Войната с Иран удвои цената на природния газ за Европа

Цените на газа продължиха да се покачват с главоломно темпо в Европа във вторник. Ударите на САЩ и Израел срещу Иран продължават да разтърсват световните енергийни пазари и възродиха опасенията от продължителен шок, пише Euronews.

Това предизвика незабавни страхове от намалена наличност на втечнен природен газ (LNG) за Европа, което доведе до вълна от покупки на спот пазарите и повишени рискови премии“, заяви Юсеф М. Алшамари, президент на London College of Energy Economics, пред Euronews Business.

Европейският бенчмарк за природен газ – нидерландският договор TTF – се повиши до над 60 евро за мегаватчас (MWh) около 12:30 ч. централноевропейско време във вторник, което е удвояване на цената спрямо нивата от малко над 30 евро в края на миналата седмица.

Ситуацията остава изключително динамична, като пазарите калкулират значителна несигурност“, допълни Алшамари, подчертавайки, че LNG потоците от Катар, корабоплаването през Ормузкия проток и дипломатическите усилия могат съществено да повлияят на цените.

Перспективите пред Европа

За Европа ключовият въпрос е как евентуален нов енергиен шок би се отразил на и без това крехкото икономическо възстановяване и на системата за доставки, която остава по-уязвима към сътресения в сравнение с периода преди 2022 г.

Континентът постепенно излезе от кризата, предизвикана от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, като значително намали зависимостта си от руския тръбопроводен газ и го замени с LNG, доставян по море.

Тази промяна помогна за стабилизиране на доставките, но означава и че Европа е по-зависима от глобалните морски маршрути, спот товари и вносни терминали – всички те могат бързо да се окажат под натиск при геополитическа ескалация.

Катар е ключова част от този микс, осигурявайки приблизително 12 – 14% от вноса на LNG в Европа, което кара търговците внимателно да следят Персийския залив и неговите тесни морски проходи за сигнали за евентуално ограничаване на потоците.

Европа е много по-малко зависима от петрола и LNG от Персийския залив в сравнение с Китай, Индия, Япония или Южна Корея, но не е изолирана“, се посочва в доклад на брюкселския мозъчен тръст Bruegel.

Всяко блокиране на Ормузкия проток може да предизвика незабавен скок на цените на световните пазари на петрол и LNG, което да засегне Европа, независимо от сравнително ограничените ѝ директни вносни обеми от региона, тъй като Блокът се конкурира с азиатските купувачи за гъвкави товари на спот пазара.

Анализаторите предупреждават, че по-високите цени биха дошли в момент, когато Европа започва 2026 г. с по-ниски нива на газовите запаси в сравнение с последните години.

Газохранилищата в ЕС са запълнени на около 30%, под нивото от миналата година. В края на февруари запасите на Германия бяха около 21.6%, докато Франция също е в диапазона от малко над 20%.

Алшамари посочи, че значително увеличение на крайните цени за потребителите не може да бъде изключено, в зависимост от „продължителността и тежестта на евентуалните ограничения в доставките“.

Ако настоящите смущения продължат седмици или месеци, може да станем свидетели на осезаемо прехвърляне на разходите към сметките за енергия на домакинствата“, каза той.

Въпреки това много домакинства и малки предприятия са на фиксирани или регулирани тарифи, които се актуализират със закъснение, което означава, че евентуален ценови шок вероятно ще се материализира през следващите месеци, а не незабавно.

Той предупреди, че устойчиво задържане на цените над 50 – 60 евро за MWh може да доведе до осезаемо увеличение на сметките за електроенергия и отопление, особено ако бъде съчетано с късна студена вълна или нов натиск за попълване на запасите преди следващата зима.

Кой е най-уязвим?

Продължителен период на високи цени би оказал сериозен натиск върху енергоемките индустрии, като химическата, производството на торове, стоманодобива, стъкларската и хартиената промишленост.

Страни като Германия, Италия и Нидерландия могат да видят допълнително влошаване на конкурентоспособността си, което потенциално да доведе до съкращаване на производството или затваряне на предприятия, посочи Алшамари.

Домакинствата с по-ниски доходи, особено в Централна и Източна Европа – включително Полша, Чехия и Унгария – както и в южни държави като Италия и Испания, също могат да се окажат уязвими поради по-високата зависимост от газа за отопление и готвене и по-ниската енергийна ефективност на жилищния фонд.

Малките и средни предприятия в цяла Европа може да изпитат затруднения, тъй като не разполагат с възможностите за хеджиране и с пазарната сила на по-големите корпорации.

В заключение Алшамари отбеляза, че правителствата може отново да бъдат принудени да обмислят целенасочени мерки за подкрепа, за да защитят уязвимите потребители.