящ за определен проект, се казва в доклада. Основната част от финансирането от ЕС се използва от държавите членки със значителен дял трудни за декарбонизиране промишлени отрасли, които също са в по-напреднал етап от планирането на проектите — Германия, Испания, Франция и Нидерландия.

Все още няма гаранция обаче, че потенциалът на ЕС за производство на водород може да бъде напълно оползотворен, нито че публичното финансиране ще позволи на ЕС да транспортира зеления водород на цялата си територия — от държави с добър производствен потенциал до такива с голямо промишлено търсене.

Комисията каза, че „отбелязва критичната оценка на ECA на амбициозните цели“, добавяйки:

Сега трябва да ускорим внедряването и навлизането на възобновяем и нисковъглероден водород в Европа и да доразвием този нововъзникващ пазар.“