Връща се интересът на чуждите инвеститори към българската борса

За състоянието на БФБ, предизвикателствата и новите инвестиции Еconomic.bg разговаря с Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ-София

Г-н Такев, как оценявате излизането на „Сирма Груп Холдинг” и „Нео Лондон Капитал” на борсата? Ще постигнат ли те очакваното раздвижване на пазара?

За „Нео Лондон Капитал” все още е рано да се правят заключения, тъй като публичното предлагане все още е в ход. Специално за „Сирма Груп Холдинг”, обаче, считам, че дружеството има потенциала да се превърне в чудесен пример за това как бизнес стратегията може да бъде подкрепена от възможностите, които капиталовия пазар предоставя. Обръщане на тенденции надали е по силите само на една компания, но ако примерът ѝ бъде последван от други, които за момента са чувствали несигурност, то това неминуемо ще доведе до промяна в сантимента на инвеститорите. Освен това, „Сирма Груп Холдинг” оперира в изключително бързоразвиваща се индустрия, която по мнението на мнозина има потенциал да се окаже с особена важност за икономиката на страната, ако продължи темповете на развитието си.

Можем ли да очакваме и има ли индикации скоро други компании да последват примера им?

Искрено се надявам положителният пример да бъде последван и той да убеди тези песимисти, които считат, че пазарът не може да осигури адекватно финансиране. Това категорично не е така. Истината е, че от много време насам има сериозен превес на търсенето на качествени инвестиции пред предлагането им, т.е. проблемът не е в липсата на инвестируеми средства. С други думи, всяка компания с устойчив бизнес модел и адекватни виждания на мениджмънта за неговите перспективи може да разчита на инвеститорското доверие при набирането на нов капитал.

Беше прието, че БФБ ще начислява такси при IPO-та само ако те бъдат успешни. Предвиждат ли се други мерки за улесняване и привличане на инвеститори?

Да, БФБ ще събира единствено минималната такса при заявяване на интерес при IPO-та през борсата, така че да може да покрие своите операционни разходи, а променливата част, която създава несигурност у инвеститорите при публични предлагания през борсата, ще бъде начислявана само при успех. Така няма да се стига до ситуации, в които на един институционален инвеститор при записване на акции за 1 млн. лв. например, ще му се наложи да плати пълния размер на разходите без да има никаква сигурност, че IPO-то ще е успешно и ще си получи записаните акции. Тук обаче апелираме към всички колеги да се присъединят към тази практика, независимо че публичните предлагания през пазара са като цяло по-редки, тъй като разходите към борсата са само една малка част от разходите, които инвеститорите плащат.

Според Вас как можем да върнем доверието на чуждестранните инвеститори у нас? Какви компании биха привлекли вниманието им?

Вече има индикации, че интересът на чуждестранните инвеститори към целия регион се завръща, макар и за момента това да става бавно. То все още не се е материализирало в конкретни сделки и това е видно от обемите на вторичния пазар. Тази група инвеститори обаче са особено чувствителни по отношение на всички въпроси, свързани с корпоративното управление на дружествата, в които инвестират. Ето защо, ако трябва да разчитаме на тях в дългосрочен план, то трябва да сме в състояние да им предложим наистина качество.

Дълги години въпросите на корпоративното управление се пренебрегваха от почти всички пазарни участници, а това даде възможност да избуят много непазарни практики, които винаги бяха не само в ущърб на акционерите на конкретната компания, но се пренесоха върху целия капиталов пазар. От всички ни зависи повече такива практики да не се допускат, а да се стремим да предложим качество на продуктите, в които искаме да бъде инвестирано.

До къде стигна процесът с приватизацията на БФБ? Според Вас кога можем да очакваме това да се случи и би ли допринесло то за развитието на капиталовия пазар?

