Време е за удължителен закон с реформи

Правителството падна. Нов бюджет няма да има. Това са накратко новините от тази седмица. България поставя рекорд не само по брой избори за кратък период от време, но и по поредица от години, в които влиза без приет бюджет. Припомняме: страната влезе в 2022, 2023 и 2025 г. без гласуван бюджет, тоест в три от последните четири години. Сега отиваме на вариант четири от пет. По същество политическата нестабилност от последните години се манифестира в невъзможност да се намери рамка за държавните финанси, или по-скоро –рамка, която мнозинство политически формации да иска да изпълнява и да поеме политическата отговорност за това.

Вече имаме опит с приемането на удължителни закони в края на годината. Това трябва да е основната работа на парламента в следващите дни, така че началото на 2026 г. да е сравнително спокойно (в чисто фискален план). Важно е обаче удължителният закон да включи някои специфични текстове, част от които намериха място във втория „възможен“ бюджет преди да се стигне до оставката на правителството. Тази година е важно удължителният закон  непросто да гарантира плавното функциониране на държавата, а да сложи определени рамки и лимити, които да гарантират и фискалната стабилност.

В случая говорим например за текстовете за отмяна (или замразяване) на автоматичните правила за възнагражденията в публичния сектор. Ако просто удължим текущата рамка, това не означава, че всичко остава като през 2025 г. – всъщност ведомствата с автоматични правила ще получат голям бонус (в допълнение на свръх покачването на заплатите през тази година), а други сфери ще останат пренебрегнати; почти сигурно е, че това ще създаде обществен и политически натиск към бъдещия редовен бюджет това да бъде „наваксано“. Това е рецепта за 1) поредна несправедливост в обществената сфера и 2) нов рекорд в разходите за персонал на държавата. Затова е важно удължителният закон да премахне (или замрази) автоматизмите и да заложи хоризонтално и задължително консервативно правило за всички.

Протестите тръгнаха от темата за бюджета. Всички последвали дискусии, в т.ч. срещите на работодателите и синдикатите, показаха, че има нужда от промяна на траекторията на държавните финанси. В условията на удължителен закон това означава не просто удължаване на разходите, а приемане на допълнителни правила и лимити, които гарантират, че бюджетът няма да излезе от релси. Протестът, освен всичко друго, поиска и някаква почтеност в държавните финанси (без касички и привилегировани групи).

Допълнение: Какво се случва, ако няма удължителен закон?

Важно е да припомним какво точно гласят основните текстове, които регламентират удължителното действие на бюджета. Това са основно текстове в Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване. Тук може да видите кратък анализ на Фискалния съвет по темата, а по-долу са конкретните текстове с коментар.

Чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) урежда автоматичното удължаване на Закона за държавния бюджета
Текст на чл. 87 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Коментар: Важните моменти тук са, че 1) отчитат се влезли в сила актове на НС и МС, тоест позволява се допълнително харчене, ако то следва от промени в нормативната уредба, 2) спазват се фискалните правила и съответно фискалната стабилност и 3) плащанията са до размера на приходите, които номинално ще се увеличат (поради ръст на обороти и възнаграждения в икономиката) и без депутатите да предприемат някакви действия. В този смисъл не говорим за бюджет 1/12-та за януари 2026 г., както често се споменава напоследък; практически допустимите разходи, следвайки сложната комбинация от правила ще са осезаемо по-високи от януари на 2025 г..

• Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматично удължаване на бюджетите на общините

Текст на чл. 98 от ЗПФ: В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този закон.

Коментар: Текстът за общините е по-рестриктивен, което означава, че всички местни плащания, в т.ч. делегираните от държавата дейности, ще се запазят в същия размер като предходната година.

• Чл. 19 ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) урежда автоматичното удължаване на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО)

Текст на чл. 19 ал. 6 от КСО: В случай, че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Коментар: Всички плащания по бюджета на ДОО ще продължат да се извършват – няма да има проблем с пенсиите и различните обезщетения. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансфера към бюджета на ДОО и съответно нужните средства за покриване на дефицита. Правилото 1/12-та е само за издръжката на органите на НОИ и не касае пенсии и обезщетения.

• Чл. 29 ал 4 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) урежда автоматичното удължаване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)

Текст на чл. 29 ал. 4 от ЗЗО: В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

Коментар: Всички плащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, лекарства и т.н.) ще продължат да се извършват. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансферите за здравно осигуряване от бюджета. Правилото 1/12-та е само за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни плащания.

Накратко, държавата може да продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или да приеме удължителен закон. Приемането на удължителен закон обаче дава по-голяма правна сигурност, тъй като отваря възможност за разписването на конкретни разходи и ангажименти, както и на нови правила и лимити, в т.ч. по отношение разходите за персонал. Удължителният закон няма съществено отношение спрямо приемането на еврото. Всички нормативни текстове и правила в тази посока са приети, така че приемането на еврото не би следвало да бъде повлияно от липсата на редовно правителство или на редовен бюджет.

Източник: Институт за пазарна икономика