Войната в Украйна спъва зелените амбиции на Европа – къде и как

Шест месеца след нахлуването на Русия в Украйна въздействието на санкциите и политическите вълнения доведоха до разхлабване на ангажиментите по отношение на климата от някои европейски държави.

Тъй като тази зима доставките на газ са под съмнение, бяха направени опити за укрепване на енергийната сигурност на блока. Нивата на реките и резервоарите също са ниски поради широко разпространената суша, която засяга производството на водноелектрическа и ядрена енергия. Всичко това оказва още по-голям натиск върху вече обтегнатата система, пише Euronews.

Като част от тази борба някои ангажименти, свързани с климата, сякаш остават встрани. Въглищните електроцентрали възобновяват дейността си, горите се изсичат за дърва за огрев и се изграждат нови тръбопроводи, за да се предотврати спирането на тока тази зима.

Въпреки че всъщност малко политики са отменени, а повечето мерки са временни и целят преодоляване на кризата, ситуацията може да изложи на опасност ангажимента на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.

Австрия

С нарастващото си потребление на въглища Австрия обсъжда опцията за рестартиране на изведените от експлоатация електроцентрали, с което да опита да бори енергийната криза. Преди това руският газ бе основен източник на енергия за страната, но с времето тя все пак постигна известен напредък – ако преди попълваше с него 80% от нуждите си, сега той ѝ е необходим за 50% от тях. 

Тази седмица правителството не успя да постигне необходимото мнозинство в парламента, за да отмени постепенното спиране на въглищата. Засега това означава, че тези захранвани с изкопаеми горива централи, ще останат затворени.

Белгия

Белгия има отдавнашни планове за постепенно премахване на ядрената енергия. През март обаче страната реши да удължи живота на своите две останали централи с 10 години.

През 2020 г., след година на неубедителни избори, Зелената партия в Белгия се присъедини към седморна коалиция с условието страната да излезе от ядрената енергия до 2025 г. Но тъй като инвазията в Украйна на 24 февруари предизвика скок в цените на енергията, партията се съгласи на удължаване на крайния срок.

Чехия

Въглищата са единственият енергиен ресурс в Чехия. През януари тази година страната се ангажира да се откаже от това изкопаемо гориво до 2023 г.

През юни обаче плановете за спиране на въгледобива в един от ключовите чешки региони бяха отменени. По това време министърът на финансите Збинек Станджура каза, че държавната компания ODK ще разшири минната си дейност в североизточната част на Чехия поне до края на следващата година. Първоначално операциите там трябваше да приключат през 2022 г., но Странджура посочи, че търсенето сега е твърде голямо, за да може това да се случи.

Франция

Франция е относително енергийно независима благодарение на своята мрежа от атомни електроцентрали, въпреки че скорошната суша повлия на производството от тези източници.

Войната в Украйна обаче удари нейните ангажименти по отношение опазването на околната среда по различни начини. Глобалната продоволствена криза, предизвикана от инвазията, потисна призивите за по-строги разпоредби за внос на храни. Целта бе производителите от трети страни да се съобразяват с екологичните стандарти на блока. Идеята бе подкрепена от френската селскостопанска индустрия и еколозите, които са притеснени от евтината храна с по-ниско качество, които подбиват европейските. 

Това е здрав разум. Това е начин нашите собствени ограничения да бъдат отразени обратно към нас от хората, с които търгуваме“, каза президентът Еманюел Макрон по повод предложението.

Но сега ЕС се фокусира върху премахването на бариерите пред вноса на храни вместо да ги укрепва. През март задвижването на предложението бе спряно, след като изпадна от дневния ред на среща на земеделските министри на ЕС. И не изглежда вероятно да се върне скоро.

Германия

Германия е една от най-засегнатите страни от енергийната криза. В миналото тя разчиташе силно на газ от Русия – особено за отопление на домакинствата.

Руската държавна компания „Газпром“ обяви миналата седмица, че спира подаването на газ по тръбопровода „Северен поток“ за три дни от 31 август. От дружеството твърдят, че това се дължи на изисквания за поддръжка, но решението идва след 10-дневно спиране миналия месец, което засили опасенията относно енергийните доставки тази зима.

