Втори сме по ръст на минималната заплата в ЕС
Той обаче не следва производителността на икономиката ни
~ 2 мин.
България е на второ място по ръст на минималната работна заплата в ЕС за периода 2000-2015 година. Тя обаче не съответства на измененията в брутния вътрешен продукт, инфлацията и средната работна заплата. Това заявиха на пресконференция представителите на четирите национално представени работодателски организации в България – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, предаде репортер на economic.bg.
Относно силно дискутирания в последните дни минимален осигурителен доход (МОД), работодателите са на позиция, че той е изчерпал ефективността си. Макар да е въведен с цел изсветляване на икономиката, той води до противоположни резултати, увеличавайки сивия сектор, смятат те. Определянето на МОД не трябва да бъде административно, а на ниво предприятие. Засилващата се административна намеса работи в полза на едрия капитал, а малките икономически субекти ще изчезнат.
Разликата между най-ниския (355 ,59 лв.) и най-високия (2117,87 лв.) среден осигурителен доход е 6 пъти. Тоест, при такава значима разлика, еднаква минимална работна заплата за всички няма как да е обективна, смятат работодателите.
Те изчисляват, че колкото повече МРЗ приближава средната, толкова повече расте безработицата в страната. Данните по области сочат, че съотношението между двете е по-ниско от средното за ЕС единствено в София. Разгледано по отрасли, това съотношение е по-малко от средното за ЕС само в някои отрасли като финансови и застрахователни дейности или бюджетен сектор.
Любопитно е, че съотношението на МРЗ между 2000 и 2015 г., договорено между работодатели и синдикати е около 3 %, докато административно постановяваната МРЗ е нараснала 4,5 пъти.
Както може да се види на графиката, международните анализи сочат, че в страните, в които няма регламентирана МРЗ на национално ниво, безработицата е с една трета по-малка, а доходите са много по-големи.
Работодателите обявиха още, че обмислят оттегляне от преговорите за МОД. Те се застъпиха за отмяна на МОД въобще, тъй като определянето му узаконява пасивността на контролните органи спрямо недекларирания труд и нарушенията на трудовото и осигурително законодателство. Нещо повече - МВФ и ЕК настояват за отмяна на тази практика, тъй като тя оказва негативен ефект върху заетостта. Около 50% от работодателите декларират негативен ефект за икономиката на предприятията и заетостта.
По-долу е представена справка за увеличението на МОД за 2016 г. на база на подписаните споразумения между синдикати и работодатели. Последната колона отразява предложението на работодателите.
