Войната в Украйна застрашава амбициозните климатични цели на Европа

Миналото лято ЕС представи „Подготвени за цел 55“, радикален план за отдалечаване от енергията на въглеродна основа, който предвижда мащабни съкращения на емисиите парникови газове и достигане на нетна нула до средата на века. Но инвазията на Русия в Украйна принуди няколко страни да се отдръпнат от декарбонизацията, поне в краткосрочен план, за да компенсират съкращенията в доставките на гориво от Москва, предава Bloomberg.

Откакто руските войски пресякоха украинската граница на 24 февруари, страните в Европа започнаха да изгарят повече въглища, да планират нови терминали за втечнен природен газ и да разширяват обхвата на регионалната мрежа от газопроводи.

Разбирам, че някои правителства трябва да вземат трудни решения, за да гарантират енергийни доставки за своите граждани. Настоящите цени на енергийните пазари са болезнени за всички ни", каза Фатих Бирол, изпълнителен директор в Международната агенция по енергетика (МАЕ), която миналата година призова за прекратяване на новите проекти за нефт и газ.

Планът за климата, обявен на 14 юли 2021 г. от ЕК, предложи по-строго прилагане на съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии, по-широко използване на възобновяеми енергийни източници и внедряване на различни видове транспорт с ниски емисии. Освен това в плана заляга намаляване на нетните емисии на парниковите газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г.

Войната в Украйна подчерта степента, в която тези амбиции се уповаваха на газа от Русия, за да може в домовете в Европа да не липсва осветление и фабриките да работят спокойно. И всичко това, докато ЕС изплаща стотици милиарди евро в планирани инвестиции във възобновяеми енергийни източници, електрически автомобили и технологии за намаляване на емисиите от тежката промишленост.

Регионът разчита на Русия за около 40% от своя газ и една трета от нефта си. С намаляването на доставките на гориво от Москва, ЕС започна да подкрепя инвестициите в инфраструктура за производството на втечнен природен газ (LNG) и съоръжения за вноса му в региона. И все по-ясно личи, че по-големи количества въглища ще служат като значително подкрепление през студените месеци, което доскоро се разглеждаше като ненужно и опасно. От февруари въглеродните емисии от въглища са скочили с повече от 6% от нивата от 2019 г., според компанията за анализ на данни Kayrros SAS.

Тази година Русия значително намали доставките на синьо гориво през големите газопроводи, като износът на моменти спадна до по-малко от една трета от своя връх през март, съобщава МАЕ. Въпреки следпандемичното отвръщане на търсенето, използването на газ в Европа през 2021 г. е ударило най-високото си ниво за десетилетие, твърдят британски анализатори от BP PLC.

Все по-обозрим става проблемът със зависимостта. Предстоят от 5 до 10 годишни усилия, за да го решим", заяви Мартин Брадли, ръководител на европейските инфраструктурни инвестиции за управление на активи в Macquarie.

Кризата подтикна Германия да забави затварянето на редица въглищни и нефтени електроцентрали, които заедно възлизат на около 10 гигавата инсталиран капацитет за производство. Това ще увеличи въглеродните емисии в енергийния сектор с 20% през следващата година и със 17% през 2024 г., казват от ICIS.

Според данни на BloombergNEF, това ще увеличи шанса най-голямата икономика в Европа да започне да изостава от целите си в областта на климата за 2030 г. Правителството в Нидерландия отново открехна вратата за използването на изкопаеми горива, Австрия нареди на контролираната от държавата си помощна програма да съживи затворена въглищна електроцентрала, а Франция подготвя завод за въглища като резерва за зимата.

Електроцентралите, захранвани с въглища, се отварят наново, за да отговорят на краткосрочните енергийни нужди в европейските страни. Тези решения, обаче, ще рефлектират върху целите за климата", каза Питър Вис, експерт по политиката в областта на климата в ЕК.

Много страни инвестират и в терминали за внос на LNG като алтернатива на руския газ, доставен чрез мрежата от тръбопроводи, обхващащи Европа. Докато обикновено газът се счита за по-чист от въглищата, някои природозащитници се противопоставят на изграждането на нови съоръжения и тръбопроводи, за да ги свържат със съществуващите мрежи. Това е така, защото инфраструктурата ще продължи да се изгражда десетилетия, а газовите кладенци и тръбопроводи, са известни с изтичането на метан, който е по-увреждащ парников газ от въглеродния диоксид. 20-те проекта за LNG биха били в състояние да осигурят 120 млрд. кубически метра от горивото годишно, или около 80% от обема, който Русия доставя през 2021 г., според данни на FTI Consulting.

Подпомогнатите от държавата инвестиционни банки, които бяха приоритизирали вятърната и слънчевата енергия, сигнализираха за подновена готовност да се върнат към проектите за въглеродни горива. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) казва, че ще разгледа финансирането на съоръженията за съхранение на газ или инфраструктурата за втечнен природен газ, като алтернативи на въглищата и нефта. И Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), след като се задължи да спре да подкрепя проектите за изкопаеми горива, ще обмисли финансирането на терминали за внос на LNG.

Трябва да бъдем по-гъвкави, но винаги при условие, че финансираме инфраструктура, която също може да получава, разпространява и използва водород”, каза председателят на ЕИБ Вернер Хойер пред репортерите във Франкфурт на 20 юни.

Новините не са съвсем лоши, тъй като войната е довела до скок в инвестициите във вятърни турбини, соларни ферми и съоръжения за улавяне и съхранение на въглерод. ЕС е наясно с това, че има ограничено количество въглерод, което може да си позволи да изхвърли в атмосферата през това десетилетие и все още има шанс да изпълни климатичните си цели.

Блокът се стреми за двоен слънчев капацитет - 320GW до 2025 г. и да постигне 600GW до края на десетилетието. Това би направило Европа най-големия източник на електроенергия от слънцето, докато днес дори не е в топ пет. А Германия, Дания, Белгия и Нидерландия през май обявиха план за изграждане на вятърни паркове в Северно море на стойност 150 млрд. долара, които биха осигурили достатъчно мощност за 230 млн. домакинства. За да се осъществи всичко това, ЕС определи насоки за ускоряване на разрешителните за нови проекти.

"Винаги е рисковано да се допускат по-високи емисии, но ако това е съчетано с фокус върху внедряването на вятърна и слънчева енергия, вероятно ще имаме по-бърз енергиен преход. Това е рискована стратегия, би било добре да имаме други възможности, но нямаме", заключи Чарлз Мур, изследовател в Ember.