Тъй като заплахата от намаляващи доставки на газ нараства, Германия започна да търси други източници на енергия. Ядрената такава е една от възможностите и канцлерът Олаф Шолц предположи, че страната може да удължи живота на три атомни централи. Те трябваше да бъдат изведени от експлоатация като част от плана на Германия за постепенното премахване на ядрената енергия в споразумение, направено след катастрофата във Фукушима през 2011 г.

Страната също имаше планове да се откаже от въглищата до 2038 г. Две захранвани с въглища централи обаче бяха активирани повторно, за да спестят от руските газови доставки за зимата. Очаква се те да стабилизират електрическата мрежа. Има и такива са в готовност за потенциално рестартиране през следващите седмици.

Заслужава да се отбележи обаче, че страната прави опити да намали потреблението на енергия. Действия като изключване на прожекторите на обществените паметници, спирането на топлата вода в общинските центрове за отдих и плувните басейни и възстановяването на фонтаните също са част от плана за пестене на газ през зимата.

Гърция

Гърция засилва дейността си по добив на въглища през следващите две години като „временна“ мярка за намаляване на зависимостта от газ“, каза премиерът Кириакос Мицотакис през април.

Въпреки че е основният местен енергиен източник в страната, въглищата представляват само малка част от производството на енергия. Гърция има планове да се откаже напълно от горивото до 2028 г. Всички настоящи въглищни централи в страната, с изключение на една, трябваше да бъдат затворени до 2023 г., а нова по-ефективна централа, която трябваше да отвори врати тази година, щеше да премине към по-чисто гориво до 2025 г.

Сега е по-вероятно централата в Северна Гърция да използва въглища за по-дълго време и животът на по-старите електроцентрали да бъде удължен.

Унгария

Унгария разхлаби правилата за дърводобив в опит да компенсира ефекта от нарастващите сметки за енергия. Правителството казва, че с по-облекчени правила може да произвежда 3.5 млн. кубични метра дърва за огрев годишно, за да отговори на нарастващото търсене.

Нуждата от дърва за огрев отчасти се дължи на ограничаването на политиката на президента Виктор Орбан за субсидиране на сметките за комунални услуги на домакинствата. Правителството отмени някои промени след протести и петиция на WWF с повече от 100 хил. подписа, призоваващи го да отмени своя указ за „унищожаването на горите“. Природните резервати вече са освободени от регламента.

Полша

Полша е сред най-зависимите от въглищата страни. През 2021 г. те представляват 41% от потреблението на въглища в ЕС, според Евростат.

Страната има планове да се откаже постепенно от въглищата до 2049 г. – много след целевата дата на ЕС от 2030 г. Сега полското министерство на климата одобри еднократно плащане от 630 евро за домакинства, които разчитат на въглища като основен източник на отопление.

По-голямата част от въглищата, използвани от Полша доскоро, бяха внесени от Русия. Тъй като доставките намаляват, търсенето се увеличава и цените се повишават. Някои смятат, че разглеждането на възобновяемата енергия като алтернатива би било по-дългосрочно решение.

Слънчевата и вятърната енергия отбелязаха огромен растеж в страната. Възобновяемите енергийни източници са допринесли с рекорден дял от електроенергията на Полша тази година. Като цяло приносът на източници, като слънцето и вятъра, е нараснал от едва 6.9% през 2010 г. до 16.9% миналата година.

Нидерландия

Като част от фазата на „ранно предупреждение“ в своя план за енергийната криза, Нидерландия премахна тавана за енергията, произведена от въглищни електроцентрали.

Около 15% от газа в страната преди това е бил внасян от Русия. Сега Нидерландия внася втечнен природен газ (LNG) от другаде и намалява количеството, което консумира. Това обаче все още може да не е достатъчно, за да компенсира недостига тази зима.

В опита си да спести 2 млрд. кубични метра газ годишно страната премахна тавана за количеството енергия, което може да се произвежда с помощта на въглища. Производството е ограничено до 35% от капацитета на въглищните централи, за да се намалят въглеродните емисии.

Страната казва, че все още е уверена, че може да постигне целите си за климата до 2030 г. въпреки увеличеното използване на въглища.