Винаги от БФБ сме били на мнение, че приватизацията на държавния дял в компанията от стратегически инвеститор с опит в оперирането на подобна структура следва да се извърши максимално скоро и тя е в интерес на всички пазарни участници. Доколкото ми е известно, извършената оценка и правният анализ от страна на оценителите, избрани от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол през м.май, вече би трябвало да са в самата агенция. От нея единствено зависи кога ще бъде стартирана същинската процедура за приватизация.

Виждате ли трудности от страна на държавните регулатори по отношение на сделките, осъществявани на БФБ? Трябва ли да се намали регулацията на капиталовия пазар у нас?

Считаме, че по линия на Европейския съюз в целия финансов сектор и в частност на капиталовите пазари се създаде толкова много нормативна уредба, че и самите законотворци вече изпитват трудности да отчетат какво регулират. Това беше естествена реакция, насочена към елиминирането в зародиш на потенциални нови финансови кризи, но създаде огромна диспропорция между бизнес и регулация. В случая това се отнася в много по-голяма степен за страни като България, тъй като задълженията са за всички в Европейския съюз, независимо от размера им, но възможностите те да бъдат изпълнение са далеч по-малки от малките държави.

За намаляване на регулациите не може да става дума, но това, което Европейският съюз трябва да направи, е значително да намали темповете на разширяване на обхвата им, както и това да става съобразно размера на бизнеса в отделните страни членки.

Защо финансирането от капиталовия пазар остава непредпочитан източник на финансиране?

В целия Европейски съюз финансирането през капиталовия пазар е като цяло слабо застъпено спрямо банковото финансиране. С други думи, това далеч не е някаква местна особеност. Ето защо Европейската комисия в началото на тази година предприе конкретни стъпки за цялостното активизиране на капиталовите пазари в посока подобрени възможности за финансиране на бизнеса, станали известни като концепция за създаването на Съюз на капиталовите пазари. В нея Комисията идентифицира всички по-значими пречки, които в някаква степен намаляват ефективността на капиталовите пазари при набирането на капитал, като за някои се предлагат и малко по-конкретни мерки. Като пример тук мога да дам предлагани мерки за облекчаване на инфраструктурните инвестиции, на изискванията към проспектите за публично предлагане, за насърчаване на процеса на надеждна и разбираема секюритизация и пр. Разбира се, по наше мнение в документа имаше и чисто погрешни заключения, за което ние предоставихме становището си в последвалата консултация.  Също така, на общоевропейско ниво концепцията като цяло беше възприета положително, тъй като беше индикативна за намеренията на Комисията да предприеме нещо, но съществуваха и критични мнения. За мен това произтичаше най-вече от факта, че поради твърде общия характер на проекта в началото, всеки виждаше в него различни неща. В крайна сметка аз вярвам, че последващите стъпки, които бяха предприети, ще дадат много повече яснота, а конкретните действия ще се свеждат единствено до облекчаване на определени режими, а не на повече регулации.

Наскоро излезе доклад, резултатите от който посочват, че 65% от българите са финансово неграмотни? Как би могла да се подобри тя според Вас и БФБ прави ли стъпки в тази насока?

Въпросът за качественото финансово образование е един от нашите най-сериозни дългосрочни приоритети. Мога да заявя, че сме една от институциите с най-голяма ангажираност в сферата, макар професионалната ни насоченост да обуславя по-различни действия спрямо общата финансова грамотност, която визира изследването. Управляваме множество инициативи, както самостоятелно, така и в партньорство с други институции и неправителствени организации. През постоянната ни стажантската програма през годините са минали над 100 души, които са добили знания и впечатления от първа ръка относно спецификите на нашата работа. В момента имаме амбиции, респективно анализираме възможностите да се включим в много мащабен проект с регионална насоченост и покритие. И следва да отбележа, че искрено се радвам, че много наши колеги също са идентифицирали натрупалите се с годините проблеми в образователната система, като са насочили голяма част от своята енергия и време в подобряването както на  професионалната финансова подготовка на заетите в сферата специалисти, така и на общото ниво на финансова грамотност на всички, интересуващи се от капиталови пазари.