„Време е да се появим на ICT картата на света“: Какво да (не) прави държавата?

Софтуерната индустрия в България продължава да расте бурно и още по-важно – устойчиво, като пандемията само подчерта огромното ѝ значение за останалите сектори на икономиката. Липсата на квалифицирани кадри остава основният ограничителен фактор за развитието ѝ, но за първи път компаниите виждат значителен риск в лицето на държава и в частност – данъчно-осигурителната политика. Това стана ясно по време на дискусията „Софтуерният сектор – двигател на икономическия растеж”, организирана от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

За първи път най-значимият фактор, който може да е риск за развитието на индустрията, се оказва държавната политика и в частност – дискусиите, които вървят около данъчно-осигурителната политика“, посочи Филип Мутафис, член на Управителния съвет на БАСКОМ.

По-конкретно той визира очакваното вдигане на максималния осигурителен доход (МОД) от 3000 на 3400 лв. от 1 април. Заложеното повишение във все още нефинализирания Бюджет 2022 стана повод за прехвърчане на искри по оста бизнес – държава. Вицепремиерът Асен Василев смята, че мярката е шанс да се излезе от модела "ишлеме конкуренция" и да се завие решително към продуктите с висока добавена стойност.

Частният сектор пък настоява, че е излязъл от low-cost образа си и привлича чуждите компании с уменията си да решава проблеми. Подчертавайки собствената си прозрачност – внасянето на данъци и осигуровки върху реалните и то високи доходи на служителите – от IT фирмите разкритикуваха новата власт, най-вече заради липсата на диалог и предвидимост. Чуха се изказвания, че с действията си тя следва маниера на предшествениците си.

Успехът на софтуерната индустрия се прехвърля към всички. Ние работим на светло, изцяло експортно ориентирано. И сме пример как трябва да изглежда всеки един сектор. Това ни кара да се чувстваме горди, но и да изискваме“, коментира председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров.

„Платените през 2020 г. осигуровки от реалния бизнес са с 90 млн. лв. по-малко, докато тези от цялата ICT индустрия нараснаха с 55 млн. лв.“, посочи Людмил Стойчев от изследователската компания Panoff, Stoychev & Co. „Разбирате кой вдига нагоре всичките тези пари, които трябва да дойдат под някаква форма.“

Последният БАСКОМ барометър показва, че през 2020 г. софтуерната индустрия е внесла 870 млн. лв. в хазната под формата на данъци и осигуровки. През 2021 г. те ще са 1.04 млрд. лв. Изчисленията показват, че едно работно място генерира над 21 300 лв. данъчни приходи, което е приблизително около 2.6 пъти повече от средното за страната. Междувременно наетите в бранша представляват едва 1.89% от работната сила в България и въпреки това осигуряват 4.3% от постъпленията в НОИ и НЗОК.

Един служител в ICT сектора генерира доход за минимум 5 пенсии средногодишно, т.е. тежестта върху заетите в индустрията се увеличава не само по отношение на преките данъци, но и заради косвените.

Защото обемът на възнагражденията нарасна в огромни числа и се влива в българската икономика под формата на частно потребление. Това нещо допълнително генерира данъци.“

Според Стойчев е много важно политическите решения да бъдат подплатени с информация за това. 

Подем по време на криза

Дори през шоковата 2020 г., когато почти всички други сектори и показатели потънаха, софтуерната индустрия в България нарасна с 15%. Очаквания за 2021 г. са за скок на приходите с над 20% до почти 5.5 млрд. лв., а прогнозата за 2025 г. е за оборот от над 10 млрд. лв.

Приходите на софтуерната индустрия продължават да изпреварват ръста на икономиката и днес делът ѝ спрямо БВП на страната се изчислява на около 4.3%. През 2025 г. се очаква той да надхвърли 7 на сто. Основен принос за ръста имат компаниите, работещи предимно за външни пазари – над 80% от приходите са от износ. След три години експортът би трябвало да надскочи 8 млрд. лв., показват прогнозите на БАСКОМ.

Числата не са изненадващи, тъй като такива са тенденциите по цял свят. Дигитализацията е в ход отдавна, а здравната криза ѝ даде още по-голям и широк тласък. „Това захрани нашата индустрия с още по-голям ръст“, отбеляза Доброслав Димитров.

Вече може да сме сравними със земеделския, туристическия и доста от другите сектори, които се дават като пример. Ние с нашите 50 хил. души много скоро ще ги задминем, тъй като с ръста ни на годишна база няма как това да не се случи.“

Проблемът с кадрите остава най-голямата бариера. Към 2020 г. заетите в сектора са над 40 800, а през 2021 г. новите работи места са около 5.5 хиляди. През 2025 г. новоразкритите ще са повече от 32 000. Гладът за кадри е остър и от бранша правят необходимото, за да го задоволят, като инвестират в обучението на такива. Съвместните дейности с образователните институции обаче костват години. Единственият шанс за утоляването на спешните нужди е чрез внос на специалисти от чужбина и донякъде с връщането на българи у нас.

Фирмите виждат добри възможности в привличането на кадри от страни като Украйна, Грузия и Беларус. Като цяло източните държави имат сходен манталитет и култура с нашите, затова и намирането на хора от там изглежда по-лесно. Пътят на логиката обаче е пресечен от недобре обмислените процедури около издаването на т.н. сини карти (бел.ред. – работната виза, чрез която граждани на страни извън ЕС могат да дойдат да работят у нас). Недоразумение е например невъзможността семейството на наетия да се ползва от социални, здравни и образователни услуги, поради което техният престой в България остава нерегламентиран.

В администрацията има ясната нагласа това да се случи“, каза министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по повод възможностите за по-лесно привличане на кадри от изброените страни.

Той увери, че властта е готова за „редовен и напоителен диалог с браншовите организации.“ 

Какво още може да направи държавата

Като цяло новото управление дойде на власт с амбицията да преобърне икономиката на страната в посока иновации и висока добавена стойност. С тази мисия се е нагърбило и ведомството на Даниел Лорер. Самият той, освен готовност за диалог, днес подчерта и наличния финансов ресурс по линия на ЕС – оперативни програми и Плана за възстановяване и устойчивост.

Бързи пари около дигитализация се задават.“

Според икономиста Людмил Стойчев дяловите инвестиции от 146 млн. лв. обаче са по-скоро малко – макар и увеличението им да не зависи от еднолични решения. Той обаче отвори друга тема за размисъл, а именно опцията държавата да инвестира директно в компании.

Защо българската държава да няма дялове в компании?“

Стойчев посочи, че арабските страни го правят и това дава добри резултати. Ако държавата инвестира днес в технологични компании, които по всичко личи ще продължават да растат, то в бъдеще ще може да продаде дела си и да спечели от поскъпването на пазарната му стойност.

В този контекст стана дума и за „еднорозите“ – стартъпи с пазарна оценка над 1 млрд. долара, каквито се задават няколко с български корени. Фокусът на новата власт е именно в тази посока, а надеждата е, че с тяхна помощ икономиката ще се трансформира по-бързо.

Крайно време е България да се появи на ICT картата на света“, заключи Стойчев.