Втори живот за луксозните стоки

Рисейл индустрията (от англ. – resale – препродажба) задоволява желанието за разнообразен и качествен гардероб на достъпна цена, изпреварва по темп на развитие бързата мода и подпомага кръговата икономика.

Знаете ли, че с 1 кг дрехи втора употреба спестяваме 5.9 кг. Въглероден диоксид и 5 448 л вода? Разделното събиране, рециклиране, преработка и търговия с текстил повторна употреба и от висок клас води до ускорено развитие на сектора, като България заема основно място като пазар и производствен център в Европа. Фирмите от  Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба през 2020 г. са обработили над 30 000 тона употребяван текстил. Износът за трети страни е 80%. Но расте делът на търговията с дрехи висок клас, защото 40% от клиентите търсят маркови интересни находки на достъпни цени, а 30% искат да удължат живота на дрехите си. Ковид кризата сви доходите и вече се търсят луксозни стоки на достъпна цена, пише Дойче веле. Франсоа Анри Пино, изпълнителен директор на френската модна група Керинг, казва: „Препродаденият лукс е истинска и установена тенденция“.

Какво се случва в България в сектора на повторната потреба разказват трима професионалисти с различни гледни точки.

Севдалин Спасов:

Икономично и екологично - импулс за успеха на бранша

Севдалин Спасов е председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ), изпълнителен директор на М Холдинг, част от който са Green Team Worldwide Environmental Group с дейност в САЩ и Канада, Текс Тийм, Мания Тийм и Мания Онлайн.

Г-н Спасов, защо индустрията за повторна употреба на текстил е във възход?

През последните години индустрията с употребявани дрехи е във възход и в България, и в Европа. В САЩ темповете на развитие са още по-добри, като през следващите 10 години се очаква да изпревари по обороти фаст фешън индустрията. Това се дължи на желанието на младото поколение да бъдат различно облечени всеки ден срещу малко пари. Екологичната мотивация е другият фактор.

На колко оценявате Вашето икономическо влияние, приходи в икономиката у нас? Какво е мястото на България на европейската сцена?

Като цяло страните в Източна Европа са специализирани в рециклирането и преработката на различни видове изделия за повторна употреба, в т.ч. и дрехи. Това се дължи най-вече на по-евтината работна ръка. Полша е безспорен лидер. За миналата година фирмите от асоциацията ни са реализирали 176 млн. лв. оборот, като почти половината от тях се дължат на „Ремикс Глобал” АД от продажби онлайн на 9 пазара в Европа. „Ремикс” беше закупена от ThredUp за близо 30 млн. долара, което не се случва всеки ден.

Много търговци и преработватели на текстил за повторна употреба се позиционират в сегмента на високия клас дрехи и аксесоари. Какъв е делът на този сегмент?

Високият клас дрехи са по-качествени,разбира се, по-скъпи, и предполагат повторна, а и многократна употреба. При тях износването е по-малко, а търсенето по-голямо, следователно все повече търговци предпочитат да се позиционират в този сегмент. Повечето продавачи се стремят да прибавят и по-високи брандове от типа на Tommy Hilfiger, BOSS и POLO. В магазини Мания едни от най-търсените артикули от по-висок клас са  спортните марки като PUMA и NIKE .

Изпитвате ли глад за работна сила?

Ние също изпитваме глад за хора, както в магазините ни, така и в сортировъчните центрове, където са ангажирани хиляди. Напоследък работим активно по проекти за привличане на работници от Азия. Много се надявам държавата да облекчи режима за внос на работна ръка.

Какви са Вашите очаквания за развитие на сектора в България и в световен план?

През 2022 г. вече трябва да е готова Европейска стратегия за текстила - ключов документ, който ще осигури иновации в сектора и ще стимулира пазара на устойчиви текстилни изделия, включително на повторна употреба. Стратегията ще насочи развитието на пазара на текстил, или поне този в Европа.

Според доклад на световната маркетингова агенция GlobalData, рисейл секторът (за повторна употреба и препродажба) след няколко години ще изпревари фаст фешън индустрията. Аз вярвам, че този тренд ще се разшири в България. Интересно, икономично и екологично описват причините за успеха на бранша ни.

Виктор Зарев:

България е основен прозиводствен и пазарен център

Виктор Зарев е управител в Тексайд България - една от дъщерните компании на TEXAID - вертикално интегриран холдинг в индустрията на дрехи втора употреба със седалище в Швейцария и сортировъчни фабрики в Швейцария, Унгария, Мароко, Германия и България.

Г-н Зарев, как текстилът от висок клас влезе и се налага на българския пазар?

Пазарът привлича по-качествена стока от Швейцария, Великобритания, скандинавските страни и САЩ. Сортираната стока се продава на по-висока цена поради по-доброто качество на дрехите.

Какво е мястото на България на картата на Европа по отношение на текстила за повторна употреба?

България заема централно място като производствен център и като пазар. Като производствен център поради относително евтината работна ръка, добрите комуникации и факта, че е в ЕС. Като пазар – има възможност за продажба на всички качества дрехи и има нормална логистика за част от продукцията, която отива в Пакистан, Индия и Африка. Компаниите, които сортират дрехи, работят с различна суровина  и го подбират като цена и качество. „Тексайд България” изнася продукция за страни от Европа, Азия и Африка. За периода от 1 януари до 30 септември 2021 г. половината количество е за износ. Това носи около 40% от приходите, или 1,7 млн.евро.

Какви са Вашите очаквания за 2022 г.?

Очаквам високи цени на оригинала, високи цени на транспорта, искания на персонала за повишаване на заплатите и съответно повишаване на цените на продукцията ни.

Сирма Желева :

Дрехите трябва да се събират разделно

Сирма Желева е мениджър „Устойчиво развитие“ на Евротекс и пионер за разделно събиране на текстил в България.

Г-жо Желева, какъв е делът на разделното събиране на текстил в  България?

Липсват данни за количеството пуснати на пазара дрехи втора употреба, за да се определи делът на разделно събраните. Според ЕК страните с развити системи за разделно събиране на текстил (като Нидерландия, Франция, Дания) достигат до около 40-45% разделно събран текстил. В България при пилотните системи процентите са ниски, но има желание от гражданите. У нас няма изградена система за разделно събиране, но според регламентите на ЕК, а и според Закона за управление на отпадъците от 2021 г., такава трябва да бъде създадена. Сега разделното събиране на текстил е организирано на доброволен принцип от по-активните общини. Texcycle има пилотни проекти.

Каква е цената, която спестяваме и която плащаме с разделното събиране?

За да бъде осигурена повторната употреба или рециклиране на текстилните артикули, те трябва да бъдат разделно събрани. Според Danish Technological University с 1 кг дрехи втора употреба спестяваме 5.9 кг. CO2 и 5 448 литра вода. През 2020 г. в България събрахме малко над 1700 тона текстилни изделия. Те щяха да генерират повече от 400 т въглеродни емисии.

Какви са Вашите очаквания за развитие на бранша през 2022 г.?

Надяваме се през 2022 г. да се разшири обхватът на разделното събиране на текстил в повече общини. Нужни са финансови стимули за обезпечаване на разходите по разделното събиране за повторна употреба или рециклиране.

Текстът е част от бр. 105 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.